Мними длъжници блокират съдилища, ще ударят по джоба на всички ни

Мними длъжници ще могат да блокират съдилищата у нас с жалби, че нямат никакви пари и искат да им се погаси вземането за 3 или 5 години, според това дали имат имущество или не, ако мнозинството в парламента гласува окончателно текстовете по Закона за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ). За това предупредиха юристи с богат опит като адвокати и съдии, цитирани от “Труд news”.

Текстовете не обслужват добросъвестните длъжници, а създават предпоставки за “бум на фалшиви фалити”, защото такова производство най-много ще увреди съдебното изпълнение, смятат адвокати с практика в изпълнителни дела.

“Законът ще се използва за шиканиране на кредиторите от недобросъвестни длъжници”, коментираха и дългогодишни съдии, които предупредиха, че хилядите жалби, колкото се очаква да бъдат, буквално ще блокират съдилищата в страната.

Финансови експерти видяха риск в ЗНФЛ за увеличение на банковите лихви: “Има обосновани предпоставки банките да бъдат принудени да увеличат лихвения процент поради забавяне на събираемостта и увеличаването на риск за кредиторите”.

Законът е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, обвързан е със с получаването на средства по ПВУ и е подготвен от министерствата на правосъдието и иновациите и растежа още по времето на служебните правителства. “Решението за приемането му е по-скоро политическо, текстовете са спорни, но не го ли гласуваме - няма пари по Плана”, признаха неофициално депутати от ППДБ и ГЕРБ.

Те обясниха, че изначалната цел на ЗНФЛ е добра и е шанс на длъжниците - физически лица “да започнат на чисто” и гражданите, подобно на фирмите, да могат да обявяват фалит, да се продава имущество за погасяване на задължения, но без основно жилище. Нещо повече, текстовете би трябвало да синхронизират пропуски в българското законодателство по отношение на Директива ЕС 2019/1023, с която се стреми “намаляване на отрицателните последици от свръхзадлъжнялостта или несъстоятелността върху предприемачите, които са физически лица”.

Директивата препоръчва да се позволи “пълно опрощаване на задълженията след определен период от време”.

В българските текстове обаче процедурата нито е бърза, нито помага на предприемачите, които са изключени от възможността да обявят фалит.

Сегашните текстове изключват хората със свободни професии като архитекти, адвокати, занаятчиите, както и такива, които се занимават с търговска дейност. По този начин извън добрите намерения за обявяване на фалит и “старт на чисто” остават редица професии като фризьори, ключари, обущари и въобще е изключен сериозен сегмент от малките професии в сферата на услугите.

Побългаряването на европейските закони за фалит на физическите лица дава възможност например, ако лицето Х има съдебна делба на имот с лицето Y, но лицето Х не иска делбата да се случи бързо, да си пусне жалба за фалит. Докато трае разглеждането на молбата в съда, имущественото дело ще бъде спряно.

“Ясно е, че за невъобразимо време - от месец до 3 години делото за делбата ще бъде спряно”, коментираха казуса юристи.

Текстовете не дават отговор и на критериите, по които се определя фалитът - дали настъпва по задължения към държавата, тъй като и сега има опция за опрощаване на несъбираеми държавни вземания от президента. От друга страна има заложен примерен праг от 10 000 лева за стартиране на самото производство, прави се нещо като маса на несъстоятелността на длъжника, както при фирмите. А целият процес се навигира от синдик, както при търговската несъстоятелност, на който се плаща възнаграждение.

При задължения в размер на 10 000 лв. означава длъжниците да изплатят около 37,2% разноски по процедурата, защото в текстовете на ЗНФЛ се предвижда на синдика да се дават възнаграждения в размер на минимум 4 минимални работни заплати (МРЗ е 933 лева от 1 януари 2024 г., б.р.).

Юристи обърнаха внимание, че в България вече действа “абсолютната давност” за задълженията на граждани и ударното гласуване на ЗНФЛ е повече имитация на грижа за хората, отколкото реална помощ. Абсолютната 10-годишна давност за задължения на граждани започна да тече от 2 юни 2021 г. след като влезе в сила новия член 112 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), коментираха пред адвокати и дадоха пример, че на 3 юни 2031 г. физическо лице за пръв път у нас ще може да се възползва от изтичане на давност на задължението му и то да бъде погасено.

Улесняват фалита на пенсионери

Не трябва да се изисква от пенсионерите да работят, за да поискат фалит, смятат от ВКС.

Пенсионерите да могат да фалират без да се изисква от тях да работят, предлагат от Върховния касационен съд (ВКС) в становище по законопроекта за несъстоятелност на физическите лица.

Внесеният от Министерски съвет в парламента проектозакон предвижда само “добросъвестни” хора да могат да поискат фалит и дълговете им да бъдат опростени. Предложението е да не се счита за добросъвестен човек, които е работоспособен, но през последната една година преди да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност не е работил.

