Путин каза той ли вдига цените на газа в Европа

Руският президент Владимир Путин заяви на официално предавано по руските медии заседание на правителството, че страната му спазва всички свои ангажименти за доставка на енергийни източници за западните страни, въпреки продължаващия конфликт в Украйна и обявените санкции, пише Труд бг.

Той настоя, че Москва няма никаква отговорност за глобалното нарастване на цените на газа и петрола.

„Цените в западните страни растат заради собствените им сметки. Не по наша вина. Няма в какво да ни обвиняват”, настоя руският президент. Според него решението на САЩ да спрат покупките на енергийни източници от Русия е опит за обвиняване на Москва за ръста на цените на петрола.

„Става въпрос и за ръста на цените на петрола и петролните продукти в Съединените щати. Обявиха, че спират вноса на руски петрол на американския пазар, а там цените са високи, инфлацията е безпрецедентна. Несъмнено вече е достигнала исторически ръст”, каза още Владимир Путин.

Руските медии настояват на думите на президента, че призивите на „недружелюбните страни към гражданите си да се обличат по-топло” и „обвиненията по адрес на Русия заради санкциите изглеждат „странни”, предвид че Москва изпълнява своите енергийни задължения. „Дори газо-транспортната система на Украйна е напълнена на 100%”, настоя още Владимир Путин.

Видео-заседанието на руското правителство бе излъчено броени часове след края на неуспешно завършилата среща в турския курорт Анталия между външните министри на Русия, Сергей Лавров и Украйна Дмитрий Кулеба.

В изявление след разговорите украинският първи дипломат заяви че „общата позиция” на руската страна, е че „Русия ще продължи репресиите си, докато Украйна не приеме нейните искания”. Които остават неприемливи за Киев - демилитаризиране и пълна капитулация, посочи още Кулеба.

На отделна пресконференция Сергей Лавров не го обори но и настоя, че Москва „никога няма да се съгласи на примирие”. „Украйна знае, какво искаме”, подчерта Лавров.

Часове по-късно, по време на заседанието на руското правителство президентът Путин настоя, че западните санкции срещу Москва са били подготвяни отдавна и очаквани.

„Никой не се съмнява, че тези санкции щяха да бъдат наложени рано или късно, както се прилагат от години”, коментира Путин новината за решението на Лондон да вкара още седем руски олигарси в списъка със санкции, включително изземване на техни физически и банкови активи в размер на милиарди лири.

В отговор на тази мярка, Владимир Путин обяви, че Русия започва изземването на производствените мощности на всички западни компании, които през последните 15 дни обявиха, че преустановят дейността си в Русия. Според публикация на вестник „Известия” става въпрос за обектите на над 60 компании, сред които McDonald's, IKEA, Apple, Volkswagen, Microsoft, Toyota и други.

Законопроектът отива в Сената

САЩ с нови 14 млрд. помощ за Украйна

МВФ добави още 1,4 млрд. долара 

Очаква се законопроектът да премине без проблеми през Сената, преди да бъде подписан от президента Байдън.

Камарата на представителите на Конгреса на САЩ прие в четвъртък сутринта законопроект, част от държавните бюджетни разходи, с който ще изпрати близо 14 милиарда долара помощ на Украйна, предадоха световните агенции.

Разходният пакет съдържа две части, разделени между финансиране на отбраната и финансиране, несвързано с отбраната. В първия пакет са включени и 13,6 милиарда долара помощ за Украйна, помощ за разселени украинци, оборудване за военните в страната и разполагане на американски войски в съседни държави.

Сметката от 1,5 трилиона долара включва 782 милиарда долара разходи за отбрана и 730 милиарда долара за програми, които не са свързани с отбраната.

По-късно през деня бе съобщено, че Международният валутен фонд отпуска 1 милиард и 400 милиона долара финансова подкрепа за Украйна.

Управляващият директор на Фонда Кристалина Георгиева посочи, че възстановяването на страната от руската агресия ще са необходими много повече средства.

Без дори да е предупредил Берлин

Шрьодер на колене пред Кремъл за Украйна 

Шрьодер е директор на „Северен поток 1” в Германия от близо 15 години.

Бившият германски канцлер и дългогодишен директор в Германия на консорциума „Северен поток 1” Герхард Шрьодер пристигна на изненадваща визита в Москва в четвъртък, за да пледира пред руския президент Владимир Путин за мир в Украйна.

