Спасението е в тежките и неотложни реформи - веднага.
<em>Дни след като финансовият министър Симеон Дянков формулира тезата си за излизане от кризата, в България дойде световноизвестният икономист Ричард Ран. На специална пресконференция той каза: Не пипайте фискалния резерв! В интервю по &ldquo;Панорама&rdquo; на БНТ Ран заяви, че покриването на оперативни разходи с пари от фискалния резерв е недопустимо, харченето на резерва показва неспособността на правителството да направи балансиран бюджет и е лош знак за външните инвеститори. <br /> <br /> В отговор Дянков отсече: България вече излиза от кризата! Фискалният резерв е най-евтиният финансов ресурс. Да се ползват пари от резерва е добра идея при криза!&rdquo;. За това дали е опасно да се харчат пари от резерва на България и ще ни повлече ли това към нов икономически апокалипсис, разговаряме с Муравей Радев, финансовият министър в кабинета на Иван Костов.</em><br /> <br /> <strong>- Налага ли се ползваме фискалния резерв, г-н Радев?!</strong><br /> - Говори се за санитарен минимум на фискалния резерв 4,5 милиарда лева. А всъщност толкова ли е той?! Фискалният реверв не е торба с пари, в която правителството да бърка и да вади, когато му трябва и да харчи колкото си иска и за каквото си иска. Той има две основни съставки. Едната част са спестените пари на правителството от предишни години от различни източници. С тази част правителството може да разполага свободно, когато прецени, че държавата е в състояние като днешното и да ги използа съобразно нуждите в момента. Другата основна част обаче, която е по-голямата, са така наречените целеви пари. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това са пари, които правителството не може да харчи за каквото си иска,<br /> </strong></span><br /> защото те са за точно определена цел. Например там са парите на НОИ, на Здравната каса, на &ldquo;Сребърният фонд&rdquo;, там са парите на целеви извънбюджетни фондове и т.н. Не може пари от НОИ да се харчат да строеж на пътища и магистрали. Както и не може парите на Здравната каса или на &laquo;Сребърният фонд да се използват за работни заплати на чиновници. Това е невъзможно. Така че ако говорим за санитарен минимум, аз бих го определи като сбор от всички целеви средства, които се намират във фискалния резерв. Ако те са 4,5 милиарда &ndash; чудесно. <br /> <br /> <strong>- Тези пари от фискалния резерв могат да се използват?</strong><br /> - Да! И сега е моментът. <br /> <br /> <strong>- Как може да стане това? И как изразходваната част да бъде попълнена?</strong><br /> - Първо &ndash; да се обърне внимание на приватизирани предприятия, в които държавата има някакво участие. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Този държавен дял да бъде изваден веднага на търгове и да бъде продаден! <br /> </strong></span><br /> Аз съм сигурен, че голяма част от собствениците на сегашните предприятия биха закупили държавните дялове. Те са миноритарни и без друго не могат да влият на политиката на тези предприятия. Но това е един ресурс, които ще влезе във фискалния резерв. Има хиляди предприятия в България, които не са приватизирани на 100%. <br /> <br /> <strong>- Твърдите още, че сега е моментът да продаваме своя външен и вътрешен дълг?!</strong><br /> - България има много малък държавен дълг. Държавата може да пусне вътрешен държавен дълг под формата на държавни ценни книжа. Когато те бъдат изкупени от съответните инвеститори, средствата от тях ще попълнят фискалния резерв. Така че можем да вземем заем или да емитираме вътрешен дълг-държавни ценни книжа или външен дълг-облигации. <br /> <br /> Ако пък трябва да търсим свеж паричен ресурс, може би най-добре е да се обърнем към МВФ и към Световната банка, защото най-евтиният ресурс е техен. Те имат още една положителна страна &ndash; че освен пари дават и задължителни предписания, които може в началото да са болезнени, но винаги се оказват жизнено важни и спасителни за държавата, която ги прилага. А това е особено актуално за България.<br /> По-сериозен обаче е бюджетният дефицит. До 3-4% дефицитът е неприятен, но все още приемлив. Един дефицит над 4% е вече опасен за България, опасен е за финансовата стабилност, за борда, за държавата като цяло.<br /> <strong><br /> - Каква е спецификата на този дефицит? </strong><br /> - Лошото на дефицита е, че когато го допуснеш един път, много трудно можеш да го спреш и обикновено се влиза в една спирала на постоянно увеличаващ се дефицит, което води много бързо до гръцкия сценарий. <br /> <br /> <strong>- Интересно е какво се случва в България оттук насетне? </strong><br /> - Има два възможни сценария. По-оптимистичният е този на Дянков. Залага на 1% положителен растеж. И ако това се случи, наистина да тръгне икономиката нагоре &ndash; тогава всички тези черни краски, за които говорим, ще изглеждат по един друг, много по-приемлив начин. <br /> Вторият сценарий обаче е противоположен на този. Аз, като умерен песимист, смятам, че той е по-вероятен. При него<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>България още дълго време ще лежи на дъното на кризата, където е сега. <br /> </strong></span><br /> През тази година не вярвам да се постигне положителен икономически растеж. Аргументите за това са, че първото тримесечие имаме много висок отрицателен растеж от - 4% . И за годината аз не виждам как той ще се компенсира, за да стане положителен. <br /> <br /> Цялата Южна дъга на ЕС е болна. Тя забавя излизането от икономическата криза, а това пряко влияе върху България. Защото, ако се оживят европейските пазари, България ще дръпне - ще има къде да продава своята продукция. България и Европа са скачени съдове.<br /> <br /> <strong>- Експерти обаче говорят за съкращаване на работни места&hellip;</strong><br /> - Точно за това говоря &ndash; за свиване на разходи във всички бюджети сфери, и то драстично. Това ще се случи през зимата на тази година при втория сценарий. Безработицата ще се увеличава, ще пада жизненият стандарт и жизненоно равнище на хората, чакат ни още фалити на предпрятия и фирми. Кризата продължава &ndash; лежим на дъното с всички негативни последствия от това! Само че продължителното лежане на дъното води до много неприятни последици върху икономиката. И тогава вече от икономическа кризата ще стане финансова. Което означава срив на финансите, много висок бюджетен дефицит, заплаха за финансовата стабилност и за валутния борд. След което ни чакат много тежки години.<br /> <br /> <strong>- От Института за пазарна икономика предлагат драстични съкращения в МВР, при военните&hellip;</strong><br /> - Неотложни болезнени реформи са нужни &ndash; веднага! Това е пенсионна реформа, това е реформа в здравеопазването, реформа на публичния сектор, на държавната администрация. Реформа и съкращаване на разходи. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но не рязяне на 20 или 10% на глава от населението. Това не е реформа. </strong></span><br /> <br /> Реформата означава промяна на структурата, промяна на функциите, промяна на дейността на една или друга бюджетна сфера с цел подобряване на ефективността им. Това е първото. То ще доведе до промяна на публичния сектор в България като цяло. Второ &ndash; драстично намаляване на разходите в държавния бюджет. Вместо шест месеца да съгласуваме със синдикати, с работодатели, със Светия синод и с кого ли не още&hellip; трябваше тези мерки да се вземат януари, февруари.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА</strong><br />