Работодатели и синдикати в спор за антикризисните мерки

При криза, когато се произвежда по-малко, очевидно не можем да станем по-богати. Въпросът е тежестта на кризата да се разпредели справедливо и да се смекчи максимално.

Това каза в предаването "Още от деня" по БНТ председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Имаме ръст на работната заплата, защото имаме със 100 000 души повече безработни. Другата причина е, че на 34 държавни администрации са увеличени заплатите с до 30%.

В реалния сектор на много места има намаляване на заплатите. Мярката 60/40 беше концептуално погрешна. Не може да се очаква да се доплати 40% от приходи, които ги няма.

Затова имаме със 100 000 безработни повече. Ако мярката беше такава, каквато е в момента, тези 100 000 можеше да ги няма, заяви Велев.

Мярката 60/40 остави доста разполагаем доход в гражданите и в резултат на това, че гражданите харчат този доход средната работна заплата порасна с малко над 6%, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

9000 работодатели и 172 000 служители са се възползвали от тази мярка, като са разплатени 175 млн. лева, добави той.

Според мен намаляването на ДДС на 9% за заведенията е грешка. То няма да има предвидения ефект, посочи синдикалистът.

Трябва да има антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта. Добре е да го има до 1 януари, затова ще предложим още в понеделник концепция за такъв закон или уредба в Кодекса за социално осигуряване, отбеляза Васил Велев.

Първият пакет от мерки, който подпомагаше фирмите, закъсня драстично, вторият пакет от юли-август обаче, при който бяха разпределени 1,2 млрд. лева, беше ефективен и бърз.

Парите достигнаха до фирмите. Сега обаче имаме нужда за трети пакет. През октомври ще бъдат налични 1,3 млрд. лева от възстановителния план на Европа и трябва да е ясно къде ще отидат тези средства, коментира Пламен Димитров.