Новина за над 1 млрд. евро

Близо 1,176 млрд. евро са средствата, които българите в чужбина са изпратили към родината си през 2018 година. Това показват данните на Евростат, публикувани на 12 ноември.

Така емигрантите остават най-големия чуждестранен инвеститор в България, а за първи път преводите, направени от тях, надхвърлят един милиард евро. Това на включва сумите, които се донасят в брой от прибиращите се в България.

Около 833 милиона от парите, изпратени към България, са с произход от държава-членка на ЕС, а останалите 343 милиона - от държави извън Съюза. Сред тях са Съединените щати, Канада и Турция, в които има големи български общности.

Най-много пари в Европейския съюз се „изнасят" от Франция - над 11 млрд. евро, но близо 9 млрд. от тях са към страни, които не са част от ЕС. Над 2,5 млрд. евро превеждат живеещите във Франция към държави в ЕС, а 2,47 млрд. евро към държавите-членки са с произход от Германия.

България всъщност не е най-големият получател на частни парични преводи. Най-често те се изпращат от работещите в чужбина българи на техни близки и роднини. По съотношение получени-изпратени средства първенец е Португалия, в която са постъпили над 3,6 милиарда евро.

От нея към други държави са изпратени едва 533 милиона. Румънците и поляци са получили над 2,9 милиарда от свои близки в чужбина, а хърватите - 1,74 млрд. Веднага след България пък се нарежда Литва, в която са постъпили 1,122 млрд. евро.

По данни на Евростат към 2018 година над една пета (21,6%) от населението на Румъния в трудоспособна възраст - т.е. между 20 и 64 години - живее извън страната. Те са следвани от хърватите (15,4%), литовците (14,5%), португалците (13,6%) и българите (13,3%).

Португалия и Ирландия са единствените държави в Западна Европа, които попадат в топ 10 по този показател, но сред 10-те само в Ирландия се отчита намаляване на процента емигранти през последното десетилетие.

През първите четири месеца на тази година 27 000 ирландци са се завърнали обратно. По данни на Централния статистически офис на Ирландия през 2018 година безработицата в островната държава е паднала под 5% за първи път от финансовата криза насам. Минималната заплата пък е нараснала от 1461 евро през 2015 година до 1656 евро през 2019-та.

Последиците от финансовата криза са основният двигател на емиграцията от Португалия в последното десетилетие. В периода 2011-2015 година 600 000 португалци са напуснали страната. Според данните на Евростат, португалската диаспора е изпратила най-много пари към родината си - доказателство, че страната е изгубила много висококвалифицирани кадри, способни да получават високи заплати.

Затова и едно от основните обещания на Социалистическата партия на Антониу Коща, която пое властта в Португалия през 2015 година, беше да върне възможно най-много от емигриралите. В основата на тази политика е „Програмата за завръщане" (Programa Regressar).

От нея могат да се възползват всички португалци, напуснали страната преди декември 2015 година, които подпишат постоянен трудов договор на територията на Португалия. Те получават първоначален финансов стимул от 2614 евро, 50% намаление на данъка върху общия доход в първите пет години и покриване на разходите по преместването - до 3886 евро.

Въпреки че в последните години БВП на Португалия бележи растеж, заплатите продължават да са в пъти по-ниски от останалите държави в Западна Европа. Това демотивира голяма част от емигриралите да обмислят връщане обратно, тъй като тези финансови бонуси не могат да компенсират сериозната разлика в доходите.

През юли достъпът до Programa Regressar беше улеснен, но едва 71 души са се възползвали от нея в следващите два месеца. От 2015 година насам още 260 000 португалци са избрали да емигрират.