Лъсна нова далавера за 1,7 млрд. лв. на кабинета "Петков"! В основата е Събев

Нова далавера, този път транспортна, подготвя кабинетът "Петков", алармираха експерти от железопътния транспорт. Подобно на добрите намерения, които водят към ада, закупуването на модерни електрически локомотиви и бързи влакове е добре опаковано в лустросания пакет на изгодна сделка, която трябва да осигури модерни пътуване с българските железници, пише "Труд".

Реалността обаче е друга и предвидените за целта 1,7 млрд. лв. ще послужат за закупуване на нови паметници на глупостта, категорични са специалистите.

Идеята, лансирана от транспортния министър Николай Събев, с която той побърза да се похвали и във Фейсбук, е да се закупят 7 двуетажни и 35 едноетажни бързи влака, 20 пуш-пул влакови състава, 18 маневрени локомотиви и 108 комплекта ETCS бордово оборудване. За целта са предвидени 1 милиард лева финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост и още 700 млн. лв. национално съфинансиране, показват проектните фишове за провеждане на пазарни консултации със световни производители. Част от влаковете ще развиват скорост до 200 километра в час, а други по-скромните 160 километра в час.

Международните фирми, които искат да участват в поръчката трябва да внесат предложенията си за доставките до 16 юни, а до края на март 2023 г. да са избрани и изпълнителите на поръчките. Първите влакове според разчетите на транспортното министерство се очаква да пристигнат у нас през лятото на 2024 година, а до края на 2026 година да бъдат доставени всички машини.

Всичко това звучи повече от чудесно, но дяволът е във детайлите, коментираха през “Труд” различни експерти, които обаче пожелаха да останат анонимни, притеснявайки се за бъдещата си кариера в железопътния бранш.

На първо място към момента наистина има железопътни отсечки, по които може да се вдигнат заложените максимални скорости в проектите - до 160 километра в час. Те обаче са кратки, като единственото изключение е жп линията от Пловдив до Свиленград. А за скорост от 200 км дори все още нямаме такива. В същото време по близо 70 на сто от жп линиите са наложени ограничения да се вдига над 70 километра в час и дори при добро желание и отпуснати средства, каквито към момента няма за модернизация, картината ще е същата и към 2032 г.

Тоест близо 6 години, след като сме “изхарчили” 1,7 млрд. лв. за доставка на неизползваеми електрически локомотиви и състави. И сега използвани състави масово имат възможност да вдигат 130 километра в час, а част от новите електрическите мотриси и 140 км/час, но това не се случва заради състоянието на релсите, категорични са специалистите.

И докато в Европа и света компании се надпреварват да поставят рекорди по скорост на придвижване и експлоатация на най-екологичния транспорт - железопътния, у нас през последните двайсетина години средната скорост на влаковете на БДЖ е намаляла с около 20 километра в час и е достигнала срамните 47 км/час.

В средите на експертите, макар да звучи като шега, често се разказват съвсем реални куриози - от сорта, че по част от отсечките парните локомотиви преди десетилетия са превозвали композициите по-бързо от съвременните си събратя десетилетия по-късно.

Нерешени проблеми

Липсват и машинисти

Над 30% от работещите са пенсионери

Близо една трета от машинистите в БДЖ са пенсионери, а нови кандидати липсват заради ниското заплащане.

Сред другите причини звучащата на пръв поглед добре идея да пътуваме в модерни влакове задвижвани от модерни локомотиви е липсата на машинисти, които да ги карат. Проблемът с липсата на кадри и ниското заплащане на хората, които освен машинисти почти ежедневно се налага да бъдат и механици, е ниското заплащане. Основната заплата на машинист в родното БДЖ към момента е малко над 1250 лева, като към сумата се прибавя 11 стотинки на всеки изминат жп километър.

В същото време частните превозвачи плащат за същата работа поне три пъти повече. При това в частните компании, за разлика то БДЖ, на всеки три месеца се получава и по една заплата допълнително като бонус. Тоест условията са несравними.

Това е и причината близо една трета от машинистите, които работят в БДЖ, вече да са пенсионери. А според европейските правила пенсионери нямат право да заемат длъжности, които имат пряко отношение към безопасността на движение.

ДПС пита Петков за контракта

Подписват за Волуяк-Драгоман без зелена светлина от ЕС

Премиерът си изпусна нервите

Защо Министерски съвет не е изчакал одобрението на договора за за жп линия в участъка Волуяк-Драгоман, след като проектът се финансира с европейски пари и това е процедурата, попитаха от ДПС премиерът Кирил Петков.

Депутати от ДПС попитаха премиера Кирил Петков защо е подписан договор за жп линия в участъка Волуяк-Драгоман без контрактът да е одобрен преди това от ЕК, транспортното министерство и БДЖ, каквито са изискванията по процедурата. Проектът трябва да се осъществи с 166,2 млн. лв. по ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура”.

Питането бе поставено от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Халил Летифов и Станислав Анастасов.

“Има процедура, вие за някъде бързате да платите 166 милиона лева, за да заобиколите ЕК. Дали бързате за влака Волуяк-Драгоман тепърва ще видим”, обърна се Анастасов към премиерът Кирил Петков от парламентарната трибуна.

Министър-председателят си изпусна нервите и вместо по същество на въпроса, отговори с нападки към ДПС и депутатите ѝ.

Анастасов заяви в отговор, че Петков не е много наясно със законите и как работи ЕК, вместо това прави внушения и хвърля кал по ДПС. Когато вие хвърляте кал по Пеевски, вие правите това, което твърдите, че правят другите, добави Анастасов.