Пандемията нанесе жесток удар по китайския бизнес и фабриките

Млад висшист, останал без работа, престава да си купува нови маратонки. Продавач в магазин за дрехи се отказва от картата си за фитнеса. Организатор на корпоративни събития се оказва с 80% по-ниски доходи и започва да работи допълнително като доставчик на храна по домовете.

Всичко това са примери от реалността в Китай - втората най-мощна икономика в света и двигател на глобалния растеж. В момента Поднебесната империя има огромен проблем със свитото потребление, пише The New York Times, цитиран от profit.bg.

Според икономистите, докато не успее да възстанови вътрешното търсене, Китай трудно ще успее да се върне към предкризисните си темпове на растеж.

Разпространението на COVID-19 в страната вече започва да затихва, а правителството и бизнесът вече направиха смели стъпки към рестартиране на стопанската дейност. Фабриките, които бяха затворени в разгара на епидемията през януари и февруари, вече работят, а заедно с тях се завърна и замърсяването на въздуха над големите градове.

Но възстановяването на потребителското доверие вероятно ще се окаже доста по-трудна задача. Много от тях загубиха работата си или се оказаха със значително свити доходи. Други преживяха стреса след седмици на бездействие и домашна изолация, разчитайки единствено на своите спестявания за осигуряване на прехрана.

За голяма част от младите китайци, които през последното десетилетие бяха свикнали да живеят "по американски" и да харчат огромни суми по моловете и заведенията, спестяването изведнъж се превърна отново в полезно и дори забавно начинание.

Хлои Чао, която превежда френски театрални постановки на китайски език, разказва пред The New York Times, че доскоро е давала по над 200 долара на месец за хранене в ресторанти, по 70 долара в кафенета и по 170 долара за вносен козметичен крем за лице.

Сега тя е без работа, готви вкъщи, вари си домашно кафе и си купува китайска козметика за 28 долара.

"Покупателната ми способност буквално се срина. Когато си намеря работа, ще започна да спестявам и едва ли ще си позволя да практикувам отново подобно прахосничество", казва тя.

Китайският потребителски проблем може да послужи като пример и да даде ценни уроци на икономистите в Европа и Съединените щати, които тепърва започват да планират рестартирането на своите икономики.

Оказва се, че дори компаниите да се завърнат към нормалния си работен режим, успокояването на травматизираните от кризата потребители може да се окаже много по-сложен проблем.

По много ключови показатели китайската икономика започва отново да влиза във форма. До края на февруари повечето от големите индустриални заводи и мини вече бяха отворени, а през март беше отчетен сериозен ръст в производството на всичко - от стомана до мобилни телефони. Индустриалният капацитет се върна почти на рекордните си равнища от преди кризата.

Въпросът е кой ще купува цялата тази продукция? Дейността на традиционните търговски партньори от Европа и САЩ в момента на практика е "замразена".  Западните потребители вече не купуват китайски стоки с предишните темпове. Големите търговски вериги в Съединените щати вече дори отказват поръчки или ги отлагат за неопределен период от време.

На официалната статистика за безработицата в Китай, която през март отчете ниво от 5.9% в големите градове, по тради;ия не може да се разчита, пише още The New York Times, цитирайки анализатори на австралийската инвестиционна банка Macquarie Securities. Според тях нивото на безработица в Китай през 2020 година може да се удвои, ако се вземат предвид и всички мигранти от отдалечените селски райони, които в момента са останали без работа.

През месец март продажбите на мебели, дрехи, битови уреди, бижута и всички останали потребителски стоки в Поднебесната империя, отчитат срив с между 20 и 30 процента на годишна база.

40-годишният Лян Тонгуй, който е от централната провинция Хенан, продава плодове на една от сергиите в централната част на Пекин. В момента обаче пред нея почти няма клиенти. Той казва, че и останалите му познати, които идват от други региони на страната, се затрудняват с намирането на работа.

Накрая на деня той продава останалите ябълки и праскови с отстъпка от 40%, само за да не ги изхвърля.

За Китай е от изключителна важност да възстанови вътрешното си потребление, защото останалите двигатели на икономиката, свързани с експорта и строителството на инфраструктура, вече не разполагат със същата "мощност", каквато имаха преди години.

След като похарчи милиарди долари за изграждането на високоскоростни влакове и магистрали в годините след Световната финансова криза, поемайки огромни задължения, Пекин се опита да прехвърли фокуса върху собствените си потребители.

А на фона на почти непрекъснатия икономически растеж, младите китайци все повече започнаха да свикват със западния начин на живот и "потреблението на кредит".

Според много икономисти китайското правителство има възможност да окаже по-сериозна подкрепа на домакинствата, по примера на САЩ и други държави, които, на фона на пандемията от COVID-19, осигуриха директни финансови трансфери към потребителите.

Засега Китай се въздържа от подобни мерки, най-вече от събражения за риска от рязко влошаване на кредитния портфейл на местните финансови институции.

Но без местните купувачи, търговията в Поднебесната империя ще продължи да страда. А към това се добавя и факта, че самите китайци вече гледат с много по-различно око на начина, по който организират семейните и личните си бюджети.

За да отговорят на условията за получаване на държавна помощ и преференциални кредити, много от китайските компании тябваше да гарантират, че няма да прибегнат до съкращения на служители. За сметка на това те намалиха работното време и заплащането на своите служители. А това автоматично се отразява и на техните покупки.

Голямата опасност е тази тенденция да се запази в дългосрочен план и китайците рязко да намалят харчовете. Китайската държава положи големи усилия през последните години да предложи на своите граждани редица допълнителни услуги в сферата на здравеопазването, както и в други сектори, за да ги стимулира да харчат пари, вместо да трупат спестявания.

Засега не е ясно дали тази "пестеливост" ще остане факт и след отминаването на пандемията и евентуалното намиране на ваксина за болестта. Но има много китайци, които са категорични, че ще се опитат да спазват по-добра финансова дисциплина в дългосрочен план.

А дали това ще е от полза за икономиката или ще се превръща във все по-голям проблем, все още е загадка.