Според осведомени източници на „Политико” визитата не е била предварително съгласувана с правителството в Берлин. Европейското издание цитира свой дипломатически контакт според когото Украйна е ходатайствала пред бившия германски канцлер, да се включи в преговорите за постигане на примирие в страната.

Киев „искаше да види дали Шрьодер е способен да изгради мост на комуникация с Путин”, цитира „Политико” неназован осведомен източник. Германското правителство обяви, че няма отношение към визитата на бившия канцлер (1998 - 2005 г.) в Москва и контактите му с Кремъл, както и че не са били предупредени предварително. Официална среща на директора на „Северен поток 1” и Владимир Путин не беше потвърдена преди редакционното завършване на броя на в-к „Труд”. Международните наблюдатели припомнят, че преди седмица директорът на кабинета на Герхард Шрьодер, както и редица от сътрудниците му го напуснаха, заради отказа му да се откаже от позицията си в „Северен поток 1”, която заема вече близо 15 години.

Социалдемократическата партия на Германия (ГСДП) също го запаши с изключване, ако не промени позицията си.

България има пълната подкрепа на Лондон

Не се забавихме със санкциите срещу олигарсите

Разбираме приемането на кандидатурата на Украйна

Ще продължим да обсъждаме с България какво иска да направи по отношение на собствените є въоръжени сили, както на двустранно ниво, така и през НАТО, заяви министър Джеймс Клевърли.

Оценяваме ролята, която играе България в колективната ни евро-атлантическа сигурност и съм тук, за да демонстрираме на българското правителство и българския народ колко високо Обединеното кралство цени нашето приятелство, особено в контекста войната на Русия в Украйна. България има пълната ни подкрепа, както на ниво двустранни отношения, така и в рамките на сътрудничеството ни в НАТО. Това заяви на разговор с български журналисти британският министър по европейските въпроси Джеймс Клевърли, който е на официално посещение у нас днес и утре.

В отговор на въпрос на „Труд” каква конкретна помощ е готова да предложи Великобритания на България, министър Клевърли заяви, че мисията му е именно да обсъди с българските власти от какво имат нужда, за да поддържат отбранителните си способности „модернизирани, съвременни и интегрирани с тези на съюзниците от Алианса”.

„Винаги ще има редица области, в които ще можем да си сътрудничим - от охраната на въздушното ви пространство, до съвместните ни учения в НАТО. И ще продължим да обсъждаме с България какво иска да направи по отношение на собствените є въоръжени сили, както на двустранно ниво, така и през НАТО”, заяви британският министър.

Джеймс Клевърли посочи към допълващ въпрос, че няма информация българските власти да са потърсили конкретна помощ от страна на Великобритания, но очаква подобни искания да бъдат формулирани в рамките на визитата му и разговорите му с българските официални лица.

По повод обявените нови британски санкции срещу интересите на шестима руски олигарси, базирани на Острова, сред които Роман Абрамович, „Труд” попита Джеймс Клевърли дали на 15-ия ден от войната в Украйна и предизвестените наказателни мерки срещу тези лица, Лондон не е дал твърде много време на същите да изтеглят активите си и скрият парите си. Министърът настоя, че възможни санкции срещу руските олигарси зад граница, включително в Обединеното кралство, са били съгласувани на ниво външни министри на страните от Г-7 на срещата им в Ливърпул през декември.

„В Лондон се задействахме много бързо срещу областите и конкретните личности, налагането на санкции върху които смятахме че ще има директен ефект върху Русия. Ефектът от санкционният режим, който сме задействали досега оценяваме на около 360 милиарда лири ефект. И фактът, че Владимир Путин посочи персонално Лондон, когато критикуваше санкциите срещу Русия е нещо с което се гордеем.”

На въпрос на „Труд” по повод очакването на заседанието на Европейския съвет във Версай, което завършва утре, на Украйна да бъде предоставен статут на страна-кандидат за членство в ЕС, дали Великобритания би подкрепила подобен ход, ако още беше част от обединението, Джеймс Клевърли отговори: 

„Няма да е честно от страна на Обединеното кралство, сега когато не е член на ЕС, да дава мнение, кой трябва или не трябва да бъде член. Простата истина е, че международното уважение към Украйна е безкрайно (...) украинците се доказаха като народ със сила и кураж, които никой не очакваше. Което неминуемо щеше да има много силно влияние върху решението на държавите членки на ЕС.”