Проф. Дуранкев алармира: Променлив валутен курс в “Чакалнята на еврото” е доста опасен за обикновените хора

Предложението за промени в Закона за БНБ, които отварят вратичка за по-ранно отвързване на сегашния курс на лева към еврото, основателно предизвика дискусия. За съжаление тя е постфактум на законодателния акт.

Какво мисли по въпроса известният икономист Боян Дуранкев? Той твърди, в интервю за "Труд", че в бизнеса нещата са като на бойното поле и всяка държава трябва да отстоява собствените си интереси. И че хората предпочитат да вярват повече на слуховете за опасност, отколкото на слуховете за светло бъдеще.

– Г-н Дуранкев, внесени са промени в Закона за БНБ, които отварят вратичка, докато сме в т. нар. чакалня за Еврозоната, фиксираният курс на лева да бъде променен, ако някоя от държавите в Еврозоната поиска това. Заплаха ли е това за Валутния борд у нас?
– По този повод ще си позволя да припомня мъдрите мисли на най-великото име в японския мениджмънт – Кеничи Омае. Той многократно твърди, че в бизнеса нещата са като на бойното поле: целта на стратегията е да се създадат условия, най-благоприятни за своята страна.

Та въпросът е: дали България има или няма изгода от „отворената вратичка“, както вие подсказвате, за нахлуване на възможности за промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото (преди – спрямо германската марка)?

Ако се извърши референдум до гражданите на нашата страна, със сигурност почти 99% от анкетираните ще са категорични че „циментираният“ курс на лева е за предпочитане пред „плаващия“ курс. И те са прави в много отношения.

Стабилността на съотношението лев/евро зададе и задава дългосрочна сигурност на доходите (независимо от по-голямата инфлация през 2019 г.), дългосрочна сигурност на разходите, както и сигурност на инвестициите, каквато сигурност няма на съседните „извъневрови“ пазари. Другият въпрос е, кой се крие зад онзи почти 1%, който бленува за разпускане на курса на лева спрямо еврото? Да направим едно хипотетично допускане, че се премине към „плаващ“ курс.

Най-вероятно (отново с вероятност над 51%) промяната ще е неблагоприятна, например 1 евро за 3 български лева. Кой печели?! Много просто, който е теглил кредити в лева, а има налични евро.

На практика кредитът в лева ще се стопи със съответния значим процент и кредитополучателят ще се превърне в поредния „чист“ кредитен милионер.

Има доста такива „едри мечтатели“ в момента, имат интерес от промяната. Но огромната част от хората държат своите заплати, печалби и инвестиции в лева, което ще ги обезцени значително. Те нямат горния интерес.

– Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви категорично пред „Труд“, че няма такава опасност. Но все пак текстовете са внесени в парламента!
– Винаги, когато някой голям човек каже, че няма опасност, той е прав. Поне за себе си. Но единственото, което се движи по-бързо от скоростта на светлината, това е слухът че нещо неприятно може да се случи. Хората предпочитат да вярват повече на слуховете за опасност, отколкото на слухове за светлото бъдеще.

Именно по тази причина съм категоричен, че нивото на шефката на бюджетната комисия е недостатъчно, за да пресече негативните слухове. Очаквам това да сторят финансовият министър, шефът на БНБ и накрая – онзи, който винаги блокира лошите факти и слухове – самият премиер Бойко Борисов.

– Защо според вас това се прави в преходните и заключителни разпоредби, а не в основния текст на Закона. Не смятате ли, че е необходимо някакво обществено обсъждане преди това?
– По същество, чрез Валутния борд България неформално е приела еврото. Допускането, че ще може да се приложи „гъвкавост“ на валутния курс по времето на престоя ни в „Чакалнята на еврото“, е доста опасен ход.

Предложението за промяната на Закона за БНБ е, че от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II (чакалня на еврозоната) официалният курс на лева към еврото трябва да е равен на курса, договорен по съответните резолюции между Европейската централна банка и останалите държави от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната.

Това означава, че други държави могат да поискат промяна на курса от 1.95583 лева за евро, въпреки че може да не се занимават с такива дреболии.

– Ако все пак, например Дания, която също е в преговори за Еврозоната, или Нидерландия, или Германия поискат промяна на курса, ще можем ли да се противопоставим?
– За съжаление, поне на пръв поглед, България е югоизточното ъгълче на славния Европейски съюз, което е без особена тежест. Оглеждайки се, който и от Европейския съюз да поиска нещо, ние ще го изпреварим с даването му.

Разбира се, като амбиция, ние може да се опрем на исканията на Северна, но не и на щенията на Македония, шеговито, вметнато. България не е Полша или Унгария, още по-малко Германия, Франция или Нидерландия. Затова и макар формално да сме изпълнили нормативите за Шенген, ни сочат, че и приемането ни ще стане… някога.

– Кой ще спечели и кой ще загуби от това? Има ли риск за депозитите на фирмите и домакинствата. Какво ще се случи с кредитите?
– Какъв може да ефектът от подобна „гъвкавост“ (от фиксиран курс към плаващ, поддържан в коридор с флуктуации до 30% (от -15 до +15), ако се допусне обезценка на лева, което е най-вероятното. За кредитите – подсказах по-горе.

От една страна, огромната част от хората държат своите заплати, печалби и инвестиции в лева, което ще ги обезцени значително. Те няма горния интерес.

