Пореден кошмар за родния туристически бранш

Държавата не помага на бизнеса, категорични са хотелиери и туроператори, Записванията за лятото спряха не само от Русия и Украйна, но и от други основни пазари като Германия

Втора сериозна пандемия заради военните действия в Украйна се очертава за туристическия сектор у нас след кризата, породена от Ковид-19. Това са категорични представители на туристическия сектор пред “Труд”.

Хотелиери и туроператори, които водят туристи у нас са изключително притеснени не само от случващото се, но и заради липсата на адекватна реакция и помощ от страна на държавата.

Записванията в началото на годината започнаха с добри темпове и въпреки постоянно растящите цени на тока, газа, горивата, липсата на кадри и на адекватна помощ от страна на държавата, хотелиерите по морето бяха оптимисти за предстоящия летен сезон.

В момента обаче записванията спряха, като причините са няколко. На първо място големите германски туроператори задържат към момента програмите си за България, тъй като все още не са получили обещаните им преди година по 35 евро на докаран у нас турист със самолет.

Поправката, която го позволява е приета, но парите не са още платени, обясни председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев. За тази година все още няма решение за даването на такива стимули, а без тях и туроператорите, и туристите може да не изберат страната ни в конкуренция с други дестинации.

Освен това клиентите им към момента също не проявяват интерес към България заради несигурността и неизвестността какво ще се случи с бойните действия в Украйна и до кога те ще продължат и как ще засегнат Европа.

Ако руснаците не отидат в Турция през това лято, каквито са индикациите към момента, ще има жестока битка за германския пазар. А турската държава подкрепя безрезервно своя бизнес, което ще им позволи допълнително да намалят цените на пакетите.

Защото държавата там инвестира много в реклама и маркетинг на дестинациите си, подпомага международните туроператори с гарантирана сума за всеки пристигнал турист, облекчила е максимално визовите режими, намали ДДС върху храните.

Подпомага туристическия сектор, изграждайки инфраструктура, предоставя на хотелиерите концесии на плажовете безплатно, отлага плащането на кредитите им.

Не на последно място евтината лира също прави съседите ни много атрактивни. За съжаление у нас не се предприемат никакви действия за подпомагане на хотелиерите и вече 2-3 години те са оставени на произвола на съдбата и са тези, които плащат цялата сметка от кризите, засягащи туризма, посочи Щерев.

Една част от хотелите по морето все още се чудят и дали да отворят за предстоящия сезон, заради постоянно нарастващите разходи и липсата на кадри, които правят себестойността на туристическия продукт висока и почти непродаваема в сравнение с конкурентни дестинации, обясниха за “Труд” представители на компания, която предлага над 300 български хотели онлайн.

Има места за настаняване, които не могат още да калкулират цените си за лятото и предпочитат да не продават на ранни записвания, рискувайки да предложат продукта си под себестойност.

Калкулирайки разходите, несигурността за сезона и липсата на каквато и да е помощ от държавата, за момента сметките ни показват, че загубите ще са по-малки ако не отворим за туристи през лятото, обясни пред “Труд” хотелиер с обекти на морето, пожелал да остане анонимен.

В Слънчев бряг не отварят обектите, защото държавата не помага

В Несебър ги настаняват в частни домове

Липсва организация

В Слънчев бряг хотелите не отварят за бежанци, защото нямат пари за отопление и не очакват помощ за бежанците от държавата.

Настаняваме украинските бежанци в частни домове и в хотели в Несебър. Снощи дори един хотел отвори врати за пристигнали украин­ци, пускали сме климатици и отопление до зори. Никой нищо не очаква в замяна, изцяло на добра воля е всичко.

Това каза пред “Труд” Кръстьо Пеев, председател на Обществен съвет- Несебър, който е контролен орган на Община Несебър. От страна на държавнитe институции обаче нещата са много неорганизирани и неясни, няма регламенти, няма стиковане на действията, коментираха доброволците.

В Слънчев бряг хотелите не са отворени, поне по-големите и повечето от тях. Хотелиер, пожелал анонимност, заяви, че не иска да отвори хотела си, защото нищо не очаква от държавата, а неговото положение “не е розово”. Жители на Несебър пък коментираха, че по-големите хотели в Слънчев бряг нямат и възможност за отопление през студените зимни дни.

Повечето идващи украинци са хора с хубави коли, с пари, казват че искат да са транзит през нашата страна. Идеята им е да се насочат към Западна Европа. Други, които идват у нас са украинци, които са с имоти тук или пък са били на море и са летували по нашите курорти и сами си наемат апартаменти.

Не могат да ги наемат на работа 

Плащат и туристически данък за безплатно приютените   

Хотелиерите, които са приютили безплатно бежанци от Украйна, трябва въпреки това да внасят туристически данък за престоя им.

Държавата закъснява с мерките за бежанците и с определяне на компенсациите за частния бизнес, поел първата вълна за своя сметка, категорични са хотелиери от Северното Черноморие, в чиито бази от 5-6 дни са подслонени бежанци. Повечето са майки с деца, част от тях без документи.

“Престоят им създаде прецедент, защото се оказва, че трябва и туристически данък да плащаме”, обясни пред “Труд” Атанас Карагеоргиев. Той е приел 131 души в хотела си в курорта “Св. Св. Константин и Елена”.

“Вече работя на мускули. Токът стана 850 лв./мвтч, а разчетите ми бяха за 200 лв. Сметките за газ също са жестоки, ковид мерките още са налице, трупат се разходи за персонал, за продукти, а обещаната помощ от държавата се бави, понеже бюрокрацията е непреодолим фактор.

Едно е да вдигаш лозунги, друго е да стоп­лиш и нахраниш хората”, каза хотелиерът. Очаква се от Българската банка за развитие да преведат средства за първите 1000 нощувки, а през следващата да бъде обявен механиз­мът, по който държавата ще осигурява престоя на чужденците, научи “Труд”.Почти във всички градски хотели също има украинци, но те си плащат, макар и по преференциални цени.

“Инцидентно се налага да оказваме помощ на закъсали хора, останали без никакви средства. Правим всичко възможно, но считам, че трябваше първо държавата да отвори базите си и после да разчита на частния сектор”, каза председателят на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите Павлин Косев. Според него повечето гости бежанци усилено си търсят квартири под наем, тъй като в хотелските стаи не могат да готвят.

Нужна им е и работа. Но и по този въпрос държавата трябва да се намеси, защото в момента хората се водят туристи, а не всички искат статут на бежанци. “Някои искат да помагат за почистване и в кухнята, но не смеем да ги пуснем, защото могат да ни глобят, че наемаме нелегално персонал”, твърдят хотелиери от Балчик, които дават покрив на близо 300 бежан­ци.

На ски

В Банско имат претенции за стаите

Злоупотреби с гостоприемството 

Налице са и първите злоупотреби с гостоприемството на хотели към бежанците. В Банско украинци с последен модел автомобил искали първо да разгледат стаите в бутиков хотел, за да видят дали им харесва, а после да решат дали да се настанят в него безплатно като “бежанци”. Други пък ходят всеки ден на ски, но търсят безплатно настаняване, обясни хотелиер от зимния курорт.

Общините в Пиринско посрещат бежанци от Украйна, кметове дни наред са в трескава подготовка да организират посрещането и най-вече изхранването на жените и децата, бягащи от войната. Засега държавата не е помогнала с нищо, но управниците живеят с надеждата, че това все пак ще стане, а разходите се поемат от общините. Хотелиерите от града - Илия Пасков и Арбен Карад­жа, са категорични че ще хранят бежанците безвъзмездно, докато могат.

Държавата трябва да определи механизъм за плащане на режийните и изхранването на бежанците от Украйна. Това е основният проблем към момента. Всичко останало се осигурява от общинските администрации, дарители, НПО-та. Местното население също откликва. Подсигурени са дрехи, обувки, санитарни материали, завивки. Това сподели пред “Труд” кметът на община Свищов Генчо Генчев.

Премиерът Кирил Петков излъга 

Не дава пари за престоя на бежанците

Разходите остават за сметка на домакините

Местата за настаняване търсят храна от дарения 

Премиерът Кирил Петков излъга хотелиерите, че разходите им за настаняване и изхранване на бежанците ще бъдат поети от държавната хазна.

Държавата излъга хотелиерите, че ще поеме част от разходите за настаняване на бежанците от Украйна в родни места за настаняване. Към момента у нас има приети близо 7000 бежанци, които са настанени основно в хотели по морето и в зимните ни курорти. Голяма част от местата за настаняване не работят целогодишно и отвориха единствено за да приютят бягащите от военните действия.

Премиерът Кирил Петков обеща още в първите дни на военните действия в Украйна, че страната ни не само ще приюти бежанци, но и ще плати за нощувките и изхранването им.

Досега обаче средства не са осигурени, а по места общините дават от своя бюджет суми от порядъка на 20-30 лева на ден за нощувка и три хранения на ден за пристигналите у нас основно майки с деца от Украйна.

Средствата обаче не са достатъчни да покрият разходите на хотелиерите, които в рамките на дни се организираха, наеха персонал и отвориха обектите си за бежанците.

Хотелиерите се принуждават буквално да просят помощ в социалните групи и да разчитат на дарители, които носят по 10 килограма картофи или две кила домати, обясниха от бизнеса с огорчение.

В момента токът на свободния пазар вече достигна 800 лева за мегаватчас, а предвид, че пристигналите са майки с деца, се опитваме да им предложим разнообразна и питателна храна, с повече витамини. Така разходите ни на ден са поне двойни на това, което получават част от колегите. На други вече седмица никой не им е предложил пари.

За съжаление туристическия сектор и в частност хотелиерите са най-пострадалите от кризата през последните 2 години и са тези, които почти не получиха помощ от държавата.

Затова и сега нямат възможност да приютят безплатно пристигналите бежанци за повече от седмица - две, обясниха от бизнеса. И попитаха премиерът Кирил Петков защо не е застанал зад думите си и къде е обещаната подкрепа за настаняване и изхранване на бежанците.