Огромните разходи на Байдън няма да съживят икономиката на САЩ

На 11 март 2021 г. президентът на САЩ Байдън представи своя план за стимулиране от 1,9 трлн. долара и пакет за над 2 трлн. долара за възстановяване на американската инфраструктура, който включва ремонт на пътища и мостове, както и разширяване на достъпа до услуги за грижи в рамките на Medicaid, изграждане на училища и разширяване на достъпа до интернет в САЩ, припомня икономистът Франк Шостак, пише money.bg.

Прието е, че по време на кризи правителството трябва да създаде големи бюджетни дефицити, за да поддържа икономиката. Смята се, че когато общото търсене в икономиката отслабне, правителството трябва да се намеси и да увеличи разходите си, за да го повиши.

В тази ситуация нарастването на бюджетния дефицит в отговор на увеличените държавни разходи може да бъде чудесна новина за икономиката.

Счита се също, че нарастването на търсенето ще бъде последвано от производството на стоки и услуги. Тоест търсенето ще генерира предлагане.

Противниците на тази гледна точка смятат, че увеличаването на бюджетния дефицит се монетизира чрез печатане на пари от централната банка и води до по-висока инфлация. Затова правителството трябва да избягва максимално увеличаването на бюджетния дефицит.

Всъщност фокусът винаги трябва да бъде върху постигането на балансиран бюджет.

Целта обаче да се коригира дефицитът като такъв, независимо дали е да се запази голям или да се премахне изобщо, всъщност е грешна политика.

В крайна сметка това, което има значение за здравето на икономиката, не е размерът на бюджетния дефицит, а размерът на държавните разходи - процентът на ресурсите, които правителството насочва към собствените си дейности. Следователно акцентът трябва да бъде върху държавните разходи, а не върху бюджетния дефицит като такъв.

Държавните разходи, а не бюджетен дефицит, нанасят удар върху генерирането на богатство.

Правителството не е субект, генериращ богатство. Колкото повече харчи, толкова повече ресурси трябва да вземе от производителите на богатство. Това от своя страна подкопава процеса на генериране на богатство за икономиката като цяло.

Например, ако правителството планира да похарчи 3 трлн. долара и финансира тези разходи чрез 2 трлн. долара данъци, ще има дефицит или недостиг от 1 трлн. долара.

Тъй като държавните разходи трябва да бъдат финансирани, това означава, че в допълнение към данъците правителството трябва да осигури и някои други средства за финансиране, като заемане или печатане на пари.

Правителството ще използва всякакви средства, за да получи ресурси от производители на богатство, за да плати за дейността си. Следователно важното тук е, че правителствените разходи са 3 трлн. долара, а не дефицитът от 1 трилион долара.

Например, ако правителството вдигне данъците до 3 трилиона долара и в резултат на това дефицитът бъде заличен, това ще промени ли факта, че правителството все още взема 3 трлн. долара ресурси от производителите на богатството?

Казано иначе, ефективният данък, който правителството налага върху производителите на богатство, се определя от правителствените разходи.

Ръстът на държавните разходи води до отклоняване на все повече богатството от производствените дейности към дейности, които не произвеждат богатство. Резултатът е икономическо обедняване.

Така че увеличаването на държавните разходи за повишаване на общото търсене в икономиката трябва да се разглежда като лоша новина за процеса на генериране на богатство, а оттам и за икономиката.

Имайте предвид, че ако правителствените дейности биха могли да генерират богатство, тогава тези дейности биха се финансирали самостоятелно и не биха изисквали никаква подкрепа от други производители на богатство, т.е. от данъците. Ако случаят беше такъв, въпросът за данъците никога нямаше да възникне.

Нарастването на държавните разходи затруднява пазарния процес

Винаги, когато производителите на богатство обменят продукти помежду си, обменът е доброволен. Това повишава жизнения стандарт. Следователно най-важното е, че обменът или търговията трябва да бъдат безплатни и по този начин да отразяват приоритетите на хората.

Нарастването на правителствените разходи води до различни проекти, които са на ниско място в приоритетите на хората при дадено състояние на реално богатство.

Увеличението на правителствените разходи означава, че производителите на богатство всъщност са принудени да се разделят с богатството си в замяна на нежелани (или поне с по-нисък приоритет) проекти.

Това предполага, че производителите са принудени да обменят повече за по-малко и очевидно това влошава тяхното благосъстояние.

Колкото по-голям е размерът на непазарните проекти, които правителството предприема, толкова повече реално богатство се отнема от производителите на богатство. Имайте предвид, че реалното богатство се отклонява от частния сектор посредством данъчно облагане, вземане на заеми или печатане на пари.

Отново величината на отклонението се определя от степента на държавните дейности. Забележете, че няма значение дали правителството отклонява реалното богатство чрез данъчно облагане, чрез заеми или чрез печатане на пари. Важното е, че правителството отклонява реалното богатство.

