Шефът на СИБАНК Петър Андронов каза тежката си дума пред БЛИЦ за рекордния бюджетен излишък, лихвите по депозитите и кредитите и златните кадри!
Банкерите застават зад инициативата на КРИБ за изваждане на бизнеса от сивия сектор
Излишъкът в бюджета към края на април е достигнал 2.35 млрд. лв. което е около 2.6% от прогнозния брутен вътрешен продукт за тази година. Подобно превишение на приходите над разходите, както информира първо вчера БЛИЦ, статистиката не е отчитала никога досега. Важна заслуга за това има финансовото министерство под ръководството на Владислав Горанов. БЛИЦ потърси по горещата тема председателят на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов. Ето как банкерът отговори на въпросите на Ивайло КРАЧУНОВ:
<div><strong> - Г-н Андронов, какво показва вашия анализ за рекордния бюджетен излишък от 2.35 млрд. лева?</strong> </div>
<div>- Първият ми коментар е, че няма нищо по-добро от държава с висока събираемост на ниски данъци. Всяка друга комбинация- високи данъци с ниска събираемост, високи данъци с висока събираемост и ниски данъци с ниска събираемост е антипазарна.</div>
<div> </div>
<div>Висока събираемост с ниски данъци е единствената здравословна комбинация и е добре, когато виждаме такива добри резултати по отношение на бюджетния излишък.</div>
<div> </div>
<div><strong>- На кои фактори се дължат добрите показатели на държавния бюджет?</strong> </div>
<div>- Годината е дълга и е рано да правим големи изводи, но е очевидно, че един от показателите е сезонността при събирането на данъци. Върху това се добавят и усилията на властите да се справят с контрабандата и да събират повече приходи в бюджета от косвените данъци - ДДС и акцизи.</div>
<div> </div>
<div>Третият фактор за добрите резултати е растящата икономика.</div>
<div> </div>
<div><strong>- Помага ли на високите показатели по-ефективния диалог между правителството и бизнеса?</strong> </div>
<div>- Да. Важен факт, е че не малка част от бизнеса минава на светло и предпочита да изчиства задълженията си към държавата. </div>
<div> </div>
<div><strong>- Как оценявате съвместната инициатива на КРИБ и синдикатите за изсветляване на бизнеса от сивия сектор?</strong> </div>
<div>- Ние, банките имаме сериозна роля в подпомагане на усилията за изсветляване на бизнеса. Самият факт, че кредитираме срещу предоставяне на официални отчети и, че настояваме нашите клиенти да имат публично заверени и легитимни финансови отчети означава само едно - че полагаме усилия в тази посока.</div>
<div> </div>
<div>Всеки, който положи и допълнителни усилия и постигне резултати ще има нашата симпатия.</div>
<div> </div>
<div><strong>- Ще продължат ли лихвите по депозитите да останат на нива близки до нулата?</strong> </div>
<div>- Това е процес, който описваме от две години и, който се случва в цяла Европа и в България включително. Висока степен от нашите лихвени цени се влияят от външната конюнктура. Подобно нещо наблюдаваме в почти всички страни от ЕС, особено в тези, които е въведено еврото и в скандинавските държави.</div>
<div> </div>
<div>Лихвените проценти по депозитите почти навсякъде са достигнали нулата. В България лихвените проценти по кредитите вървят също надолу и то с темпове, които са по-бързи от всичко, което е очаквано и планирано. </div>
<div> </div>
<div>Разбира се различните икономики трябва да се уравновесят до различни нива. Не може в краткосрочен план да се очаква, че България ще се изравни по лихвени равнища изцяло с държавите от Западна Европа и със скандинавските държави, но със сигурност корекциите надолу са сравними. </div>
<div> </div>
<div>Мога да кажа, че кредитните проценти в западноевропейските страни достигнаха много ниски нива и няма накъде повече да падат. </div>
<div> </div>
<div>При нас лихвените маржове изтъняват буквално почти всеки месец. Последната корекция за изминалите 12 месеца е над 100 базисни точки, което означава 1% - това е най-бързото понижение за последните 20 години.</div>
<div> </div>
<div><strong>- Вие имате една теза - че в момента държавата не трябва да бълва икономисти, а да заложи повече на програмистите и инженерите. Кое Ви води до този извод?</strong> </div>
<div>- Ние сме в пряк контакт с бизнеса и виждаме от какви кадри има нужда той. Бизнесът се нуждае от инженери, програмисти и хора с техническо образование и познания. </div>
<div> </div>
<div>Огромното количество икономисти, което се произвежда всъщност няма поле за реализация. Това, което казваме и дано да ни чуе образователната система е, че има златен шанс за България, защото както наши, така и чужди компании инвестират в разширение на мощности в нашата страна и те ще продължат да го правят дотогава докогато могат да си осигурят евтина работна ръка, но квалифицирана.</div>
<div> </div>
<div>В същото време квалифицираната работна ръка с технически профил е изчерпана на практика в България. И ако нещо попречи да превърнем българското стопанство в един устойчив, дълготраен и растящ организъм, то ще е само едно - липсата на кадри с подходящо образование.</div>
<div> </div>
<div><strong>- Какво предлагате, за да сме конкурентноспособни в това направление?</strong> </div>
<div>- Бързичко трябва да се реформира и преструктурира този процес, защото дори и да приемем, че започнат да се увеличават приемите на студенти в университетите с технически профил, то това все още не означава, че сме решили проблема си.</div>
<div> </div>
<div>Защото е важно не само количеството, но и качеството на образованието. Това е въпрос, който стои остро и се решава с години, но България е в предверието на една алтернатива - дългосрочно устойчиво развитие на глобално конвертируеми производства, в това число включвам производството на машини, машинни елементи и на елементи от големи вериги на производства на глобални доставчици. Всичко това са глобално конвертируеми стоки и производства.</div>
<div> </div>
<div>И затова, че не сме достатъчно актуални и гъвкави, продължаваме да бълваме икономисти и има опасност да изпуснем инвеститорите да отидат другаде. Това е нашата дилема в момента. Имаме уникален шанс и трябва да го използваме.</div>
<div> </div>
<div>Трябва да се насочим към икономика на знанието, защото ако някои си мисли, че не е нужно да се учи, само защото има компютри, изобщо не е адекватен.</div>
<div> </div>
<div>Най-прогресиращите икономики са тези, не които в момента имат най-добрите технологии, не тези, които имат най-известните марки, а тези които с десетилетия инвестират в знанието. По-голямата част са в Азия и Америка. </div>
<div> </div>
<div>Това има смисъл, всичко останало е заблуда.</div>
<div> </div>
<div><strong> Едно интервю на Ивайло КРАЧУНОВ</strong></div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
Последвайте ни
