Поевтиняването на петрола оскъпи облигациите

Азиатските пазари на акции днес свирят втора цигулка на пазарите на облигации, след като спадът в цените на петрола породи спекулации, че Федералният резерв на САЩ може би приключва със затягането на паричната политика след края на днешната си среща.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI нарасна с 0.4%, докато индексът на сините чипове на борсата в Шанхай CSI300 остана без промяна.

Японският Nikkei се стабилизира, след понижението от началото на сесията, докато фючърсите на щатския индекс S&P 500 добавиха 0.4%.

Петролът открадна шоуто, след като свръхпредлагането доведе до спад от близо 6% в цената на брента вчера. Щатският лек суров петрол за последно губеше 13 цента, до 46.11 долара за барел, докато брентът възстановява едва 4 цента от изгубеното, до 56.30 долара за барел.

Поевтиняването на брента с 35% от октомври изпраща дефлационни сигнали в световен мащаб във време, в което търговията и икономическата активност вече показват признаци на охлаждане.

Това единствено засили натиска върху Фед да се откаже от ангажимента си за още вдигания на лихвите.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вчера предупреди централната банка “да не прави още една грешка”, докато коментар в Wall Street Journal призова за пауза във вдигането на лихви.

Очакванията за край на вдигането на лихвите засега помогнаха на Уолстрийт и индекса Dow Jones, приключил вчерашната сесия с повишение от 0.35%. S&P 500 отчете незначителен ръст от 0.01%, докато Nasdaq се повиши с 0.45%.

Акциите останаха да дишат прахта на облигации обаче, а лихвата по 10-годишните държавни книжа падна до най-ниското си ниво от август, достигайки 2.799%, като тества важното техническо ниво от 2.80%.

Лихвата по двегодишните държавни облигации се понижи до тримесечно дъно от 2.629%, след като през ноември бе достигнала връх от 2.977%. Лихвите в Япония и Австралия също достигнаха многомесечни нива.

Причините за поскъпването на облигациите не са трудно откриваеми. Най-новото проучване на BofA Merrill Lynch сред фонд мениджъри в световен мащаб отчита третия най-голям спад в инфлационните очаквания в историята, като в същото време малко повече от половината от участниците очакват ръстът на световната икономика да се забави през следващата година.

Инвеститорите се насочиха към облигациите, което доведе до най-голямата едномесечена ротация към активи с фиксирана доходност.

Резкият спад по лихвите на държавните облигации се отрази на щатския долар, като доларовият индекс се понижи до 96.921 пункта, след като наскоро бе достигнал 97.711.

Доларът падна до 112.46 спрямо йената, след като през миналата седмица достигна връх от 113.70. Еврото поскъпна до 1.1379 щатски долара.

На пазарите на суровини цената на златото се задържа близо до достигнатия наскоро петмесечен връх, след като доларът поскъпна, а опасността от по-високи лихви намаля. Спот цената на златото бе на ниво от 1 248.85 долара за тройунция.