Мика Зайкова смълча всички с тези думи за доходите и цените

Погледнете изследването, направено от ЕС. В другите страни в Европа средната работна заплата се различава в пъти от българската средна работна заплата. Това каза пред БНР Мика Зайкова, икономист и депутат от 46-ото Народно събрание.

В Белгия средната работна заплата е 3800 евро, 1900 евро е минималната. Да не говорим за Люксембург, където минималната работна заплата е 2146 евро. Докато в България средната работна заплата е около 1620 до 1810 лева, а минималната от 1 април става 710 лева и тя не е чиста, защото остава 508 лв. след издръжките.

Какво можеш да купиш с тези пари, когато 20-те най-употребявани стоки, ако напълниш кошница с по кило или литър от тях, даваш сто лева. Със средна работна заплата у нас можеш да напълниш 16 кошници.

Тук не виждам политика, а трябва да има. Трябва да има дългосрочно предвиждане, ние вървим след събитията, а не преди тях, което е пагубно за бедна държава като нашата.“

Инфлацията

“Какво седи в основата на високата инфлация и на сравнителното поскъпване са енергийните суровини? Знаем, че петролът стигна до гигантски размери на борсите от 14 години насам. Цената му надвишава 139 долара на варел, а при газта нещата са още по-ужасяващи, защото вече минава 3000 долара за 1000 куб. м газ.

Макар че руският газ се смяташе за един от най-евтините, но Европа е много зависима от руските енергийни суровини – както от петрола, така и от газта.

Приблизително 40% е средната зависимост на ЕС от газта и от петрола. И не може така изведнъж да се откажем от тези енергийни суровини, защото не сме готови за диверсификация.

Никой в тази страна не говори и за една друга енергийна суровина – обогатения уран, който влиза на касети в АЕЦ “Козлодуй“, а в тези реактори могат да влизат само руски касети.

Ние сме доста зависими и това създава голямо напрежение, МВФ вече отчете, че нито ръстът на икономиката в световен мащаб и в отделните страни, особено за страните, които са бедни като България, нито инфлацията ще спрат на това ниво. Нещата са доста сериозни.

Корнелия Нинова се опита да успокои хората – да, наистина, ние произвеждаме слънчоглед, олио, но и спекулата у нас е голяма.“

Спекулата – как да се справим?

“Най-трагичното е, че страните, които се стремят към пазарна икономика и които вече имат установена такава, са принудени да минат към непазарни методи заради ситуацията с войната.

Например във Франция, Белгия и други западноевропейски страни вече се говори за таван на цените на енергоносителите.

Нещо повече – говори се за квоти на потребление от страна на бизнеса и на населението. Това не е пазарен принцип по никакъв начин, но те са принудени да го направят, защото нещата отиват много далеч.“

Мораториумът у нас

“Той няма да продължи след март. Чух какво казаха управляващите, че от 1 април няма да повишат цените на тока за населението, не знам как ще го направят, но така или иначе цените вървят нагоре.

Защото в цената на битовия ток, регулирания ток, има един елемент, който е чисто пазарен и това е цената на мрежовия ток, който се ползва технологично за пренос на ток и той се определя по пазарни цени. Нещо трябва да се промени в тази формула, за да може наистина да се задържи цената.“