Първо в БЛИЦ! Това са 15-те конкретни икономически мерки, с които България ще излезе от кризата

Всичките мерки за справяне с коронакризата влязоха в програмата на ВМРО

Кандидат-депутатът от ВМРО Кузман Илиев предложи на партията пакет от 15 икономически мерки за справяне с коронакризата. Партията напълно одобри всички точки на икономическият експерт. 

Вижте пълен списък с предложените от Илиев мерки, които той публикува на личната си страница във Facebook: 

"Антикризисните мерки за съживяване на икономиката на ВМРО. Като гражданин и експерт мога да кажа, че предложенията ми бяха взети предвид. И вече са част от икономическата програма на отговорна, системна и важна за политическата ни система партия.

Считам, че това е жест към българските предприемачи. Към гражданите и експертите, които мислят, че икономическата свобода е пътят към благоденствието на родината. И към излизането от кризата.



“Антикризисни мерки за съживяване на икономиката

Философия на мерките
В условията на стопанска криза най-важните мерки са тези, които стимулират инвестициите и предприемаческата инициатива, водейки до изпреварващ растеж; намаляват данъчно-административното бреме върху служители и бизнеси, без вдигане на преките данъци, което е важно за формиране на спестяванията и инвестициите; дават „гъвкавост“ на пазара на труда, където е най-големият удар, изразен в ръст на безработицата и свиваща се заетост; оставят повече ресурс близо до проблемите на гражданите, създавайки конкуренция в добрите практики между общините. Като вземаме предвид тези базови икономически постулати и доказаните във времето добри практики, от ВМРО предлагаме:

1. Ускорена технологична модернизация, дигитализация и въвеждане на електронно правителство. Извършване на анализ на капацитета на администрацията с цел изчистване на подоптимални и несвойствени публични услуги и функции, което ще позволи намаляване и оптимизиране на държавните разходи във времето, без трупане на дефицити и задължения в бюджета. В рамките на 4-годишен мандат държавата да намали процента на преразпределение през бюджета по Консолидираната фискална програма до 35 на сто от БВП. Това ще остави пространство за повече частна инициатива и ще намали корупционния натиск върху институциите;

2. Отпадане на данък дивидент. Данък дивидент е наказание за генерирането на печалба и представлява двойно нейно облагане. Един път се дължи корпоративен данък от 10 на сто и втори път при разпределянето на тази печалба – данък дивидент от 5%. Тази мярка е добър знак към родните предприемачи и стимулира инвеститорите;

3. Намаляване на данъка върху ЕТ – намаляване на данъчната ставка върху доходите от стопанска дейност на едноличните търговци от сегашните 15% на 10%. Малките играчи обаче са силно уязвими. Едноличните търговци трябва да поемат данъчна тежест на общо основание като самонаети лица;

4. Ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини, оборудване и технологии – по-бързата подмяна на капитала и машините, с които оперират фирмите ще доведе до по-висока производителност на служител за единица време, а оттам и до по-високи реални доходи за всички. Фокус към фирмите, които залагат на нови технологии и софтуер с акцент превръщане на България във важен технологичен център на Балканите;

5. Създаване на Гаранционен фонд с петгодишен период на действие за вноските по кредитите на микрофирми и физически лица, участващи в Мораториума по плащане на кредитите, удължен и важащ до март 2021 г. Възможност за предоговаряне с кредиторите и получаване на нови безлихвени кредитите за фирми от най-засегнатите сектори – туризъм, транспорт, увеселителен бизнес и други;

6. Антикризисно увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лева на 150 000 лева за период от 3 календарни години, което ще направи прага един от най-високите в Европейския Съюз. След изтичането на трите години той да остане 150 000 лева. Друг важен стълб с цел стимулиране на стопанската активност е прагът да стане 250 000 лева за по-изостаналите икономически региони на страната до момента, в който те не догонят средните равнища за страната;

7. Замразяване на минималния и максималния осигурителен доход на нивата от 2020 година за период от 3 години. Мярката е антикризисна и цели да подпомогне малките и средните предприятия в процеса по наемане на нови хора;

8. Отпадане на данък „уикенд“ – труден за администриране и допълнителен разход за бизнеса за правна и счетоводна консултация;

9. Премахване на неданъчни и административни пречки пред малкия и микро бизнес, касаещи процеса по наемане и освобождаване в Кодекса по труда. Цялостен ремонт на кодекса и вкарване на повече „гъвкавост“;

10. Твърдо отстояване на „плоския данък“ и равното третиране на българските граждани от страна на държавата. Въвеждане на „прогресия“ в облагането на физическите лица ще удари най-всеотдайните и продуктивни в нашето общество, влошавайки проблема с бедността заради намалените стимули за производство, спестяване и инвестиции;

11. Финансова децентрализация: общините понасят най-големия удар от кризата. Освен това решенията трябва да се вземат максимално близо до проблемите на хората. Предлагаме 2 процентни пункта от приходите от Данък общ доход (ДОД) за физическите лица да остават в общината, където е генериран доходът на заетото лице. Мярката бе обсъждана от последния кабинет, но отиде в посока тези 2 проценти пункта да „надграждат“ 10-процентна текуща ставка, което изроди първоначалната идея. Въвеждане на второ ниво на местно самоуправление – окончателно дефиниране на източниците за финансиране, подготовка на нормативната уредба и реализация;

12. На базата на регистъра на държавните фирми да се изготви план за оптимизация на неефективните (десетки държавни фирми са на загуба) или листване на борсата на дялове на качествени държавни компании. Това ще вкара свеж ресурс в хазната и ще увеличи участието на гражданите в процеса по контрол и мениджмънт на държавните предприятия;

13. Изграждане на ясна и прозрачна стратегия за развитие на българския капиталов пазар. Развитието му минава през намирането на стратегически инвеститор, който да интегрира пазара ни регионално. Това ще даде възможност на родните компании да имат още един важен източник за набиране на капитал за растеж, а на българските граждани – възможност за спестявания за старини и допълнителен доход. Ще привлече и повече чужди спестявания, спомагайки растежа ни. Облекчаване финансирането на малки и средни предприятия чрез капиталовия пазар. Осигуряване на прозрачност и защита на инвеститорите.

14. Улеснен достъп до пазара на труда на „външни“ българи, програма насърчаваща преселването и интегриране на наши сънародници от новите и стари задгранични общности. Те могат да дадат допълнителен импулс на икономическата активност, а и да задоволят глада за работна ръка в сектори като земеделие, индустрия, строителство и др.

15. Портал за предложения и проблеми, възникнали при регулацията и администрирането на бизнеса и въвеждането на нови правила, закони и процедури. Предлагаме създаване на единен информационен портал за директна комуникация на бизнеса и гражданите с държавата. Резултатите от подадените онлайн сигнали, ще бъдат обобщавани от икономически съвет, който ще излиза периодично с препоръки за бързо и навременно калибриране на проблемите с оглед на нуждите на бизнеса и обществото."

 

Антикризисните мерки за съживяване на икономиката на ВМРО. Като гражданин и експерт мога да кажа, че предложенията ми...

Posted by Kuzman Iliev on Thursday, March 4, 2021