Симеон Дянков: "Брекзит" ще разтърси еврото и паунда

Симеон Дянков е вицепремиер и финансов министър (2009-2013 г.) в първия кабинет на Бойко Борисов. В момента той е преподавател в Лондонското училище по икономика и политически науки и изследовател в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон. Автор е на книгите "Кризата в Европа" и "След Стената". Предстои излизането на третата му книга за предизвикателствата пред икономическия растеж в ЕС. В интервю за "Стандарт" той говори за световната икономика, Европа и Великобритания.

- Г-н Дянков, 23 юни е знакова дата на Европа. Тогава британците ще решат дали остават в Европейския съюз. Броени дни преди това прогнозите са в полза на Брекзита - агенция Ти Ен Ес (TNS Global Market Research Company) обяви преднината за Брекзит от 2 пункта - 43 на сто от британците са за излизане от ЕС, а 41 на сто - за оставане в ЕС. Каква е вашата прогноза?

- Смятам, че Великобритания ще остане в ЕС. И ще бъде лидер на реформаторската група държави. Тази група включва още скандинавските и балтийските страни, Ирландия и част от Източна Европа - в момента Чехия и Румъния. Самият дебат по Брекзит е полезен, защото показва слабостите на Европа - от имиграционната политика, до липса на единен капиталов пазар. Предполагам, че след референдума на 23 юни на преден план ще излязат и темите за общия дигитален пазар, който сега напълно липсва в Европа и общия енергиен пазар, за който на практика се борят само държавите от Източна Европа.

- Г-20 предупреди, че излизането на Великобритания от ЕС ще е "шок за световната икономика". Какви ще са последствията в световен и в европейски план? 

- Евентуалното излизане на Великобритания от ЕС няма да е чак такъв шок за световната икономика. И сега Лондон не следва някои от основните правила на съюза, например не е част от еврозоната и няма намерение да става. Още от времето на Маргарет Тачър страната си е извоювала правото на големи изключения. Това се видя и през февруари, когато Дейвид Камерън успешно продължи тази политика със сделката за специалния статут. Ще пострада финансовия сектор в Лондон, макар че той по-скоро пречи на останалата част на островната икономика да се развива по-добре. По-голямата част от износа на английските фирми е за страни извън Европа и в момента. Така че първичният икономически ефект няма да е толкова драматичен. Важни са политическите последици. Евентуалното излизане ще е сигнал, че Европа и светът навлизат във фаза на разединение. Това е тема, която виждаме и от изборните дебати в Америка, и в майските избори за президент в Австрия и Филипините. Тази вълна на разединение ще доведе до сериозните икономически последици - спад в световния ръст и загубата на конкурентоспособност на Европа като износител.

- Колко ще струва на ЕС излизането на Великобритания? Каква част от БВП на ЕС формира Великобритания?

- Великобритания е втората по големина икономика в Европа и представлява около 17% от общия брутен вътрешен продукт. Страната е и нетен донор в бюджета на ЕС заедно с другите две големи икономики - Германия и Франция. Но евентуалното излизане на Великобритания няма да се отрази много силно върху общия бюджет. И сега страни като Швейцария и Норвегия, които не членуват в ЕС, но са част от свободния европейски пазар, плащат големи вноски в европейския бюджет. Така ще е и с Великобритания. Хипотетичното излизане от ЕС е процес, който ще продължи с години. Но особен икономически смисъл от такова излизане няма. Темата е основно политическа.

- Как това ще се отрази на стабилността на паунда и на еврото? 

- И двете валути ще минат през сътресения, защото много фирми и държави държат резервите си в тези валути. Може да се очаква, че част от тези резерви ще потърсят долара или юана.

- А на общия икономически растеж в Европа, който се отчита през последните 2 години и половина?

