Последна информация за съдбата на АЕЦ "Белене"! Говори министър Теменужка Петкова
До края на месеца се очаква финалният доклад на учените от БАН за бъдещето на АЕЦ „Белене”. На тази база държавата ще вземе и окончателното решение за съдбата на реакторите. Това трябва да стане до края на годината. До момента в площадката и оборудването са инвестирани 3 млрд. лв. По оценка на Ейч Еса Би Си (HSBC) цялостно изграждане на централата ще струва 20 млрд. лв.
Темата коментира за bTV министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
– Как се съхранява оборудването за АЕЦ „Белене” и има ли риск да се окаже негодно?
– Не, категорично няма подобен риск. Заедно с доставката на оборудването, тук на място пристигнаха и представители на производителите, които дадоха схемата на съхранение и своите препоръки. За втората част от оборудването, която предстои да пристигне, са дадени препоръки за изграждане на съоръжения за съхранението.
Надявам се това оборудване да не стои твърде дълго на площадката в този си вид. Надявам се да се вземе най-доброто решение – за оборудването, за българския данъкоплатец, заради сумите които са инвестирани. (…) Това са 3 млрд. лв., които имаме задължение да използваме по най-добрия начин, така че да гарантираме и енергийната сигурност на страната. От друга страна –да гарантираме и правилното разходване на ресурсите, които са вложени през годините. БАН представи междинен доклад, в момента тече обсъждане. Очаква се финалният доклад да е готов в края на октомври.
– Какво показва междинният доклад? Появи се информация, че учените прогнозират недостиг на електроенергия?
– В доклада се съдържа такава информация – че след 2035 г. ще да има дефицит на електроенергия в целия регион, ето защо ние трябва да направим всичко необходимо, за да гарантираме енергийна сигурност и на България, а и в региона.
– Вече чуваме експерти, които казват, че няма как да има АЕЦ без участие на държавата, а заявката на кабинета Борисов и сега, и преди е, че проектът може да се реализира само на пазарен принцип – независимо дали АЕЦ „Белене” или 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”?
– Да, ние продължаваме да смятаме, че държавата няма как да финансира такъв проект. Държавата ще участва в него, но с миноритарен дял, става въпрос за ядрена централа, за ядрен риск, който винаги се носи от държавата, на чиято територия се намира, така че участието на държавата в един такъв проект е повече от желателно. Но проектът ще може – и смятаме, че трябва – да бъде реализиран или с участието на стратегически инвеститор, или проектната компания да бъде подложена на процедура по приватизация, така че да се избере инвеститор или съакционер, с който да бъде изграден проектът. Държавата няма да участва с допълнително финансиране или дългосрочни договори за изкупуване на елекроенергия или гаранции, но реално държавата може да участва, защото до момента нашето участие е 3 млрд.
Трябва да се направи оценка на капитала, оборудването, разполагаме с голяма част от документите, имаме нотификация от ЕК. Имаме много сериозна готовност за реализация на проекта.
– Това е цялото участие, на което държавата е готова, така ли?
– Смятаме, че такъв проект трябва да се сключи на пазарен принцип. Не бива да ангажираме държавата с дългосрочно изкупуване на тази електрическа енергия.
– Нагласите са по-скоро за „Белене” или за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”?
– Ако е неуспешен опитът за стратегически инвеститор или не е успешна процедурата по приватизация по отношение на проекта – да, обмисля се и такъв вариант – да бъде изграден 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Реакторите са два, говорим за 7-ми блок, има вариант единият да бъде продаден. Но аз мисля, че ще успеем в рамките на първия вариант, мисля, че ще успеем да намерим съакционер или стратегически инвеститор, защото определено към момента има интерес към проекта.
– Т.е. да се реализира „Белене” на площадката в Белене?
– Да, това би бил най-добрият вариант, защото в площадката на „Белене” са инвестирани милиард и половина, тя отговаря на изискванията, реакторите са правени за там. Да се надяваме да усилията ни да се увенчаят с успех и да намерим най-доброто решение за България.
– А руската страна проява ли интерес към участие?
– Руската страна е конструктор на този проект, ние на практика не можем нито да ги продадем (реакторите – б.ред.), нито да реализираме проекта без участието на руската страна. Според мен това е и гаранция за качеството на проекта, така че с „Росатом” и „Атомстройекспорт” имаме добър диалог, много конструктивен и се надявам и занапред да работим добре.
– Казвате, че се надявате оборудването да не се задържи твърде дълго на площадката в това състояние. В какъв е хоризонт се очаква решение?
– Аз се надявам до края на годината да имаме ясна визия за това в каква посока трябва да се върви и през 2018 г. да се развие процесът по възможно най-бързия начин, защото никой няма интерес оборудването да стои на площадката твърде дълго. Знаем какъв е злополучният опит със старото оборудване на „Белене”, не бива да повтаряме стари грешки.
– Ако се стигне до решение за строителство на АЕЦ „Белене”, колко време ще отнеме реализацията?
– Със сигурност има още дейности, които трябва да бъдат извършени. Имайки предвид напредналата фаза на проекта, може би проектът „Белене” е сред най-готовите в ядрената енергетиката в цяла Европа – имаме и оборудването, и площадката, и голяма част от документите и нотификацията от ЕК. Мисля, че проектът ще се развие сравнително бързо, ако всичко бъде така, както ни се иска да бъде.
До този момент е инвестиран много сериозен ресурс и всички трябва да намерим сили и да обединим усилията си, за да направим най-доброто за енергийната сигурност и конкурентоспособността на българската икономика.
– В такъв случай можем ли да говорим за рестарт на „Белене”?
– За да се стигне до рестарт, трябва да се измине целият път – през оценка на активите и инвеститорски интерес. Така че това нещо ще дойде, след като преминат закономерно предварителните стъпки, които трябва да извървим.