Съветът по икономика и финанси към НДСВ излезе със специална декларация, в която обявява, че Партия НДСВ изразява неодобрение от факта, че държавата не е предприела необходимите стъпки за получаването на вземанията си по “клоу-бек” клаузата (договор за допълнителни плащания при последваща продажба) при продажбата на БТК.
Според въведената “клоу-бек” клауза ако 65% от БТК бъдат препродадени на цена над 300 млн. евро, държавата трябва да получи допълнително 10% от горницата. НДСВ декларира, че в приватизационния договор не е имало пропуск по отношение на тази клауза и държавата трябва да получи дела от печалбата, получена при препродажбите на БТК още през 2006 или 2007 г.
След края на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски БТК смени няколко пъти своя собственик. НДСВ подчертава, че препродажбата през 2006 г. е направена преди изтичането на 3-годишния срок на забрана, като разрешение за това е дадено от институции, които не са ръководени от представители на НДСВ. Никой не е питал партия НДСВ или сегашни и бивши министри на НДСВ за това. Никой от представителите на НДСВ в държавните органи няма никакво отношение и към следващата препродажба на БТК през 2007 г. През септември 2008 г. ние за първи път разбираме, че нито през 2006, нито през 2007 г. държавата не си е събрала вземанията.
НДСВ вярва, че Агенцията за следприватизационен контрол ще извърши с нужната настойчивост необходимите действия за това държавата да получи вземанията си по “клоу-бек” клаузата. Партия НДСВ декларира, че както досега и в този случай нейните представители са готови да помогнат на всички институции за защитата на държавния интерес.

В декларацията се посочва още, че Партия НДСВ счита сделката по приватизирането на БТК по време на управлението на Симеон Сакскобургготски за успешна.
През пролетта на 2002 г., веднага след приемането на новия приватизационен закон, БТК беше предложена за продажба. През юни 2004 г. мажоритарният пакет беше продаден, а през януари 2005 г. и миноритарният.
След активна кампания в световните телекомуникационни среди и българските и чуждестранните медии беше проведена абсолютно прозрачна и открита конкурсна процедура, към която проявиха интерес трима участници и спечели този с най-високата цена.
Няма нито един международен анализатор, медия или институция, които да са поставили под въпрос прозрачността или целесъобразността на сделката и в международен план приватизацията на БТК беше индикатор дали реформите в България се случват. Съдът също многократно потвърди законността на процедурата.
Сделката имаше няколко основни компонента:
1. Купувачът плати 280 млн. евро (230 за бюджета и 50 за увеличение на капитала на самата компания) за 65% от акциите. Припомняме,че сегашният собственик на БТК – AIG – също участва в приватизационната процедура и подаде най-ниската индикативна оферта от 90 млн. евро, а няколко години по-късно, след модернизацията и преструктуриране на БТК плати за нея над 1 млрд. евро.
2. Купувачът пое ангажимент да инвестира минимум 400 млн. евро за 5 години. Но реално инвестициите към момента са 697 млн. евро.
3. Поради забавилата се сделка държавата на два пъти изтегли значителен дивидент в своя полза в размер на 117 млн. лева, както и увеличи продажната цена след преговори с 20 млн. евро.
4. 35% от акциите бяха продадени на борсата в началото на 2005 г. срещу компенсаторни инструменти с номинал над 624 млн. лева.
5. “Златната акция”, която остана в ръцете на държавата, вероятно струва милиони евро. Тя дава възможност на държавата да контролира всички ангажименти на купувача – инвестиционна и социална програма, препродажба и др.
6. Купувачът плати за третия GSM лиценз 54 милиона лева над споменатите 280 млн. евро. Ако някой смята, че цената е ниска, НДСВ припомня, че наскоро нямаше нито един кандидат на търга за нов GSM лиценз.
7. След преговори беше въведена “клоу-бек” клауза в размер на 10%.

Партия НДСВ отчита следните основни позитиви от приватизацията на БТК
1. Над половин милиард лева (с дивидентите) влязоха в бюджета и фискалния резерв. Част от средствата бяха използвани за повишаване на някои социални плащания (напр. пенсиите), а с друга част се изплати част от външния дълг на България.
2. Политическата и управленска енергия на правителството и на Агенцията за приватизация се насочи от вечната сага с БТК към други важни за страната ни сделки.
3. Комисията за регулиране на съобщенията успешно проведе много конкурси, вкл. за UMTS – мобилна телефония от трето поколение.
4. БТК реализира сериозни инвестиции за цифровизация, модернизация и високоскоростен интернет.

Особено важни са и следните резултати:
5. Появи се третият GSM оператор. Конкуренцията понижи рязко цените на телефонните услуги, от което спечелиха милиони български граждани.
6. Кредитният рейтинг на България веднага се повиши, което още веднъж потвърждава, че сделката е проведена по всички правила на пазара.
7. БТК беше листвана и има най-високата пазарна капитализация на борсата. Това значително раздвижи капиталовия ни пазар след 2005 г.
8. Сделката за 35% оползотвори рекордно количество компенсаторки. Чрез реституцията спечелиха десетки хиляди граждани. Една от причините миноритарният дял да се продаде скъпо е точно наличието на стратегически инвеститор с ясна инвестиционна програма, се заявява още в декларацията. /БЛИЦ