От друга страна, банки, застрахователни компании, пенсионни фондове, здравни фондове и т. н., в следващия момент ще разполагат с по-малко реални средства, което означава, че ще преминат на „диетичен режим“. А клиентите им ще трябва да се оправят с непланови средства – ако ги имат – или с нови кредити.

Може да се стигне до банкова ваканция или даже до банкови фалити. От трета страна, вносните стоки ще поскъпнат. И понеже става дума и за суровини, и за енергоносители, това означава, че ще поскъпнат и българските стоки по линия на преките и косвените разходи.

И понеже престоят ни в ERM II ще бъде минимум две години, а може и доста повече, при подобен „гъвкав курс на лева“, изгодата на България е още сега да заяви и настоява, че правителството трябва да договори и ясно да заяви, че съществуващият валутен курс няма да бъде променян и партньорите от ЕЦБ и еврозоната са съгласни за това.

– Идеята беше Валутният борд да остане до деня на влизането в Еврозоната. Възможно ли е това да се случи още докато сме в механизма ERM II, т. нар. чакалня?
– Теоретично – да, но на практика не трябва да го допуснем. Ще си позволя да перифразирам един банален афоризъм: ако се събори Валутният борд, левът ще изглежда политически жив, но ще го мислят за икономически мъртъв, а хората няма да вярват нито на едното, нито на другото! Да не дърпаме европейския Дявол за опашката!

– Бихте ли дали примери с други страни, които не са били във валутен борд преди да влязат в Еврозоната.
– Ровейки се из другите практики на аналозите в Европейския съюз, навсякъде виждам първоначални „ръбати“ ценови промени, колкото и да изглеждат незначителни. Но при нашия Валутен борд преходът може да бъде на „по-мека възглавница“

– Условията за приемане на еврото бяха затегнати, това пролича и за България. Появиха се чисто политически изисквания, каквито не съществуваха за други страни. Защо се случи това и защо го допуснахме?
– Няма нещо, което да не се развива, всичко тече, всичко се променя. Тези „допълнителни“ изисквания към България може да изглеждат несправедливи на всички наши управляващи, но ЕС иска по-голяма хигиена при допуск след прага на къщата.

Мислите ли че, например Северна Македония ще бъде приета без още по-твърди политически искания в Съюза, особено от страна на България, ако до тогава не се решат „културните“ противоречия?!

– И все пак, ако всичко върви по вода, нищо, че в Перник тя е кът, кога да очакваме края на левчето?
– Краят е дошъл отдавна, но са останали знаците. Формален край има след връзването ни за еврото, остава да приемем и символичния край.

– Може би девизът ни трябва да бъде: „Бързай бавно“. Вие какво мислите?
– Стратегията на костенурката теоретично винаги е била за предпочитане пред стратегията на бързоногия заек. Но очакванията на българите бяха след приемането на родината ни за членка на ЕС, ние да галопираме със скоростта на пумата, изпреварвайки зайците. През първите години хората живееха с големи очаквания, а сега повечето българи, останали без мечти за по-добро бъдеще, очакват оня с косата. Не се шегувам, разбира се.

– Ако трябва да успокоим читателите, какво бихте ги посъветвали. Имам предвид – как да планират фирмените и семейните си бюджети, ако имат средства, в какво да ги инвестират и как да си оплетат инвестиционната кошница. Това важи, разбира се, и за чуждестранните инвеститори…
– За да няма брожения, необходимо е „главният мозък“ на държавата да се задейства. за съжаление „главният мозък“ страда отдавна от биполярно разстройство. Едно мисли министърът, друго говори другият министър и накрая – Бойко Борисов оборва и двамата преждеговорищи, даже понякога и себе си. Впрочем, всеки има право на еволюция, няма някой безгрешен освен бащата на Бог.

– Току-що завърши Световният икономически форум в Давос. Какви са основните му послания и как ще повлияят те върху бъдещето на България?
– Най-впечатляващото за публиката беше, че на този форум се събраха над 3000 участници от 117 държави, като за участие бе необходимо членство, което струва някъде между 60 000 и 600 000 долара плюс допълнителна такса от над 27 000 долара на човек, за се влезе на самата конференция. Над 2/3 от участниците платиха тези суми.

Друг дребен факт: хотелска стая с 12 квадратни метра струваше 10 000 долара на нощ, а един хот-дог – 25 долара. Големи цени за Големи клечки, разбира се. Така че това беше поредна (вече 50-та) не много конспиративна среща на свръхбогаташите, а сред тях – и няколко „Петковци барабар с мъжете“. Двата основни документа, лансирани на форума, имаха интересни заглавия: „Манифеста на Давос“ и „Доклад за глобалните рискове 2020 г.“.

И двата документа изискват промени както в икономиките, така и в поведението на бизнеса, а също и преоценка на глобалните рискове. Полезно е поне държавниците ни да ги прочетат внимателно.

Основната обсъждана тема бе „Какъв капитализъм искаме?“. Това може би е определящият въпрос на нашата ера. Ако искаме да поддържаме икономическата си система за бъдещите поколения, трябва да u отговорим правилно.

Що се отнася до България, у нас царува моделът на „едноличния капиталист“ от XVIII-ти и XIX-ти век, който е преди „акционерния капитализъм“ на Запада и след „държавния капитализъм“, характерен до 1990 г. у нас. Така че българският бизнес, ако иска да бъде модерен, а не само модно облечен, трябва да щудира тези два документа. Бъдещето ще го изпитва по тях, а не по Адам Смит.

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. – професор. Дуранкев е автор на повече от 80 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.