Производителите на ръба заради инфлацията - чакат ли ни масови протести
Най-тежката криза за последните 50 години в сектора на свиневъдството беше Африканската чума
Икономика на ръба, криза след криза, бизнес в протестна готовност и непрестанно растящи цени на всичко. Така може да се обобщи ситуацията у нас през последните месеци. На ход сега с пореден протест са птицевъдите, а свинското месо, произведено у нас може да изчезне.
“Последно помним добри времена за бизнеса през 2017 година. Оттогава всяка година става все по-трудно”, казва пред Нова телевизия Георги Узунов, производител от 6 години.
COVID- кризата, инфлацията и войната в Украйна оказват натиск върху птицевъдите.
“Фуражът, който е около 60% от разходите за производството, е 900 лв без ДДС. Промишленият ток, минималната работна заплата и осигуровките скочиха. Трудно се намира и персонал”, споделя Узунов.
Според него цените ще продължат да се покачват с минимум 50%.
От Асоциацията на промишлените птицевъди вече са в протестна готовност. Според председателя Даниел Божанков трябват конкретни мерки, които вече са предложени на властта.
“Нужно е да бъде намалено ДДС-то на 5% като кризисна мярка за една година. Поискахме да бъдем включени като уязвими сектори и да бъдем подпомогнати справедливо. Поискахме нисколихвени кредити, с които да закупим фуражи”, каза Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство.
Едва 30% от свинското месо на българския пазар е местно производство. А прогнозите са този дял да намалее и още.
Най-тежката криза за последните 50 години в сектора бе Африканската чума по свинете. Тогава свинефермите бяха принудени да унищожат всички животни.
Според управителят на свинекомплекс Вихрен Димитров е нужна помощ за закупуване на зърно.
И от месото към плодовете и зеленчуците. До познатите неприятности с чуждия внос вече се нареждат и драстично увеличените разходи за отглеждането на растенията.
Според оранжерийния производител Кирил Мързев, има два начина ефикасно да се подкрепят българските плодове и зеленчуци.
“Едното е да се субсидира производителят, другото е да се подкрепи потребителя. Това става най-лесно с ДДС. Не е разумно да се слага нулев процент на ДДС. По-скоор 9% ще има един дисциплиниращ ефект”, казва Мързев.