Няма да поварвате колко пари попиляли българите за хазарт

Българите харчат за хазарт много повече, отколкото за почивки и екскурзии. За залози в хазартни игри през миналата година сме дали между 900 млн. лв. и близо 1 млрд. лв., става ясно от данни на Министерството на финансите за приходите от хазарт в държавния бюджет, пише Труд бг.

А приходите на хотелите от нощувки през 2020 г. са само 645 млн. лв. Явно надеждата на хората да спечелят бързо пари е по-важна от това да си направят екскурзия през уикенда.

2020 г. беше много динамична по отношение на хазарта. В началото на миналата година депутатите решиха, че лотарии с търкане на билетчета могат да организират само държавни фирми.

Беше отнет и лицензът на бизнесмена Васил Божков за организиране на залози върху резултати от спортни състезания.

До месец август миналата година надзорът върху хазартните игри се осъществяваше от Държавната комисия по хазарта (ДКХ), а след това тази задача пое Националната агенция за приходите (НАП).

Промените на хазартния пазар обаче не отказаха хората от желанието бързо да забогатеят. От такси за организиране на хазартни игри през миналата година ДКХ е събрала 81,5 млн. лв.

А след като НАП пое надзора върху бранша са събрани още около 46 млн. лв., показват данните на Министерството на финансите.

Така общите приходи в държавната хазна от организирането на хазартни игри през 2020 г. са около 127 млн. лв.

В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози.

За организиране на игри с търкане на билетчета, както и за хазартната игра “Тото” на “Български спортен тотализатор” се плаща такса в размер на 15% от всички приходи.

Таксата за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Така се оказва, че през миналата година хората са направили залози за между 900 млн. и 1 млрд. лв., в зависимост от дела на онлайн хазарта.

Приходите на всички места за настаняване в страната с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други, през миналата година са само 645 млн. лв., показват данни на НСИ.

От тях приходите от българи са 330 млн. лв., а останалите са от гости от чужбина. Дори като добавим похарчените пари за почивки и екскурзии в чужбина разходите на българите за туризъм пак ще са много по-малко от направените залози в хазартни игри.

През миналата година похарчените пари от българите за нощувки в хотели и хижи са намалели с близо една трета заради пандемията.

Българите харчат за хазарт и много повече, отколкото за култура - за купуване на книги и посещения на театър и кино.

През 2019 г., за когато са последните данни на НСИ, в страната са издадени 8604 книги с тираж 6,325 млн. броя. На каквато и цена да са продадени тези книги, похарчените пари за тях са поне десет пъти по-малко от направените залози в хазартни игри.

Половината от пазара беше онлайн

Преди пандемията дадохме повече за игри на късмета

Сега оборотът е по-малък

Играта “Тото” направи много българи милионери само срещу залог от няколко левчета.

В годината преди пандемията сме похарчили повече пари за игри на щастието, отколкото през 2020 г. За залози през 2019 г. българите са дали около 1,3 млрд. лв., показват изчисления на база официалните данни за приходите в хазната от хазартни игри.

Оказва се, че оборотът в хазарта през миналата година е намалял.

Това от една страна се дължи на пандемията и последвалата икономическа криза. Но по-голям фактор за намаляване на залозите е спирането на игрите на Васил Божков, което доведе до прекратяване на рекламите им по телевизията и намаляване на пунктовете, от които човек може да купи билетче за търкане.

Общият размер на събраните от Държавната комисия по хазарта такси от организаторите на игри на късмета през 2019 г. е над 170,7 млн. лв.

Платените такси от организаторите на моментни лотарийни игри е 52,8 млн. лв. От тях 5,43 млн. лв. са платени от държавния “Български спортен тотализатор”, а останалите 47,3 млн. лв. - от частните организатори на хазартни игри.

Оказва се, че само за търкане на билетчета през 2019 г. сме дали около 500 млн. лв.

Приходите в държавната хазна от онлайн залагания през 2019 г. са 62,1 млн. лв. Ако изплатените печалби са били половината от направените залози, се оказва че за онлайн хазарт сме похарчили 620 млн. лв.

Събраните такси от държавния спортен тотализатор за поддържане на лиценза за организиране на хазартната игра “Тото” са били 19,33 млн. лв.

Таксата, която се плаща вместо корпоративен данък за тази игра, е 15% от приходите. Така само за тото фишове българите са похарчили около 128 млн. лв. за година.

Пускаме тото на 1300 места

По света има повече пунктове за залози

Може да сложат автомати

 Много повече места, на които предлагат лотарийни игри, има в другите държави по света. Пунктовете, в които държавното предприятие “Български спортен тотализатор” предлага хазартните си продукти, към момента са близо 1300 броя.

В същото време държавите със сходно население са позволили на лотариите си да разпространяват билети в много повече пунктове.

Например в Латвия пунктовете са 6894, при положение че населението на страната е над два пъти по-малко от това на България.

Затова с промени в Закона за хазарта през миналата година беше дадена възможност да бъдат поставяни автомати на самообслужване, от които хората да могат да купуват лотарийни билети.