Лудост: Нощният ток по-скъп от дневния

От началото на април се наблюдава парадокс на енергийната борса - за уикендите цената на извънпиковата (обикновено за времето късно вечер и през нощта) е по-висока отколкото на пиковата (дневната). Това сочи справка в сайта на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) за сегмента „Ден напред“, уточнява Монитор.

Аномалията се регистрира дори за 3 от работните дни през тази седмица - за сряда, за четвъртък и за петък цената на извънпиковия ток за часовите пояси 01:00-08:00 часа и 21:00-24:00 е по-висока от тази от времето с по-натоварена консумация от 09:00 до 20:00 часа. За 21 април извънпиковата е била изтъргувана по 146,54 лв./мВтч, а пиковата - по 129,24 лв./мВтч. За четвъртък разликата е по-малка - 136,75 лв./мВтч за нощната, срещу 136,03 за пиковата. Отново пиковата енергия (9:00-20:00 ч.), която ще бъде доставяна в петък, е по-евтина, макар и с малко, от извънпиковата (01:00-08:00 ч. и 21:00-24:00) съответно 130,80 лв. срещу 132,56 лв. за мегаватчас.

В последните почивни дни за 17 и 18 април постигнатите нива бяха съответно за пиковата 132,05 и 120,38 лв./мВтч срещу 164,38 и 126,38 - за енергията извън върховите часове на натоварване на електроенергийната ни система. Седмица по-рано - за 10 и 11 април, положението не бе по-различно. Котировките за пиковия ток на борсата бяха съответно - 108,99 лв./мВтч и 92,49 лв./мВтч, а извънпиковия - 119,02 лв./мВтч и 103,68 лв./мВтч. Макар и с доста по-ниски котировки, в първата събота и неделя на месеца
парадоксът отново бе налице.

За 3 и 4 април извънпиковата енергия е била изтъргувана средно съответно по 97,61 и 92,12 лв./мВтч, а пиковата - по 79,41 и 66,79 лв./мВтч, сочат още данните на БНЕБ.

От началото на предпоследната седмица на април въпреки пълните язовири, даващи възможност да се произвежда евтин ток, средната му цена на свободния пазар у нас е стабилно над 130 лв. за мегаватчас. За 19-и (понеделник) въпросната цена е почти 156 лв. за мегаватчас, за вторник леко пада до 153,80 лв. За сряда и четвъртък тя бе на нива съответно 137,89 лв. и136,39 лв. за мегаватчас, а за петък пък средната цена в сегмента „Ден напред“ с ден на доставка в петък (23 април) бе 131,68 лева за мегаватчас.

Според Румен Радев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), не е логично цените да са високи при пълни язовири, а също и при слънчево време и вятър. По думите му една от причините за високите котировки е, че големите базови производители на електроенергия в България така и не са се научили да излизат в планов ремонт. „Когато това става, започват драми на пазара. При изключването на единия от блоковете на АЕЦ за ремонт сега се получи дори парадокс на енергийната борса - токът извън пиковите часове, и то в почивни дни, да бъде по-скъп, отколкото за пиковия.

На практика това е поредната глупост в енергетиката ни. След като се знае графикът на излизане в годишен планов ремонт на блок от АЕЦ-а, толкова ли е трудно да се организират заместващи мощности и да се направят съответните търговски оферти за предлагане“, казва той. „От месец българският индустриален бизнес се чуди как да си направи сметката, за да може да предлага конкурентни цени на продукцията си“, пояснява Радев.

Според експерта поскъпването на тока се дължи и на нарастване на цени на квотите за парниковите емисии. Поскъпване при тях с 10 евро на тон обикновено качва цената на добития ток в Европа с от 3 до 6 евро за мегаватчас, но сега вече има увеличение с 10 евро/мВтч спрямо миналия април. „Едновременно с това българската индустрия усеща и поскъпването на металите, на легиращите компоненти, а също и на суровините за текстила. Средно то е 20%, но при синтетичните влакна цените на суровините са скочили почти двойно от декември досега. Това удря най-силно базовите производства.

Така се създават условия за инфлация - предупреди браншовикът. „Във Франция атомните й електроцентрали правят търгове за годишни договори за индустрията, които са на нива около 45 евро за мегаватчас. У нас имаше подобни опити, но някои решиха, че индустриалците ще препродават тока. Правеха се и обещания на борсата да има отделен сегмент за промишлеността, което си беше лъжа, защото това не може да стане. Затова цялата ликвидност се насочи към сегмента „Ден напред“. Той обаче е с големи колебания и това удря по индустрията“, каза още Радев.