Ще се превърне ли притежанието на личен автомобил в лукс

Наскоро Организацията на европейските производители на автомобили обяви данните за регистрациите на нови пътнически автомобили в Европейския съюз. През юни те надвишават 1 млн. броя, като се отбелязва растеж със 17,8% на годишна база, пише Труд.

Единствено в Унгария се регистрира лек спад, а в най-големите пазари като Германия, Франция и Испания растежът е дори двуцифрен, докато в Италия е 9,1%.

През първото полугодие на 2023 г. новите регистрации нарастват със 17,9% на годишна база и достигат 5,4 млн. По този начин е налице сериозен растеж в резултат както от ниската база от миналата година заради проблемите с доставките на компоненти, така и от оптимизма на потребителите и от все още относително благоприятните условия по автомобилните кредити.

По принцип пазарът на нови автомобили е показателен за цялостното състояние на икономиката. Покупката на нов автомобил показва позитивно очакване за необходимостта от използването му през следващите няколко години.

Решенията за покупка на нов автомобил особено при използваните за бизнес би следвало да са резултат от очакваните общи разходи за експлоатация в сравнение с използването на наличните такива.

При оценката се включват разходите за вноски, включително лихви, регистрация, застраховки, техническо обслужване и консумативи, гориво, ремонти и т. н. Подобна би трябвало да е ситуацията и при личните автомобили, но все пак при тях е възможно да повлияят и други аргументи - емоции, мода и т. н.

Настоящата ситуация обаче се различава спрямо тази преди епидемията от COVID-19, тъй като забавянето на доставките при много от автомобилните компании водят до силно удължаване на периода между поръчката и доставката на автомобилите.

Така, ако преди кризата срокът е бил обичайно между 2 и 6 месеца, то след това в някои случаи той дори превишава година. Така настоящата картина описва до голяма степен очакванията на бизнеса и домакинствата отпреди 1 година до 6 месеца. Разбира се, ситуацията от тогава се променя и настоящите позитивни данни всъщност са продукт и от този лаг (забавяне).

Например, новите регистрации в Германия през първите 6 месеца на 2023 г. достигат почти 1,4 млн. и нарастват с 12,8% на годишна база. Същевременно според официалните данни към края на първото тримесечие германската икономика е в техническа рецесия.

Скорошно проучване пък показва, че около една четвърт от малките предприятия в страната са склонни да затворят или да преместят дейността си в други държави поради неблагоприятните административни условия.

Всъщност отново трябва да посоча като един от факторите за това развитие ниската база от предходната година. В сравнителен аспект през първото полугодие на 2023 г. германският пазар се разширява най-бавно от четирите големи в ЕС.

Реализираните растежи в Испания, Италия и Франция през същия период са съответно 24%, 22,8% и 15,3%, което кореспондира и с по-благоприятните данни за реалния брутен вътрешен продукт на тези икономики.

Въпреки посочените растежи обаче, пазарът на нови автомобили в ЕС е далеч от възстановяване. Според данните на ОЕПА равнището от 2023 г. все още е с 21% по-ниско отколкото е било през предкризисната 2019 г., което представлява съществено изоставане.

Един от факторите, който забавя процеса, е силното поскъпване на автомобилите през последните 2 години. От страна на търсенето достъпното финансиране и общата среда на висока инфлация, която стимулира покупките на стоки и услуги преди покачването на цените, им дава допълнителен импулс това да се случи.

От страна на предлагането фактори са недостигът на компоненти заради забавянето или дори спирането на доставките, желанието на производителите да увеличат маржовете за печалба, за да компенсират нарасналата несигурност.

Същевременно инфлационният процес допринесе и за повишаване на цените на автомобилите на вторичния пазар. Така употребявани автомобили рязко покачиха цените си, като ги приближиха до покупните им цени преди 3-4 години.

Бензиновите автомобили все още са най-популярни сред потребителите. Продължава тенденцията за увеличаване на дела на автомобилите с електрически батерии. Общо за периода януари - юни 2023 г. в ЕС са регистрирани почти 704 хил. такива автомобила, като бележат растеж от 53,8% на годишна база.

Принос за това има както използването им основно в градовете, където те имат предимство поради липсата на отработени газове, все по-разпространената инфраструктура за зареждане, но също отличните динамични характеристики на някои модели, които им позволяват по-бързо ускорение дори от т. нар. суперавтомобили на бензин, данъчните и други преференции и цялостната политика на ЕС.

Така относителният им дял достига 12,9% и се повишава с 3 процентни пункта спрямо аналогичния период на 2022 г. Любопитното е, че през месец юни регистрираните нови коли с електрически батерии за пръв път превишават броя на дизеловите автомобили. Все пак за полугодието дизеловите все още запазват преимуществото си, като броят регистрации достига почти 790 хил. (14,5%).

