Полекзит? Полша може да взриви ЕС
Това пише в коментар Деймиън Уилсън - британски журналист, финансов консултант и специалет съветник по политически комуникации в Обединеното кралство и ЕС
След Брекзит идва ли и Полекзит? Упорството на Европейския съюз, че бюджетните му средства са свързани с върховенството на закона, възпламени полските лидери, които искат да защитават суверенитета на страната си.
Това пише в коментар Деймиън Уилсън - британски журналист, финансов консултант и специалет съветник по политически комуникации в Обединеното кралство и ЕС.
Вижте останала част от анализа му:
Сега те открито поставят под въпрос бъдещето на Европейския съюз.
Решението на Полша да наложи вето на 1,8 трилиона съвместен бюджет и фонд за възстановяване от коронавируса на Европейския съюз, представлява екзистенциална заплаха за Брюксел.
И не само, защото още една страна-членка се оказва трудна за контрол, но и тъй като на фона се появява една от най-омразните вероятности за Европейския съюз - Полекзит.
Точно като съюзниците им в Унгария, поляците са яростно против това Европейският съюз да свързва бъдещото финансиране и средствата от фондовете с "върховенството на закона".
"Правете нещата, които казваме или ще спрем кранчето с парите" - това не проработи много добре.
Всъщност, полският министър-председател Матеуш Моравецки сравни Европейския съюз с бившия комунистически режим на Полша - една раздразнителна аналогия, тъй като все още е в паметта на мнозина.
В реч, която беше похвалена и аплодирана като първото пукване на пушка в битката за Полекзит, министър-председателят каза пред Сейма (полския парламент), че "върховенството на закона се е превърнало в пропагандна сопа в Европейския съюз".
"Познаваме употребата на тези пропагандни сопи много добре от времената на комунизма", заяви той.
Сигурен съм, че бихте могли да чуете тоталното и гробовно мълчание в щабквартирата на Европейската комисия, когато са пристигнали новините за това изказване.
"Един съюз, в който има европейска олигархия, която наказва слабите и ги тика в ъгъла, не е ЕС, към който се присъединихме. Това не е Европейски съюз, който има бъдеще", продължи премиерът Матеуш Моравецки.
Имайки предвид, че все пак Полша е най-големият нетен бенефициент на европейския бюджет, тези изказвания срещу самото сърце на европейския проект не са изстреляни лесно.
Те предизвикват и доста мрачно настроение в Брюксел, което е и целия смисъл.
Патерналистичният подход от страна на даващите пари отдавна дразни тези страни, които така и не излязоха на глава с Брюксел.
Има някои, които се опитват да отхвърлят проблема като политически сблъсък. Нещо като либералите от Западна Европа работейки срещу новите, но много по-консервативни, християнски демокрации на източната половина на континента.
Но полският премиер Моравецки отхвърли този възглед.
"Това не е разделение между лявото и дясното, а между тези, които искат малцина чиновници в Брюксел да решават съдбата на Полша и от друга страна тези, на които им пука за нея", изрази възгледа си Моравецки.
Полският министър на правосъдието, Збигнев Зиобро показа дори още повече ярост в атаката си, казвайки:
"Това е въпрос на институционално, политическо поробване, ограничаване на суверенитета."
И ето я тази думичка - суверенитет. Всичко е въпрос на връщането обратно на контрола. Това е един лозунг, който винаги е свободен за употреба.
Със сигурност нещата проработиха в Обединеното кралство, което е единствената бивша страна-членка, която засега успя да изпълни заплахата си, че ще напусне политическия клуб на Европейския съюз.
Но може би не за дълго.
Унгария даде да се разбере, че не е щастлива относно "новите искания за върховенство на закона". Сега и Полша се изправи, за да се впише в тези редици.
Някои членове на полския парламент дори сигнализираха, че това може би е началото на края.
Матеуш Моравецки и неговият унгарски колега, Виктор Орбан разпалиха пламъците по такъв начин, че не може просто да бъдат игнорирани или поставени на ученическата скамейка като наказани ученици.
Те притискат Европейския съюз да си признае, че не всички нации могат или трябва, да бъдат третирани по същия начин.
Според тях (Полша и Унгария, бел.р.) различията между техните страни и приемането на тези различия, са това, което е превърнало Европейския съюз в такъв успех на мира след края на Втората световна война.
Те смятат, че ако успеят да устоят, може би ще убедят Брюксел, че има нужда от самоанализ. И после може би Европейският съюз ще успее да оцелее заедно.
Но докато Европейският съюз третира Полша и Унгария като непослушни деца, които трябва да са благодарни за нещата, които имат, спорът ще продължи да расте.
И ако това състояние на конфликт продължи да ескалира, тогава Европейският съюз няма да стане свидител само на упадък на авторитета си, имайки предвид, че средствата за възстановяване, които бяха обещани от Брюксел на други страни, няма да се материализират.
Нещо повече, Брюксел ще започне да изглежда слаб и неадекватен пред лицето на растящото неподчинение.
Единственият изход е да се признае загуба. Поляците и унгарците очертаха червената линия в пясъка.
Ако Европейският съюз я пресече, това може да събори цялата къща.