Няма да може да поиска фалит и човек, които през последните пет години е подарил свое имущество на стойност над средния му месечен доход за последните 12 месеца, както и ако през последните пет години е взел заем или е купил стоки на изплащане, които не са предназначени за задоволяване на нужди на семейството и не са съобразени с имуществото и доходите му.

Според ВКС тези изисквания към длъжниците трябва да бъдат променени. Изискването да са работили през последната една година не може да важи за пенсионери, въпреки че са работоспособни, защото техният доход е пенсията, посочват от ВКС. За хората, които са излезли в пенсия, това че не работят не е недобросъвестно поведения, пише в становището на ВКС.

По отношение на ограничението длъжникът да не е подарявал имущество на значителна стойност през последните 5 години от ВКС посочват, че по-добър измерител не е средният доход на длъжника, а средната заплата за страната. Освен това би трябвало да се сравнява стойността на направения подарък със средната заплата по времето когато е подарен, а не например със средната заплата преди пет години.

От ВКС смятат, че изискването длъжникът да не е взимал кредити, които не съответстват на доходите и имуществото му, не трябва да важи при взимането на заем от банка или друга кредитна институция. При отпускане на кредити на граждани банките са длъжни да следят за платежоспособността им към момента на сключване на съответния договор. Самият човек не притежава специални знания за извършването на тази преценка, посочват от ВКС.

От ВКС не приемат предложението на Асоциацията на банките в България да бъдат изключени от обхвата на закона някои задължения - обезпечени с ипотека, за глоби, за издръжка и нови вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е универсално и в него се удовлетворяват всички кредитори на длъжника, с оглед на това, че имуществото му не е достатъчно за всички от тях. Ако има изключения, това означава да се даде приоритет на част от кредиторите, посочват от ВКС.

Предлагат законът да влезе в сила след две години

Законът за несъстоятелност на физическите лица да влезе в сила две години след обнародването му, предлагат от Асоциацията на банките в България в становище към законопроекта. Предложените правила за обявяване на хора във фалит са изцяло нови и трябва да бъде даден по-дълъг срок за запознаване с тях от всички участници на пазара, смятат от АББ.

В проекта не се предвижда и ясна уредба относно заварените случаи, тоест дали законът ще се прилага и за вече договорените и отпуснати кредити или само за такива, които ще бъдат отпуснати след влизането му в сила, посочват от АББ. Липсата на яснота ще породи правна несигурност, като създава възможности за спорове и злоупотреби, гласи становището. От АББ настояват преди да влезе в сила законът, да бъде направен регистър, в който да бъдат записвани хората, поискали и обявени във фалит. Целта е кредиторите да могат да проверяват в регистъра всеки кандидат за заем.

В проектозакона е предвидено фалит да може да поиска човек, който в продължение на шест месеца не може да изплаща задълженията си, които са на обща стойност над 10 минимални заплати. Според АББ срокът от шест месеца е твърде кратък и е недостатъчен, за да се направи преценка дали човекът изпитва трайно финансово затруднение, а прагът от 10 минимални заплати е твърде нисък. При сегашната минимална заплата от 933 лв. законът би се прилагал за дългове в размер над 9330 лв.

При стартиране на производство по несъстоятелност се спират процедурите за принудително събиране на дълговете, което може да се използва от недобросъвестни длъжници, посочват от АББ.

От закона ще са доволни недобросъвестните длъжници

В момента пред Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) са висящи около 1 млн. изпълнителни дела срещу физически лица. Само можем да гадаем колко длъжници ще се възползват от новия закон, но предвид нагласите на добросъвестните и най-вече на недобросъвестните от тях, логично е да се очакват най-малкото десетки хиляди производства, които ще блокират окръжните съдилища, съответно и ще спрат същият брой изпълнителни дела и то за години.

Първият и то нерешим проблем, който ще възникне по новите производства е назначаването на синдици по тях, предвид и изискването за предварително съгласие от синдика. Недобросъвестните длъжници със сигурност ще са доволни от това развитие, но тези, за които се създава закона - добросъвестните, много бързо ще разберат, че този закон изобщо не им помага след като ще трябва с години да са в съдебни дела и да плащат огромна част от доходите си като разноски по тях.

Горните тежки социални, икономически, а и за съдебната система неблагоприятни последици биха могли да се избегнат като се предвиди, че в случаите на висящо изпълнително производство за управител се назначава съдебният изпълнител, пред който същото е образувано.

Изключително важно е не само да се опрости производството по несъстоятелност на физическите лица, но и да се намали неговата цена, която ще се заплаща от българските граждани, изпаднали в тежко положение.

И в момента съдебните изпълнители у нас провеждат някаква ограничена форма на несъстоятелност доколкото ГПК предвижда множество присъедини взискатели по силата на закона и такива, които се присъединяват с молба. По всяко второ изпълнително производство участват множество взискатели и съдебните изпълнители са отлично подготвени за тези случаи.

Следва да се има предвид и че при т. нар. “потребителска” несъстоятелност, за разлика от търговската, по правило кредиторите на длъжника не са толкова много, става въпрос за само няколко такива - един или два доставчика, един кредит, евентуално заем от физическо лице.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук