Поскъпване на услугите вдига инфлацията през 2021 г.

Както при всички други агрегирани променливи индексът на потребителските цени е едновременно полезен източник на информация, така и средство, което може да бъде доста неточно, когато става въпрос за отделни стоки и услуги или за конкретни хора.

Загубата на информация при обединяването в големи съвкупности няма как да бъде избегната и не е задача на статистическия институт да събира и оповестява информация за отделни хора или фирми, пише Труд.

Всеки човек или всяко домакинство обаче всъщност има своя уникална потребителска кошница и от това следва, че изменението на цените не се отразява по един и същ начин на всички.

Освен това стоки за дългосрочно потребление, каквито са жилищата, не са включени в такива индекси. Това е важно, тъй като голямата им стойност би им определила висок дял в общото потребление и съответно голямо тегло в индекса.

Друга особеност е, че ограничаването на обхвата прави корелацията с други икономически променливи по-слаба и е възможно това да води до подценяване на фактическите темпове на нарастване на цените (намаляването на покупателната способност на парите).

Прикриването и пренебрегването на ефектите от т. нар. “инфлационен” данък е традиционен подход, а статистическата наука е създадена, както показва и наименованието ѝ, да обслужва нуждите на държавното управление.

Разбира се, с развитието на науката обхватът и полезността є се разширяват, като тя се използва от нарастващ кръг потребители, но първоначалното є предназначение остава ключово.

Тук ще обърна внимание на хармонизирания индекс на потребителските цени - ХИПЦ, тъй като той е критерият, според когото се оценява дали е налице стабилност на цените в процедурата за приемане на еврото.

България и Европейският съюз

През 2020 г. средногодишната инфлация според ХИПЦ е 1,2%. Това поставя България сред страните с относително по-висока инфлация през 2020 г. Средният темп за Европейския съюз е 0,7%, докато в еврозоната е 0,3%.

С по-висок темп на инфлация са съответно Чешката Република, Унгария, Австрия, Полша, Румъния и Словакия. От посочените икономики Австрия и Словакия са в еврозоната, докато останалите са извън нея.

Тази нискоинфлационна среда е резултат от мащабната криза, която се разрази в ЕС поради пандемията COVID-19. От една страна тя се отрази на предлагането, където международните вериги за производството и доставки на някои стоки бяха прекъснати или временно спрени.

От друга страна пострада и търсенето поради спада на заетостта и доходите. Освен това първоначалният шок допринесе за промяна на структурата на потреблението като повиши търсенето на стоки от първа необходимост за сметка на по-дълготрайни и инвестиционни стоки.

Общият спад на икономиките в ЕС допринесе и за по-ниски потребителски цени през 2020 г. спрямо предходната в 8 от тях. Така България не изпълнява критерия за стабилност на цените.

Това все още не е необходимо, тъй като от началото на членството в т. нар. “чакалня за еврозоната” не е изминало достатъчно време за оценка.

Както неведнъж съм отбелязвал обаче, инфлацията вероятно ще бъде една от сериозните пречки пред изпълнението на критериите. В миналото представянето на икономиката според този показател показва, че или в период на криза или при възстановяването след такава, критерият временно се изпълнява.

Изискването е това да се случва устойчиво, но понякога подходът при оценката не е достатъчно стриктен.

Как се променят цените в период на криза

Бърз растеж на цените от 5,4% през 2020 г. се регистрира при хранителните продукти. Той е движен от инфлацията при месото и месните продукти с темп от 10,1%, плодовете - 12,1%, млякото и млечните продукти и яйцата - 4,7%.

На практика поскъпват всички основни групи хранителни продукти, което се отразява негативно на населението с по-ниски доходи.

По-слабо е нарастването на цените при напитките, където предпочитанията към алкохолните са се повишили и това предизвиква по-бърз растеж на цените им. При тютюневите изделия въпреки първоначалния растеж на потреблението в началото на кризата средно за годината цените се повишават с едва 0.5%.

Очаквано предвид ограниченото търсене на облекло и обувки цените им през 2020 г. се понижават с 1,2%, като негативното отражение е по-силно върху обувките, където дефлацията е 2,9%, докато при облеклото е 1,1%.

Лек спад на цените се регистрира също при някои елементи от обзавеждането на дома като мебели, електроуреди, инструменти за дома.

Цените на транспорта се понижават средно с 5% през годината, докато при съобщенията - с 1,4%. При транспорта важно значение има понижаването на цената на петрола.

От друга страна цената на топлоенергията за домакинствата се понижи поради поевтиняването на природния газ заради успешните преговори от страна на ЕС за промяна на договорите за доставка с Русия.

При останалите услуги обаче се отбелязва повишаване на цените. Вероятно основен фактор за това са по-високите разходи за труд поради нарастването на работните заплати.

Дори в сектора “Развлечения и култура”, където затварянето на икономиката значително ограничи дейността, е налице слабо нарастване на цените.

Интересно развитие има и при сектора “Хотели и ресторанти”, където въпреки намалената ставка по данъка върху добавената стойност цените се повишават с 2,7%, движени от “Общественото хранене”, където инфлацията е 5,5%.

Тук е налице сериозно нарастване на доставките на храна за сметка на посещенията на място. От друга страна цените в хотелите слабо се понижават въпреки големия спад на броя туристи и нощувки.

В доминираните от държавата сектори под влияние на политиката на доходите цените също се повишават.

Докато при здравеопазването това е оправдано поради пандемията и необходимостта от стимули за персонала, то при държавната администрация, учителите и други служители на бюджетна издръжка повишаването на заплатите беше ненужно, освен с политически цели.

Има ли проблем със статистическите данни

Възприятията на хората за инфлацията обаче се различават от официалните данни. Едната от причинните за това би могла да бъде периодът на криза, който въздейства в посока по-песимистично усещане за ситуацията.

От друга страна е възможно промяната в потреблението да има по-различно съотношение - тоест количествата закупени стоки и услуги да са по-ниски от отчетените, докато цените са по-високи.

Всъщност съмненията относно коректността на данните за БВП са налице още от 2019 г. Те бяха повдигнати на политическо ниво в Народното събрание от опозицията. Депутатът, който го направи и използва собствения си анализ по темата, е професор по икономика.

Тоест той е редовен потребител на статистически данни и заедно с това следи постоянно процесите в икономиката, които въздействат върху динамиката ѝ. Неговите съмнения се отнасяха до неотчитането на внос на петролни продукти за около 2 млрд. евро, което директно увеличи размера на нетния износ и оттам на БВП за 2019 г.

Дискусията обаче бързо беше забравена заради настъпването на кризата с COVID-19 и не получи необходимото внимание нито на политическо, нито на експертно ниво. Така нямаше никакви последствия за служителите или ръководството на Националния статистически институт, което имаше явен интерес случаят да се потули.

Наскоро обаче въпросът за качеството на данните за БВП беше повдигнат отново и този път на експертно ниво от една от най-авторитетните държавни институции - Българската народна банка. Това се случи в изданието на банката “Макроикономическа прогноза. Декември/2020”.

Особеното в случая е, че БНБ е не само потребител, но и източник на статистически данни и работи в тясно взаимодействие с НСИ по отношение на данните за платежния баланс, външната търговия, паричните агрегати и много други.

БНБ е институция със собствен бюджет и не би могла да бъде обвинена в някакви политически мотиви. Нещо повече - през 2020 г. се доказа доброто є сътрудничество с правителството по повод присъединяването към Механизма на обменните курсове II и Европейския банков съюз.

Освен това УС на БНБ прие сключването на суапово споразумение с Европейската централна банка, което не само че беше безпредметно, но и постави под съмнение независимостта на банката от правителството, тъй като може би е извън рамките на Закона за БНБ.

Фактът, че в своя публикация БНБ обръща специално внимание на данните за потреблението на домакинствата, показва, че според служителите и ръководството на банката има основателни съмнения относно качеството им.

Този път проблемът би трябвало да бъде сериозно дискутиран и на експертно, и на политическо ниво.

Отново ще припомня случая със съседна на България държава, при която фалшифицирането на статистическите данни, съчетано с безотговорна фискална политика, първоначално им позволи да влязат в еврозоната, а след това предизвика криза, която заплаши сериозно съществуването на целия валутен съюз.

Подобна практика трябва да се прекрати колкото е възможно по-бързо, защото получаването на краткосрочни политически дивиденти след това е за сметка на дългосрочна криза с последствия за икономическата и финансовата система.

Докато в първия случай имаше съмнения дали неточността в данните не е резултат от грешка и недоглеждане, сега ситуацията все повече прилича на съзнателно подготвена. Това е далеч по-притеснително.

Още веднъж ще отбележа достойната позиция на БНБ, чиито служители и ръководство след идентифициране на проблема имат волята да сигнализират обществото за него. Това е рядко събитие от подобен род, особено когато става въпрос за държавна институция.

Какво предстои през 2021 г.

Очакванията за 2021 г. отново са за инфлация между 1% и 2% средногодишно. Темповете ще зависят основно от скоростта на възстановяване на икономиката и би следвало да се ускорят през второто полугодие.

Отново двигател на инфлацията ще бъдат по-високите цени на услугите, движени от заплатите. Приносът за това се очаква да има и подобряването на пазара на труда, където търсенето на труд отново би следвало да започне да превишава предлагането.

Европейската комисия прогнозира леко ускоряване до 1,4%, докато очакваният от Международния валутен фонд темп е 1,7% на годишна база.