Няма да повярвате какво се случва с пазара на злато в света

Златото, универсалната световна валута и средство за съхранение на стойността, се деглобализира. Mocatta, дълго време най-големият търговец на златни кюлчета, е в процес на разформироване от Scotiabank.

JPMorgan, водещата банка за кюлчета в САЩ, е все по-неохотна и трудно приема нови контрагенти.

Заедно с всички останали проблеми HSBC трябваше да понесе огромна обезценка на златните си авоари по време на неликвидните и волатилни мартенски пазари. Ротшилдови, в основата на всяка глобална теория на конспирацията, се оттеглиха от търговията със злато през 2004 г.

Арбитражите върху златото, безрисковите разлики между едновременно котираните цени в различните търговските центрове, не са толкова големи, колкото бяха по време на прекъсването на пътуванията през март.

По това време една унция злато можеше да има разлика в цената от 90 долара между пазарите, да речем, в Цюрих, Ню Йорк и Лондон. В близкото минало разлика от 1,50 долара би предизвикала учудване и капиталови преразпределения.

Дори след като пътуванията и въздушните превози започват да се връщат към нещо като нормалност, експертите по златото казват, че арбитражи от порядъка на 5, 6 или 7 долара не са рядкост.

На този фон търговията със злато би трябвало да бъде привлекателен бизнес за инвеститорите с оперативен опит.

Има повишен интерес към златото от институционални инвеститори, които се наблюдават взаимно и имат нужда от потвърждение от обичайните пенсионни консултанти. Цените, макар и далеч от върховете за 2020 г., продължават да нарастват.

Така че защо трябва да има деглобализация на “физическата” търговия със злато?

Защото новите лидери на държавите, търгуващи със злато, не са англосаксонските банкери или еврейските фамилии, които бяха властелините на жълтия метал през последните няколко века.
Тези нови лидери имат различен етнически произход и често се съсредоточават в конкретни държави, които сме приели да се наричат развиващи се пазари.

Китай ограничава износа на злато до еквивалента на 50 000 долара на жител.

През последните две-три десетилетия турското правителство с ентусиазъм прегърна търговията със злато. Истанбулската рафинерия за злато, основана от семейство Халак, обслужва високоефективната национална търговия с ценния метал, съсредоточена на Истанбулската борса.

Дори по време на карантината заради Covid-19 бижутерийните магазини в Истанбул останаха отворени като обекти от първостепенно значение.

В Югоизточна Азия Трунг казва, че “Виетнам е сред първите три страни по търговия със злато с 60-70 тона годишно, отстъпвайки само на Тайланд и Индонезия, които имат по 80-90 тона.

През годините виетнамците са внесли близо 850 тона злато.” За сравнение официалните златни запаси на Обединеното кралство са около 310 тона.

В Африка съществува и нелегален добив на злато. Очите на хората от златната индустрия се изцъклят, когато повдигнете темата, но миналогодишно проучване, финансирано от ЕС, посочи, че:

“Прогнозите за годишната контрабанда на злато включват Судан (30 тона), Южна Африка (25 тона), Зимбабве (20 тона), Мали (20 тона)...”, и така нататък.

Изглежда, че всичкото това злато се рафинира, въпреки че Лондонската асоциация на търговците на кюлчета е категорично против търговията с нелегално злато, детско робство и пр. Един от най-коварните аспекти на този добив е отравянето с живак на хората, животните, водата и земята.

Според Джефри Крисчън, от консултантската компания за метали CPM, дори сегашните високи цени на златото “не са връх на страха. Ние сме в подножието на глобални промени.” Глобалната политическа и икономическа фрагментация води до дългосрочно увеличение на търсенето на монетарно и финансово злато.

Тази увеличена енергия от страна на купувачите обаче няма да върне доминацията на традиционните банки и фамилии, които бяха предишните господари на златото.