Няма никога да познаете какво прави раклата на баба за българите

Кожени чанти, персийски килими, семейни албуми, бабини пафти и дедови ордени – всичко това, което някога е било част от фамилни емоции, гордост и усещане за родова принадлежност може да бъде купено на парче по битаци, сайтове за продажби и портали за електронна търговия от Айтос до Чикаго, показа проучване на „Монитор“ върху търсенето и предлагането.

Раклата на баба се оказва допълнителен източник на доходи, без значение дали става въпрос за никелирана лъжичка за кафе или за „Герой“ на соц. труда. Съдейки по текучеството на обявите, оборот има, търговията върви.

„Продавам ретро рокля, ушита от ленен плат и на места има памучен плат. Цветът е естествения цвят на лан и памук. Шевовете са много интересна изработка. Към нея е останал единият оригинален памучен ръкав, не е зашит, в долния му край има наплетено с една кука. (Стояла е дълго недоушита в ”раклата на баба”).“ – обяснява подробно биографията и физическото състояние на лишената от повече емоции дреха продавач.

Около роклята наблизо друг пък продава две ретро кожени чанти, при това не толкова скъпо – голямата за 69, по-малката за 39. И още няколко чанти, даже  три стари ученически, опитваме се да си представим както този, който ги продава, така и онзи, дето ще ги купи, образът остава размазан.

Ако през изминали години най-често продавачите бяха прекупвачи от антикварни магазини с нюх за ценни находки, сега продава всеки.

Предимно наследници, погребали последния си роднина без други наследници по съребрена линия. Бързат да продадат апартамента му някъде в провинцията, в бързината повечето от „боклуците“ отиват в контейнера. Ако нещо обаче малко блести или има вид на „антика“ – научиха се наследниците – пишат обява в интернет и все някой лев ще вземат и от боклуците.

За 1286 евро е предложен орденът на знатния шуменски леяр от някогашния гигант за камиони КТА „Мадара“ и герой на социалистическия труд Симеон Цветков. „Звездата“ на герой се продава заедно с книжката към нея, удостоверяваща получаването и подписана от самия Тодор Живков. Орденът е метнат върху кухненска везна и се продава нето тегло – 15 грама. Излиза ок. 260 евро грамчето, толкова струва грам гордост от времето на соца.

„Персийски“ килим от Сливен се предлага от продавач от „Монтана“ за 880 щатски долара. Вероятно от опразнен за продажба наследнически апартамент, добре запазен.

Тази шарка със слънце в средата беше от производството след 1989. Килимът имаше инвестиционна стойност – когато затвориха навремето „Балканбанк“ по време на банковата криза и след време дадоха на вложителите да и изтеглят обезценените левчета, единственото, в което можеха да ги влагат в провинциалния Шумен бяха персийските килими.

Такова „Слънце“ струваше 1000 вече доста девалвирали лева. Това няма а го знаят нито продавачът, нито бъдещият купувач, на обявената за продан реликва. Може да се плаща по PayPal, Visa, Mastercard и всички законни платежни средства на мрежата.

Останал от баба гоблен с последната вечеря в този състав на Исус и учениците му, в който баба си е оставила сигурно очите, е предложен за бързо избавяне за символичните 50 долара. „Българска признателност“ – пише от едната страна на орден на Червения кръст от 1916 година.

От другата страна надписък в кръг продължава: „На человеколюбци“. Българска признателност. Сега орденът с лента се продава за 4400 без да има нещо общо с человеколюбието и с България – антиката е предложена в Калгари, Канада. Пътят дотам – догадка.

За стотици или хиляди деца и възрастни е гордост да си направят селфи със снажен и напет гвардеец пред президенството. За 1600 евро можете да си купите цялата гвардейска униформа, в комплект с шапката и перото, продава я търговец на памет от София.

С шапка, сако и гащи. Тук се сещаме за несполучливата реклама на български за абитуриенти в Одрин: Продаваме ви всичко до гащите!