Мрачна прогноза: Идва ли краят на ерата на петрола и газа

Краят на петрола и газа е близо. След около десетилетие търсенето ще започне да намалява, тъй като електрификацията прави огромни крачки към по-чиста и по-надеждна енергийна система.

Това е лайтмотивът, повтарян от привържениците на енергийния преход – загърбване на изкопаемите горива и приемане на нисковъглеродни източници на енергия като вятър, слънце и водород.

Тук влизат много високопоставени хора, от министър-председатели и президенти до ръководителя на Международната енергийна агенция (МАЕ) и главните изпълнителни директори на най-големите мениджъри на активи в света, пише Oilprice.

Миналата година инвестициите във вятърни, слънчеви и други зелени технологии достигнаха рекордните 1,1 трлн.  долара. Това е първият път, когато инвестициите в нисковъглеродна енергия се изравняват с инвестициите в производството на петрол и газ, съобщи Bloomberg. Въпреки това тази година МАЕ очаква търсенето на петрол да достигне рекордно високо ниво.

Изкопаемите горива все пак ще продължат да определят икономическите посоки в продължение на няколко десетилетия.

Прогнозите за пиковото търсене на петрол се превърнаха в нещо като спортна дисциплина сред консултантските фирми и агенции. Тези с афинитет към екологичните организации са склонни да прогнозират пикове на търсенето на петрол по-рано от други, които се дистанцират от хора, призоваващи за незабавното прекратяване на производството на петрол и газ.

Въпреки това както петролът, така и газът продължават да изненадват със силно и нарастващо търсене. И това е така, защото търсенето на енергия не зависи изцяло от правителствените политики - за разлика от прехода от тези най-популярни източници на енергия.

Много от прогнозите за края на петрола и газа се основават на очакванията, че правителствените политики ще продължат постепенно да задушават петролната и газовата индустрия или поне да я притискат да се трансформира в индустрия за възобновяема енергия.

BP се опита да направи това през последните две години, но според нейния главен изпълнителен директор не се получава толкова добре, колкото се очакваше поне по отношение на рентабилността.

Но тези правителствени политики също търсят — и намират — начини да осигурят продължително използване на някои изкопаеми горива, а именно природен газ, за по-дълъг период, защото са достатъчно разумни, за да видят, че без газ икономиката спира. Това стана ясно миналата година в Европа, най-вече в Германия.

Въпреки огромния си капацитет за вятърно и слънчево производство, когато цените на газа скочиха, германската икономика се сви.

Не всички енергийни пророци обаче са радикални в прогнозите си. Някои с по-умерен подход към бъдещето на енергията предполагат, че търсенето на петрол и газ ще се запази до известна степен, макар и в много намален капацитет, като двата ресурса се използват най-вече за производството на нефтохимикали и пластмаси, от които светът ще продължи да има нужда в значителни количества десетилетия напред в бъдещето.

Всъщност за най-големия убиец на петрола се смята електрификацията на транспорта, докато най-големият убиец на газа биха били вятърът и слънчевата енергия при производството на електроенергия.

Но и двата въглеводорода ще продължат да се търсят, тъй като както електрическите превозни средства, така и вятърните и слънчеви инсталации са големи потребители на петролни деривати като пластмаси, масла и химикали.

Но това предполага значително намалено потребление на петрол и газ в сравнение с настоящите нива. Става въпрос за потребление, с което много привърженици на прехода биха се справили. Ако всички тези прогнози за електрификацията на транспорта и свръхбързото изграждане на вятърни и соларни мощности се сбъднат. Но нещата не изглеждат така.

Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) наскоро изчисли, че светът трябва да инвестира 35 трлн. долара в промяна на своя енергиен микс по такъв начин, че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) колективно да представляват 89,8% от общото производство.

Това означава, че трябва да ускорим развитието на вятърния и слънчевия капацитет с галопиращи темпове. А това не се случва. Не само че не се случва, но добавянето на капацитет показва признаци на забавяне.

Миналата година новият добавен вятърен капацитет в ЕС е с 40% по-голям в сравнение с 2021 г., но много по-малък от необходимия за постигане на целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на покачването на глобалната температура до средно 1,5 градуса по Целзий.

В САЩ разработчиците на слънчева енергия се борят с по-високите разходи и мита върху вноса на азиатски панели, насочени към Китай. Белият дом наскоро се отказа от митата, за да стимулира активността в сектора, но Конгресът току-що гласува връщането на вносните тарифи.

Междувременно производството на електромобили е изправено пред същото свиване на суровините, пред което са изправени вятърната и слънчевата енергия. Очертава се недостиг на мед и други метали, тъй като няма достатъчно планиран нов капацитет при мините.

Енергийният преход, който трябва да означава края на петрола и газа, не се движи скокообразно, както се надяваме, а по-скоро се клатушка заедно с трудностите.

И поради ред други проблеми с начина, по който политиците са предприели осъществяването на прехода, с почти изключителна зависимост от енергийни източници с ниска надеждност, има вероятност петролът и газът да останат на повърхността още много дълго време.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук