Политически мотиви в делото за Пирин

Съмнения за политическа обвързаност на съдия Соня Янкулова се появиха веднага след присъдата за отмяна на решението на Министерския съвет за изменението в действащия План за управление на Национален парк „Пирин“, пише „Труд“.
 

Изменението бе гласувано от кабинета на 28 декември и е основна стъпка за развитието на зимния туризъм в България. То бе обжалвано от активисти на „зелените“ и на 27 юли тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), с председател Янкулова, постанови в тяхна полза. Вицепремиерът Валери Симеонов вече съобщи, че МС ще обжалва пред 5-членен състав.
 
Мотивите на тричленката бяха публикувани в понеделник и още тогава „Труд“ писа, че магистратката е със спорна репутация. Дълги години тя е била политическо лице - заместник-министър на отбраната в кабинета „Сакскобурготски“, а в следващото правителство, на тройната коалиция заема същия пост, но в МВР. След това се връща в съдебната система и през 2017 година е номинирана да оглави Висшия съдебен съвет. Янкулова стига до надпреварата за поста, която губи, благодарение на кръга „Капитал“, шефът на ВКС Лозан Панов и върхушката на Съюза на съдиите. Те са близки до така наречените протестъри, които в момента са основния гръбнак на коалицията „Демократична България“. В „дясното“ обединение са „Да, България“, ДСБ и ПП „Зелените“.
 
Както „Труд“ от години доказва, последните са едно и също с Коалицията „За да остане природа в България“, чийто активисти са вносители на жалбите срещу решението на кабинета от 28 декември. „Еколозите“ над 15 години опитват да провалят стратегически проекти в България, в частност всичко свързано със зимния туризъм. В кампаниите си разчитат на медиите от кръга „Капитал“, чийто политически проект са.
 
Съмненията за политическа присъда в полза на „дясното“ обединение се подсилват и от несъстоятелността на мотивите, под които се е подписала Соня Янкулова. Основните тези в тях са три. Първо - нарушава се член 21 от Закона за защитените територии. Второ - трябвало да има екоооценка на изменението и трето – няколко решения на ЮНЕСКО за Пирин.
 
По първия довод има решение на съда от 2001 година на 5-членен състав на ВАС, в което ясно е записано, че чл. 21 не се нарушава, когато става въпрос за изграждане на спортна инфраструктуа в защитени територии. На базата на тази присъда за 17 години са отхвърлени 58 жалби на „зелените“ по темата „Пирин“. 3-членката начело с Янкулова е първата, която не се съобразява с решението от 2001-а.
 
Относно процедурата за ЕО -плановете за управление на защитените територии по своята същност са рамков екологичен документ (както посочва самият съдебен състав в мотивите си – б.а.), тоест са една голяма екологична оценка. Те не разглеждат и в тях няма никакви конкретни инвестиционни намерения и проекти.
 
Колкото до ЮНЕСКО, съдебният състав не взе предвид последното решение на световната организация, която през юли обяви, че одобрява промените в действащия план така, както са направени.