Що е то пасивна сграда и има ли тя почва у нас ?
Конференция за т.нар. пасивни сгради започна днес в Националния изложбен център, като старта на дискусиите бе даден от Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Събитието е инициирано от Инициативна група /ИГ/ “Пасивни сгради България”, а целта е да се акцентира върху ефекта за икономиката и екологията от такъв тип строителство.
Бъдещето, особено в Европа, е на този тип сгради, които могат да се отопляват и охлаждат сами, откъдето идва и името им - пасивни, уточниха от ИГ “Пасивни сгради България”. Чисто технологично пасивна е сграда, отговаряща на следните стандарти: Специфична нужда от енергия за отопление и вентилация не повече от 15kWh/m2 годишно, общо потребление на сградата за всички нужди не повече от 120kWh/m2 годишно, а въздухопроницаемостта и трябва да е не по-голяма от 0,6 пъти от нейния обем. <br /> <br /> На фона на енергийната неефективност на остарелите ни соцпанелки това звучи като балсам и фантастика едновременно, но не е, уверяват организаторите. Тази практика е позната в цяла Западна Европа, като отличници са отново германците. Там има построени над 10 000 такива сгради. Строителството на пасивни сгради стартира преди 15 години в Европа, като първите прототипи са чисто експериментални. Вследствие натрупания опит обаче, сега в Европа има хиляди еднофамилни и многофамилни жилищни и офис сгради, а така също и училища и детски градини. <br /> <br /> Внедряването на пасивния стандарт е на път да бъде официализиран и от Европейския съюз, който планира постепенното му въвеждане като задължителен за всички новопроектирани жилищни сгради до 2020 г.<br /> Строителството на такъв тип сгради особено в момент на криза е в унисон с националната стратегия за енергийна ефективност, готвена от правителството. Това подчерта и министър Плевнелиев по време на форума. Според него страната ни трябва да обърне и особено голямо внимание на санирането на остарелия жилищен фонд. Според Плевнелиев от 2014 г. се предвижда да има европейска милиардна програма за саниране на панелни сгради и България трябва да е готова с евентуалните проекти.<br /> <br /> Той припомни, че по демонстрационен проект по линия на ПРООН вече са обновени 27 жилищни сгради. Срещу 102 лв. на квадратен метър инвестиция от собствениците на панелните жилища, те са постигнали 60 на сто намаляване на сметките за ток и отопление. В момента МРРБ води преговори с Еврокомисията за пренасочване на 50 милионния ресурс по оперативна програма “Регионално развитие” за саниране на жилища. Това обаче според министър Плевнелиев щяло да стане най-рано в края на 2010 г. Друг източник за финансиране на проекти за енергийна ефективност на жилищни сгради е чрез приходи от продажба на въглеродни емисии, допълни министърът. <br /> <br /> <b>Красимир Николов, БЛИЦ</b><br /> <br />