СИПП представи доклад "Ресурсната независимост на България в условията на следвоенна икономика"

Индустриалните метали като никел и алуминий са ключови за Зеления преход, който Европа прави, заяви Кузман Илиев

Доклад „Ресурсната независимост на България в условията на следвоенна икономика“ представи Съвета по икономически и публични политики в пресклуба на БТА.

Експертите от Съвета поставиха акцент върху заплахата върху ресурсната обезпеченост на България, особено при военната ситуация в Украйна и представиха възможностите за развитие и оптимизация на ресурсната икономика в страната.

“След пандемията, дойде войната. Войната ще свърши, а след тоталната енергийна зависимост от Русия, наяве ще излезе друга зависимост - ресурсната такава от Китай. Свидетели сме на цялостно геополитическо пренареждане на ключови пазари. Индустриалните метали като никел и алуминий са ключови за Зеления преход, който Европа прави. А без литият, преработван основно в Китай, няма акумулаторните батерии, към които стратегически се насочваме и ние”, заяви Кузман Илиев.

Според Преслав Райков в настоящия момент България трябва максимално добре да се възползва от създалата се реалност на пазарите за суровини.

„Изключително добрата база, от която страната може да се развива в сектора на добива и преработката на метали, може значително да допринесе за икономическото и социално развитие, внедряването на нови технологии и развитието на висококвалифицирани работна сила”, допълни Райков.

„Днес е изключително важно България да адаптира най-добрите практики от доказани институционални и законови рамки в сферата на минното дело и добивната индустрия, максимално оползотворявайки пазарната конюнктура и очакваните процеси през следващите 30 години. Добра практика е разделянето на централизирани и децентрализирани системи на одобрение“, заяви Владимир Сиркаров.

Михаил Кръстев от СИПП подчерта, че над 120 000 души са пряко и косвено заети в ресурсната икономика в България. „Секторът генерира 5% от Брутния вътрешен продукт на страната.

Предлагаме преименуване на Министерството на енергетиката на Министерство на енергетиката и природните ресурси и създаване на изпълнителна агенция „Добивни дейности и управление на подземните богатства”, за по-голяма ефективност в развитието на сектора”, допълни Кръстев.