При дизеловите коли обаче се отбелязва и най-силният спад на относителния дял, като отново политиката на ЕС в това отношение има сериозен принос.

След като години наред дизеловите автомобили бяха предпочитани, понастоящем те са се превърнали в най-непопулярните сред европейските регулатори и това води до трайна тенденция за спад при новите регистрации.

Бензиновите автомобили все още са най-популярни сред потребителите въпреки стремежа за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид и поради това - на изкопаемите горива при сухоземните транспортни средства.

През периода януари - юни 2023 г. са регистрирани 2,02 млн. нови такива автомобила, като все пак относителният им дял се понижава до 37,2% от всички спрямо 37,8% година по-рано. Това се случва, въпреки че растежът на годишна база е 15,9%.

Втори по популярност са хибридните електрически коли, при които новите регистрации са почти 1,35 млн. (27,9% растеж на годишна база) и поради това относителният им дял се покачва с 1,9 п. п. до 24,9% от всички.

За разлика от тях при plug-in хибридите (зареждащите се от мрежата) новите регистрации леко се понижават (с 0,2%) до 401,7 хил., в резултат от което относителният им дял спада с 1,3 п. п. до 7,4%.

Въпреки тези изменения обаче при настоящата регулаторна рамка и предпочитания на потребителите изпълнението на целите за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. изглежда, че няма да се осъществи. Ето защо на равнище ЕС е предвидено да бъде въведен стандартът Евро 7.

Според данните на Асоциацията регистрираните в България нови автомобили през първите 6 месеца на 2023 г. са 17 633, като темпът на растеж е 21,3% на годишна база. Въпреки това българският пазар на нови коли запазва незначителния си дял в ЕС от 0,3%.

Местните потребители все още предпочитат употребявани автомобили от по-висок клас, отколкото нови от по-нисък. По този показател съперници на страната са Литва и Естония, които са със значително по-малко население.

Структурата на българския пазар съществено се различава от тази в ЕС. Той е силно доминиран от бензиновите автомобили, които запазват относителен дял от 73,4%. Все пак спрямо аналогичния период на 2022 г. е налице спад с 5,4 п. п. Освен това противно на тенденциите в ЕС делът на дизеловите автомобили даже се покачва през последната година.

Регистрираните такива коли са почти 3,4 хил. и бележат растеж от 36,7%, за да достигнат относителен дял от 19,2% при 17% година по-рано. Това означава, че българските потребители вероятно все още не разглеждат стандарта Евро 7 като аргумент при покупката на нов автомобил.

Сходство с европейските тенденции се открива при автомобилите с електрически батерии, където са регистрирани 879 и броят им нараства с над 160% на годишна база.

По този начин относителният им дял сред новите автомобили достига 5% и нараства с 2,7 п. п. Това развитие се случва въпреки липсата на нарочни субсидии при покупка и въпреки все още слабото развитие на зарядната инфраструктура извън големите градове в страната.

Производителите на автомобили са пряко засегнати от новата регулация върху собствената им дейност и съответно по какъв начин те биха се пренесли към крайните потребители.

Според скорошна оценка на консултантската компания Frontier Economics разчетите, които бяха представени от Европейската комисия, силно подценяват преките разходи, които ще понесат производителите. Всъщност излиза, че действителните разходи ще са между 4 и 10 пъти по-високи от оценките на ЕК.

Например, оценката на ЕК за разходите е едва 184 евро за бензинов автомобил, докато алтернативната показва 1862 евро. При дизеловите автомобили резултатите са съответно 446 евро (ЕК) срещу 2628 евро според консултантите, докато при автобусите и камионите ЕК твърди, че допълнителните разходи са 2765 евро, а алтернативната оценка е 11 707 евро. В тези оценки са включват необходимите допълнителни инвестиции, оборудване, по-сложно производство и компоненти.

Така всъщност автомобилите от по-ниските ценови класове ще бъдат относително по-силно натоварени с допълнителни екологични разходи, което ще ги направи по-неизгодни и по-непривлекателни за потребителите.

Това означава, че за масовия потребител ще бъде по-трудно да си купи личен автомобил. Поскъпването ще се отнася обаче за всички класове и вероятно ще бъде по-голямо от посочените разходи.

От Асоциацията посочват, че и в момента в ЕС се прилагат най-строгите стандарти по отношение на емисиите по света. Според тях обаче, настоящата регулация не е подходящото средство в политиката за намаляване на емисиите на парникови газове.

По-голям ефект би имало преминаването към електрифицирани превозни средства и замяната на стари с такива, които отговарят на настоящия стандарт Евро 6.

Освен това в оценката на консултантската компания се отчита и увеличеният разход на гориво заради спазването на по-тежката регулация.

Така допълнително потребителите ще трябва да плащат по 20 хил. евро при камионите и бусовете и по 650 евро на кола или ван. Тези разходи ще са допълнителни спрямо посочените по-горе преки такива.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук