Синдикатите искат по-висока минимална заплата през следващата година и намаляване на осигуровката на работника в предвиденото разпределение, 8% за работника, 10% за работодателя и 12% от държавата. Това стана ясно след срещата на предствители на ръководството на БСП и синдикатите КНСБ и КТ "Подкрепа".
В материала, представен от ръководството на КНСБ на срещата с ръководството на БСП, се посочва следното:

Относно данъчната политика.
За 2009 г. не се предвиждат промени в ставките на данъците. Ще се запазят 10%-ните корпоративен и подоходен данък и 20%-ния ДДС. От наша гледна точка, действително е достигната максимално благоприятна ставка по първите два данъка. Същевременно обаче поддържаме нашите предложения за:
- въвеждане на необлагаем минимум с оглед омекотяване негативните последствия от плоския данък за ниско и среднодоходните групи;
- прехвърляне облагането на социални разходи в пари от работника към работодателя, респективно към облагането по реда на ЗКПО;
- разширяване на ваучерното хранене посредством увеличаване кръга на обхванатите лица и двойно увеличение /от 40 на 80 лв./ на техния необлагаем размер.
Що се отнася до ДДС, смятаме че ако се пристъпи към неговото намаляване, по-голям ефект би имало не дискутираното общо намаление от два процента, а радикалното му намаление за някои стоки от първа необходимост и най вече за хранителни продукти.

Относно подоходната политика през 2009 година, по информация от срещата в края на м.юли и описаното в Бюджетната прогноза за 2009 г.
Политиката за заплатите в бюджетната сфера се представя като проявление на нов подход – увеличение единствено на средствата за заплати с 10 на сто (без да се определят централизирано средни брутни работни заплати) и право да се коригират индивидуалните възнаграждения от м.юли 2009 г. въз основа на оптимизираната численост, новия размер на минималната заплата за страната и резултатите от ежегодното атестиране.
Аргументи за възприетите инструменти и параметри не се съобщават, а това поражда въпроси и синдикални негативи:
Първо, увеличението с 10 на сто на средствата за заплати едва ли ще е достатъчно, за да се води активна подоходна политика. Защо точно този е процентът (при това за три поредни години) остава тайна
Увеличението е на база разполагаемите понастоящем средства за заплати, като е ясно, че именно през 2008 г. бе извършено нееднакво и осезаемо орязване на тези разходи по ПРБК, а съкращенията се проведоха избирателно и по често от второ- и третостепенни разпоредители с бюджетни средства. Така и след текущото индексиране на заплатите през м.юли т.г. вероятно е твърде променена фактическата структурата на заплатите.
По отношение на дейностите, финансирани чрез единни разходни стандарти също се предвижда „увеличение с 10 на сто на компонентата за заплати”. Подобно твърдение е твърде условно, доколкото сега няма гаранция за заделяне на определена част от полагаемите се средства само за заплати. Отделно обективно са нараснали и още ще се увеличават необходимите средства за издръжка поради цените на енергоносителите, на водата, на транспорта и т.н. Според КНСБ нужно е да се фиксират съотношения между разходите за заплати и другите разходи за издръжка. В противен случай възниква опасност да се провеждат диаметрално противоположни локални виждания.
Второ, ако няма да се определят средни брутни работни заплати възниква въпросът защо едва от средата на годината се променят индивидуалните възнаграждения. Вероятно отново ще се установи принуда за някакво съкращение в администрацията и резултатите ще се изведат като условие за увеличение на трудовите възнаграждения. Друга е ситуацията в средното образование и социалните услуги, където при спазване на единните разходни стандарти няма нормативни пречки текущо да се изменят заплати.
И все пак нужна е категорична яснота дали и навсякъде ще отпадне определянето на средни брутни заплати. Важно е също предвижда ли се коренна промяна в основните регламенти за заплатите, включени традиционно досега в ПМС за заплатите в бюджетните организации и дейности, ще се въведе ли допълнителен механизъм за стимулиране на работещите (включен в плана за изпълнение на актуализираната програма със срок 30.06.2008 г.), .
Трето, обявеният размер на минималната заплата за страната през 2009 г. от 240 лв. отново не се основава на прозрачен и общоприемлив подход. Вече трета година се отлага приемане на методика за определяне на минималната заплата за страната чрез обвързване на двата основни параметъра – линия на бедността и средна работна заплата. Не намираме обяснение на подобно упорство, след като въпросът бе включен в управленската програма и решението бе предвидено за началото на мандата.
КНСБ поддържа разработения преди години диапазон на коефициентите спрямо линията на бедност: 1,15 до 1,45. Ако и през 2009 г. се възпроизведе фактическото съотношение от 2008 г., при очертаващата се линия на бедност за 2009 г. 199 лв., минималната заплата трябва да е кръгло 260 лв. Такова е становището на колективния орган на КНСБ.
Четвърто, изключително тревожни са описаните намерения за заплатите на работещите в системата на здравеопазването. Явно не е съобразен фактът, че подписаният между синдикати, работодатели и министерство отраслов договор съдържа клаузи за заплатите с валидност и за 2009 г. Или заложеното в бюджет `2009 не бива да противоречи и ограничава реализирането на КТД. Отделно трябва да се държи сметка за доказания недостиг по места на квалифициран персонал в резултат от пандемията „отказ от професията или нейното упражняване в България”.
Нагласата да се продължи действието на Инструкция, регулираща нарастването на заплатите в лечебните заведения ще срещне категорична съпротива на КНСБ. Ползваме случая да припомним, че през 2008 г. не съществува нормативно решение за подобен механизъм за всички дружества с преобладаваща държавна или общинска собственост. По тази тема неведнъж е споделяно синдикално становище за необходимостта решението да се търси чрез специални клаузи в мениджърските договори за управление от страна на принципала или с правила в отраслов (браншов) колективен трудов договор.


Относно осигурителните политики, посочени в предоставения на КНСБ материал за срещата на 29.08-08

Предоставеният материал представлява извадка от известната ни Средносрочна фискална рамка, утвърдена с решение на правителството от м. май т.г. Това се отнася, както за текстуалната част, така и за числата и коментарите. Едно единствено изключение е, че тук е пренебрегната утвърдената с гореспоменатото решение нулева вноска във фонда за Гарантиране вземанията на работниците при фалит на работодателя и се твърди, че ще има вноска, като е предвиден размер почти равен на нулата – 0,1%.
Отново заявяваме неудовлетворението на КНСБ от намеренията за рискови промени в осигурителното законодателство, в т.ч. по отношение на осигурителните вноски с цели, които не са основна функция на осигурителната система.
На базата на недоказани с анализи твърдения, че намаляването на разходите на работодателя за осигуряването на работниците водели до увеличаване на инвестиционната активност и на заетостта се прави новата-стара заявка, че правителството ще продължава да намалява задълженията на работодателите към осигурителната система, както по пътя на намаляване на самите осигурителни вноски, така и като прехвърля присъщи техни задължения върху националния бюджет. Независимо от словесните и числови еквилибристики, трудещите се вече си дават сметка, че техните права, особено бъдещите такива са под заплаха от решенията на днешните управляващи.
Няма приемливо за КНСБ обяснение за лекотата с която за по-малко от един мандат дефицитът в осигурителната система с решения на управляващите беше учетворен /от около 500 млн.лв. в края на 2005 г. до почти 2 мрд. в настоящата/. Отрицателният актюерски баланс в ДОО от минус 5% за 2005, в 2008 г. е минус 20% и ще остане отрицателен в този диапазон за десетки години напред. Дори да пренебрегне факта, че предвижданото намаление е единствено за работодателите, а поетият към работещите ангажимент за окончателно преустановяване разпределението на осигурителните вноски на 60:40% е модифициран, само тези факти са достатъчни КНСБ да продължава да възразява срещу провежданите осигурителни политики. При увереността ни, че независимо от липсата на консенсус по този въпрос между работодатели и синдикати, КНСБ счита, че минималният ангажимент, който управляващите са длъжни да поемат е политиките на намаляване на осигурителните вноски да се отнасят и за работещите, които за разлика от работодателите си плащат със собствените си средства своята част. Възможните решения са различни, но най-логичното при създадената ситуация е вноската на работодателите за пенсии да бъде променена от 10, най-малко на 11%, а за работещите от 8% на 7%.
Не виждаме загриженост и за другите фондове на ДОО – „болест и майчинство” и безработица, които също са сериозно дефицитни. И ако обезпеченията, изплащани от фонд „болест и майчинство” са адекватно обвързани със загубения трудов доход, то обезщетенията при безработица продължават драстично да се разминават, както с изискванията на международни документи, в т.ч. принципите на Лисабонската стратегия и гъвкавата сигурност, така и с българското законодателство. КСО ги определя на 60 на сто от загубения трудов доход и възнагражденията, върху които се плащат осигурителните вноски, но според Закона за бюджета на ДОО, обезщетенията варират от 140 до 190 лв.
Не удовлетворяват и предвидените мерки за увеличение на пенсиите през 2009 г., които се ограничават единствено с прилагането на Швейцарското правило от 01 юли. Продължаваме да считаме, че замисленото преизчисление на пенсиите от 1 октомври т.г. като се ползва средният осигурителен доход за миналата 2007 г. е принципно неправилно като технология, вредно като подход и ще генерира поредица от искания за подобни бъдещи „преизчисления”. За нас като синдикат е неприемливо осигурителен доход, който е създаден от хората, работили и осигурявали се през 2007г. да се ползва от тези, които години наред са получавали пенсия. Единствено правилният подход на целево увеличение на пенсиите минава през формулата и процента за всяка година стаж. Той, освен че е базиран на обективни „заслуги” /стажа/ дава ефект за всяка една пенсия, а не за повечето.
КНСБ остава резервирана и по въпроса за увеличението на здравно осигурителната вноска, с едничката цел в процеса на финансиране на здравното осигуряване да бъдат включени частни дружества. Считаме, че проблемите в здравното осигуряване най-малко се състоят в броя на финансиращите организации. Те са в комплекс от причини, в т.ч. липсата на достатъчно прецизен ред и контрол, отсъствието на ясно разграничение между задължителното и доброволното здравно осигуряване, фаворизирането на новопоявяващи се частни субекти за сметка на закриване и свиване на съществуващи държавни структури. Преди да се решат вътрешно и външно организационните и структурни промени, увеличаването на вноската и на финансиращите субекти няма да реши проблемите в тази сфера, а само ще увеличи желаещите да преразпределят и да получават.


В началото на срещата финансовият министър Пламен Орешарски каза, че очаква да се запази високия икономически растеж и през следващата година, и той да е над 6 процента. Според Орешарски ипотечната криза в САЩ няма да има негативно влияние върху българската икономика, а очакванията са до края на тази година инфлацията да е едноцифрено число. Министърът добави, че според прогнозите за следващата година, брутният вътрешен продукт ще е 72 милиарда лева, което ще е повече с няколко милиарда в сравнение с тази година. /БЛИЦ