Politico: Военната икономика в Европа става реалност със задължителни за изпълнение заповеди
Извънредни стъпки показват колко близо са европейските държави до това, което е възможно да се случи като последица от действията им в подкрепа на Украйна срещу нахлуващите сили на Русия
На последното планирано заседание на европейските комисари преди лятната ваканция днес брюкселските технократи ще се опитат да упражнят най-мащабните си правомощия, които са имали досега: правото да наложат задължителни норми за потреблението на газ в 27-те държави-членки на блока.
Докато гражданите от Португалия до Полша се потят и умират в рекордни горещини, от техните правителства се иска да подпишат в рамките на шест дни отказ от правото си на енергиен суверенитет. Мерките се прокарват с помощта на извънредни протоколи, което означава, че никоя държава няма да може да наложи вето на плана и Европейският парламент няма да има право на глас, съобщава Politico, цитирани от БГНЕС.
Тези извънредни стъпки показват колко близо са европейските държави до това, което е възможно да се случи като последица от действията им в подкрепа на Украйна срещу нахлуващите сили на Русия. Тъй като инфлацията в целия регион вече се е повишила, отчасти поради предизвиканите от войната смущения на пазара, борбата на ЕС с Русия за газа ще постави на изпитание до краен предел решителността на блока. Икономическият удар може би едва сега започва.
Документите, получени от Politico, съдържат подробен проект за механизъм за предупреждение в целия ЕС, който ще позволи на Брюксел да издава заповеди за задължително намаляване на потреблението на газ от август до май. Съкращенията могат да бъдат "задействани във всеки един момент", ако се окаже, че доставките на газ няма да са достатъчни блокът да изкара зимата.
Съгласно предложението държавите ще трябва до края на септември да актуализират националните си планове за действие при извънредни ситуации с доброволни мерки за намаляване на потреблението на газ.
Все още не е определен размерът на намалението на потреблението на газ, което може да бъде наложено. Но според двама дипломати се говори за намаление между 5 и 20%, като очакванията са за окончателно споразумение в рамките на 10-15%.
До 26 юли, когато се очаква министрите на енергетиката на ЕС да одобрят новите правила, европейците може да се събудят и да се окаже, че им е забранено да пускат безразборно климатика или с понижаването на температурите през следващите месеци да пускат отоплението на прекалено висока температура.
Предприятията, считани за "несъществени" - което според документите на Комисията би могло да означава керамичната, стъкларската и химическата промишленост, но в някои общини като Мюнхен включва и местните пекарни, биха могли да получат пари, за да изключат доброволно електричеството, или в краен случай да се окажат първи на опашката за намаляване на газа.
Всичко това се предлага в името на кампанията на ЕС за солидарност с Украйна.
В стремежа си да спре настъплението на армиите на Путин, Брюксел се опита да лиши Кремъл от милиарди приходи от продажбата на природен газ, като доброволно намали тази година потреблението на руски газ в ЕС с две трети.
Това не даде резултат и страните от ЕС ясно заявиха, че не са склонни да налагат санкции за газа, въпреки че през декември тази година ще започне да действа петролно ембарго.
Вероятно вече е твърде късно: Данните на Международната агенция по енергетика (МАЕ), публикувани в понеделник, показват, че след инвазията Москва вече е спечелила три пъти повече от обичайните си приходи от продажби на нефт и газ за една зима, което означава, че може да си позволи да продължи да намалява доставките на запад към Европа.
Путин с ентусиазъм прие слабостта на Европа към руската енергия, превръщайки газа в най-мощното си икономическо оръжие. Досега рускит "Газпром" намали или прекрати напълно доставките на газ за 12 държави. Сега Брюксел се опитва да си върне контрола, като забави потреблението на запасите от газ в европейските газохранилища докато може.
Тъй като усилията на лидерите да търсят алтернативни доставки от Близкия изток до голяма степен се провалят, въглищните централи в ЕС отново възстановяват работата си, фабриките преминават към ползване на мазут, а политиката за контрол на емисиите е спряна.
Часовникът тиктака: В четвъртък газопроводът "Северен поток" между Русия и Германия ще възобнови частично доставките си след 10-дневно прекъсване.
Националните лидери на Франция, Германия и Испания твърдят, че най-вероятният сценарий е "Северен поток" да остане изключен, като се очаква руските газови потоци по други маршрути към Европа в най-скоро време също да бъдат спрени.
"Работим по предположението, че той няма да се върне в експлоатация", заяви комисарят по бюджета на ЕС Йоханес Хан пред репортери в Сингапур във вторник, според Wall Street Journal.
Ако Хан е прав, дългосрочната перспектива ще бъде ужасна. Изчисленията на ЕК сочат 1,5% спад на БВП в целия блок, ако Москва спре доставките на природен газ.
За да се преодолее подобен удар след понижаването на температурите, "допълнителният газ, който трябва да се спести през следващите три месеца, е от порядъка на 12 млрд. куб. метра - достатъчно, за да се напълнят около 130 танкера с втечнен природен газ", заяви директорът на МАЕ Фатих Бирол.
Спасяването на Германия?
И все пак някои от най-силните гласове, които призоваваха Русия да бъде наказана със санкции, вече скърцат със зъби срещу последния план на Еврокомисията. Затягането на коланите у дома, за да се подпомогнат съседи, които харчат много газ, като Германия, не е популярно в някои части на Източна Европа.
Берлин е една от малкото столици, които са подписали т.нар. споразумения за солидарност, в които съседните държави обещават да споделят допълнителен газ в кризисни ситуации. Комисията призова страните да подпишат повече такива споразумения, но някои се опасяват, че тези доброволни договорености ще бъдат наложени със задължителни съкращения у дома, ако няма достатъчно за тях.
"Ние сме против налагането на задължителни цели за намаляване на емисиите", заяви полският министър на климата Анна Москва, чиято страна сега е изправена пред очертаващата се възможност за недостиг на въглища в страната след санкциите върху руския внос. Според данните на ЕК Полша няма споразумения за солидарност с никоя от своите съседни страни, но въпреки това Анна Москва беше категорична, че "механизмът за солидарност не трябва да води до намаляване на енергийната сигурност на нито една държава членка".
Унгария отиде по-далеч. Правителството на Виктор Орбан обяви, че новите му планове за извънредни ситуации в енергетиката ще забранят природният газ да напуска границите на страната от август, което предизвика остри упреци от страна на комисаря по енергетиката на ЕС Кадри Симсон.
"Отделните национални ограничения, засягащи трансграничните газови потоци, са неоправдани и могат само да изострят проблемите в настоящата ситуация на газовия пазар", предупреди Симсон.
В Испания и Португалия правителствата вече частично субсидират цената на газа, използван за производство на електроенергия, и наблюдават как Франция внася цялата възможна евтина енергия. Испанските скептици изтъкват, че пестенето на газ у дома няма да помогне много на френските им съседи, като се имат предвид ограничените газови връзки между двете страни.
"Намираме се в ситуация, в която трябва да се реши по възможно най-добрия начин как да се разпределят ресурсите", казва Георг Рикелес, асоцииран директор в Центъра за европейска политика. "Много е трудно напълно да се постигне пълно социализиране или взаимно поемане на разходите, свързани с кризата, когато изборите, които обуславят [настоящата ситуация], са национални."
Дипломат от ЕС призна, че налагането на нормиране на горивата в държавите от ЕС би било немислимо в нормални времена, но предвид рисковете през зимата "не можем да изключим нито един вариант".
Друг дипломат беше по-директен: "Това изобщо не ни харесва."