Правителството може да ни принуди да харчим за държавни проекти, но не може да ги направи икономически устойчиви и жизнеспособни.

За да поддържа проектите си "живи", правителството е принудено през цялото време да насочва ресурсите от производителите на богатство към тези проекти.

С течение на времето тежестта им върху производителите на богатство подкопава благосъстоянието на хората.

Ами намаляването на данъците за бизнеса? Това със сигурност ще даде тласък на капиталовите инвестиции и ще засили процеса на реално формиране на богатство? Намаляването на данъците за дадени държавни разходи ще доведе до увеличаване на бюджетния дефицит.

Нарастващият бюджетен дефицит ще бъде финансиран или чрез заеми, или чрез печатане на пари. Това също може да доведе до отклоняване на реалното богатство от дейности за генериране на богатство към дейности, които не генерират богатство.

Различни капиталови проекти, които се появяват заради такава държавна политика, са еквивалентни на злоупотреба.

Често оправданието за високите държавни разходи е, че на частния сектор не може да се вярва или той не е в състояние да надгради инфраструктурата в САЩ. Така че правителството е принудено да предприеме огромни инвестиции в сектора поради неуспеха на частния сектор да го направи.

Това, което се пренебрегва, е, че причината частният сектор да не предприема различни инфраструктурни проекти - както се предполага от плана на Байдън, - е, че частният сектор ги смята за твърде скъпи. Частният сектор не може да си позволи тези проекти, предвид размера на реалното богатство.

Ако частният сектор не смята себе си за "достатъчно богат", за да реализира подобни проекти, как правителството може да оправдае предприемането на такива начинания?

В крайна сметка правителството не повишава богатството. Тъй като от правителството ще се изисква да отклони реалното богатство от частния сектор, действията му означават само, че правителството ще направи частния сектор по-беден. Това ще доведе до спад в жизнения стандарт на хората.

Ако размерът на реалните спестявания не е достатъчно голям, за да се позволи по-добра инфраструктура, тогава е необходимо време за натрупване на реалните спестявания, за да може тя да се изгради.

Натрупването на реални спестявания не може да се направи по-бързо чрез увеличаване на правителствените разходи.

Напротив, това ще подкопае процеса на формиране на реални спестявания.

Необходимо е ограничаване на държавните разходи. Това ще ускори процеса на натрупване на реални спестявания, т.е. ще засили пула от реални спестявания.

Бюджетният излишък допринася ли за спестяванията?

Бюджетният излишък се разглежда като увеличаване на националните спестявания. Чрез генериране на излишъци, изглежда, че правителството генерира реално богатство, като по този начин укрепва основите на икономиката.

Този аргумент би бил валиден, ако правителствените дейности са от генериращ богатство характер. Това обаче не е така. Правителствените дейности се свеждат до преразпределение на реалното богатство от производителите на богатство към потребителите на богатство.

Какво е тогава въздействието на бюджетния излишък? То е, че притокът на пари към правителството надвишава разходването на пари. Бюджетният излишък тук е просто паричен излишък. Появата на излишък води до същия резултат като всяка строга парична политика. За това Лудвиг фон Мизес пише в "Човешкото действие":

"Ограничаването на държавните разходи със сигурност може да е нещо добро. Но това не осигурява средствата, необходими на правителството за по-късно разширяване на разходите. Физическо лице може да води своите дела по този начин.

Той може да трупа спестявания, когато доходите му са високи, и да ги харчи по-късно, когато доходите му спаднат. Но при нацията или при всички нации заедно това не е така.

Хазната може да съхранява част от големите приходи от данъци, които се вливат в нея по време на бума. Докато тя удържа тези пари извън обращение, нейната политика е дефлационна и контрациклична и до тази степен може да отслаби бума, създаден от кредитната експанзия.

Но когато тези средства се изразходват отново, те променят паричната връзка и създават тенденция към спад в покупателната способност на паричната единица.

Тези средства по никакъв начин не могат да осигурят капиталовите стоки, необходими за благоустройството."

Много коментатори са на мнение, че появата на бюджетен излишък прави възможно намаляването на данъците. Но бюджетен излишък - т.е. паричен излишък - не създава автоматично възможност за по-ниски данъци.

Само ако реалните държавни разходи бъдат ограничени, т.е. само когато правителството намали броя на икономически нежизнеспособните проекти, ще се получи ефективно намаляване на данъците.

По-ниските държавни разходи предполагат, че производителите на богатство вече ще разполагат с по-голяма част от своя фонд от реално богатство.

Ако обаче държавните разходи продължават да се увеличават, не е възможно ефективно намаляване на данъците; напротив, правителствените разходи ще увеличат ефективния данък. Делът на пула от реално богатство на разположение на производителите на богатство ще намалее.