Служителите на НАП ще могат да изискват данни от банките за проверявани от тях фирми и граждани, но няма да имат достъп до банкова тайна, приеха депутатите на второ четене с промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Целта на промените е да се ускори борбата със сивата икономика и най-вече укриването на доходи. Те ще влязат три дни след обнародването на закона в Държавен вестник.<br /> <br /> Достъпът до банкова тайна отпадна между първо и второ четене на кодекса и банките ще са задължени при поискване да предоставят само документи, предоставени от кредитоискателя. Те няма да предоставят протоколи от заседания на кредитни комитети и други документи, издаващи процесите по вземане на решение за отпускане на кредит. Позволената информация ще може да се подава само след писмено поискване от директор на териториална дирекция на НАП до банката.<br /> <br /> Другите две промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за прехвърлянето на задлъжнели фирми към малоимотни лица и укриването на доходи и осигуровки също ще влязат в сила. Досега всяка фирма, която се преобразува или влива в ново предприятие, трябваше да чака 7 дни, в които данъчните да проверят има ли тя задължения към държавата и евентуално да наложат запор.<br /> <br /> Сега едноседмичният срок се увеличава на 60 дни, в който данъчните трябва да проверят фирмата и да защитят държавния интерес. Против това се изказа бившият финансов министър Пламен Орешарски, според когото 60 дни е твърде дълъг срок, в който една сделка няма да може да се приключи и това ще влоши бизнес климата. &quot;Сигурно държавата иска да се пребори с измамите, но нека това не става в ущърб на коректните компании&quot;, каза той от парламентарната трибуна.<br /> <br /> Председателят на бюджетната комисия към парламента и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова обаче оспори това становище. Според нея преобразуването на всяка компания отнема доста дълго време, в което се правят заверки на финансовите отчети, текат уведомителни процедури и общи събрания.<br /> <br /> Затова тя изтъкна, че предприятия, които се преструктурират, а не целят да се изчистят от данъчни задължения, не биха имали проблем с този двумесечен уведомителен срок. Като пример Стоянова посочи и случай, в който 17 фирми са се влели в една нова, чийто собственик било нелечимо болно лице без имущество, с което да понесе отговорност.<br /> <br /> <br />