Печалбата на българските банки расте, въпреки ниските лихви

Ниските лихвени проценти не се отразяват негативно върху доходността на българските банки. През второто тримесечие на тази година те подобряват финансовия си резултат, като в същото време делът на лошите и необслужвани кредити продължава да намалява.

Това се посочва в тримесечния отчет на банковата система, публикуван от Българската народна банка.

Към средата на 2019 г. наблюдаваните през изминалата година тенденции в банковия сектор се запазват, което в голяма степен е обусловено от отсъствието на съществени изменения в макроикономическите условия.

Лихвените проценти в страната остават на ниски нива под влияние на запазващата се политика на монетарни стимули в еврозоната. При съществуващата стопанска конюнктура са налице увеличаване на заетостта и бърз растеж на трудовите възнаграждения, посочват от централната банка.

Продължителното задържане на лихвените проценти на ниски равнища ограничава нарастването на лихвените приходи, но от друга страна, оказва и положителни ефекти върху доходността на кредитните институции.

Например, от гледна точка на възможностите за привличане на финансови ресурси на ниска цена, както и посредством действието си на фактор, който създава условия за повишено търсене на кредити и подпомага обслужването на съществуващите задължения, се казва още в анализа на БНБ.

Активите на банковата система достигат 108.6 млрд. лв. в края на юни, като се увеличават с 0.3 % през второто тримесечие на годината. Делът в активите на петте най-големи банки в края на юни е 59.9% (при 59.8% в края на март).

В общите активи на банковата система към края на юни делът на дъщерните банки от ЕС е 72.2% (72.4% в края на първото тримесечие), а на клоновете на трезори от ЕС – 2.9% (3.0% към март).

Пазарният дял на банките с местен акционерен капитал се запазва без промяна (21.5%). Делът на клоновете на банки извън ЕС (0.1%) също не се променя, а този на банките извън ЕС е 3.2% (3.0% в края на март).

Размерът на активите на банковата система, като дял от брутния вътрешен продукт, в края на юни 2019 г. възлиза на 95.8% (при 97.9% три месеца по-рано).

Увеличава се делът на кредитите и авансите в общата структура на активите (от 63.3% на 64.9%), като в същото време нарастват и портфейлите с ценни книжа (от 12.3% на 12.7%) с основен принос на дълговите ценни книжа.

Брутните кредити и аванси към края на юни възлизат на 90.6 млрд. лв. (при 91.0 млрд. лв. към 31 март 2019 г.). Намаляват средствата при централни банки (с 1.8 млрд. лв., или 12.5%), а при вземанията от кредитни институции е отчетено слабо нарастване с 36 млн. лв. (0.2%).

Брутният кредитен портфейл (в който не се включват кредитите и авансите за секторите „централни банки“ и „кредитни институции“) в края на второто тримесечие на 2019 г. достига 63.1 млрд. лв., като се увеличава с 1.4 млрд. лв. (2.2%) през тримесечието.

Най-голямо увеличение в абсолютен размер има при кредитите за домакинства (с 568 млн. лв.) и за нефинансовите предприятия (с 496 млн. лв.). Нарастват и вземанията от други финансови предприятия (с 310 млн. лв.), както и кредитите за сектор „Държавно управление“ (със 7 млн. лв.).

В качеството на активите в периода април – юни продължава тенденцията към намаляване на размера и на дела на брутните необслужвани кредити и аванси. През второто тримесечие са извършени отписвания на вземания за сметка на провизии и продължават продажбите на кредити.

Брутните необслужвани кредити и аванси намаляват с 233 млн. лв. (3.5%), до 6.5 млрд. лв. в края на юни.

Наред с постигнатото чрез продажби и отписвания намаление на абсолютния размер на необслужваните кредити, за низходящата тенденция на дела на тези експозиции допринася и нарастването на обема на кредитния портфейл.

Кредитите за домакинствата и бизнеса продължават да отбелязват относително високи темпове на растеж в сегмента на жилищните и потребителските кредити.

През второто тримесечие на 2019г. депозитите в банковата система нарастватс 316 млн. лв. (0.3%) и достигат 91.8 млрд. лв. в края на юни. В периода април – юни намаляват депозитите на секторите „Държавно управление“ (със 132 млн. лв., 4.8%), „Кредитни институции“ (с 241 млн. лв., 4.3%) и „Нефинансови предприятия“ (със 107 млн. лв., 0.4%).

Увеличават се привлечените средства от други финансови предприятия (със 152 млн. лв., 4.3%) и от домакинствата (с 644 млн. лв., 1.2%).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юни възлизана 14.1 млрд. лв., като намалява с 18 млн. лв. (0.1%) спрямо края на март. Влияние върху размера на капитала през второто тримесечие оказва изплащането на дивиденти и нарастването на печалбата.

Към 30 юни 2019 г. печалбата на банковата система възлиза на 918 млн. лв., което с 14.6% (117 млн. лв.) повече спрямо отчетената към 30 юни 2018 г. Показателят за възвръщаемост на активите (ROA) е 1.69% (при 1.6% година по-рано), а на възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) – 12.98% (при 13.3% към 30 юни 2018 г.).

Понастоящем повишената кредитна активност се отразява положително върху доходността на банковия сектор и показателите за качеството на кредитния портфейл. Кредитоспособността на длъжниците обаче може да се влоши при евентуална неблагоприятна динамика на заетостта и доходите, както и при рязко увеличение на лихвените проценти по кредитите, предупреждават от централната банка.