- Ще има потенциален негативен ефект, но по-малък, отколкото го представят някои европейски политици. Големият негатив ще е спирането на политиката на обединение в Европа, която върви повече от 50 години. Излизането ще засили настроенията към протекционизъм по места - тенденция, която наблюдаваме във все повече държави. Това ще доведе до центробежни процеси в ЕС. Политическият ефект от гласуване в полза на Брекзит е трудно предсказуем, но със сигурност няма да е положителен за Европа. Германия ще остане единствената от трите големи икономики, които да държат на реформите и финансовото благоразумие. Стачките във Франция продължават. Три дни след референдума, на 26 юни, са изборите в Испания. Това обаче са само хипотези. Великобритания ще остане в ЕС и се надявам, че няма да се спре дотук, а правителството на Камерън ще поиска от Брюксел създаване на липсващите единни пазари - капиталов, дигитален и енергиен. Тогава ще има смисъл от този референдум. Напоследък забравяме, че обединена Европа е политически проект, а поетапното създаване на общи пазари е икономическият инструмент, който да го направи устойчив. Такъв е бил замисълът на Моне и Шуман. Те са от поколението, преживяло две световни войни и това ги е направило визионери. Важно е да изградим тези три липсващи единни пазара. Това е следващата стъпка в процеса, започнал с общия пазар на въглища и стомана преди 60 години. 

- Ще има ли ефект върху България? Какъв?

- Ще стане по-трудно за страните от Западните балкани да се присъединят към ЕС и оттам ще се намали и потенциалният икономически растеж в България. Това е вторичен ефект обаче, и то пак в рамките на хипотезите. Растежът в България сега зависи главно от нас. Делът на вътрешното потребление в растежа расте и компенсира ефекта от спада в износа. За нас е важно да запазим тенденцията за раздвижване на потреблението и да не забравяме за износа, който ще продължи да е основният двигател на растежа. Това е възможно с провеждането на активна регионална икономическа политика - изграждането на нови индустриални зони и логистични центрове по места и привличането на инвеститори там.

- Финансовото министерство обяви, че разработва мерки срещу износа на капитали, защото хазната губи 260 млн. лв. годишно от корпоративен данък заради трансфери на печалби и доходи към чужбина. Каква е формулата тези пари да остават в България?

- Основната причина за износ на капитали по света са високите данъци. България успя да запази ниски данъци по време на финансовата криза. Което за мен означава, че изтичането на капитали е свързано по-скоро с нелегални приходи. Легализацията на такива приходи е повече работа на ДАНС, отколкото на финансовото министерство с промяна във фискалните политики.

- От последния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) става ясно, че нито една от седемте страни, поели ангажимент да влязат в еврозоната, включително България, не отговаря на необходимите условия. Какво не сме направили?

- Причината не е само в несъответствието в банковите законодателства на България и ЕС. През 2014 г. се отдалечихме от еврозоната с поне 3-4 години. Ще трябва доста по-висок годишен растеж, от 4-5%, за да покриваме устойчиво във времето формалните критерии за дълга и дефицита. С такъв растеж бюджетът ще може да издържи на по-големите разходи за пенсии и здравеопазване в бъдеще, без да поддържаме дефицит и да вземаме заеми за покриването му. Идеите на Делян Добрев за раздвижване на капиталовия пазар са добри. Добра е и работата на министър Теменужка Петкова и на Иван Иванов в КЕВР за изчистване на проблемите в енергетиката. Основната тема е, че трябва още по-активна икономическа политика. И тук трябва да се отбележат усилията на министър Божидар Лукарски. Той и екипът му заработиха с кметовете и областните управители по провеждането на регионални политики.

- Как оценявате кампанията "ДА! На българската икономика" на в. "Стандарт"?

- Като много положителна. Кампанията поставя основата именно на най-важната тема в икономическата политика - регионалното развитие. Не просто инфраструктура, както сме свикнали да мислим, а изграждане на второстепенната инфраструктура за привличане на продуктивни отрасли в регионите. В следващото десетилетие това за мен ще е основната тема в икономическото развитие. Тя е свързана с по-активни политики на градско и областно ниво, с промяна в образователните модели, за да се създават кадрите, които бизнесът търси. Имаме добри примери: Пловдив и Стара Загора сред по-големите градове, Златоград и Гоце Делчев сред средните. Но трябват примери и от Северна България. Там все още липсва първичната инфраструктура и затова изграждането на магистрала "Хемус" е особено важно.