След COVID-19: Какво ще се случи със световната икономика?

Брутният вътрешен продукт в световен мащаб се е понижил с 15,6% през първите шест месеца на годината, което е спад четири пъти по-голям от този през 2008 г., според американската инвестиционна банка JPMorgan Chase

Не разчитайте на ваксина за спасението на световната икономика. В първите месеци на коронавирусната криза политиците се надяваха на V-образно възстановяване, че пандемията може да бъде победена или поне потисната, което да позволи на икономическата активност да отскочи бързо.

Днес страните по света са изправени пред нов прилив на инфекции и обмислят възможността за нови, вероятно локализирани блокировки, заради което много икономисти очакват нещата да се влошат преди да започне подобряване, пише в свой анализ Investor.bg, базирайки се на онлайн изданието Politico.eu.

"Това със сигурност ще се почувства като депресия", казва Албърт Едуардс, известният мечи стратег в подразделението за инвестиционно банкиране на Société Générale, който предвиди световната финансова криза от 2008 г.

Глобалната икономика засега може и да помръдва напред, защото страните премахнаха повечето ограничителни мерки.

Без бързо решение обаче - широкото внедряване на успешна ваксина, коронавирусът ще продължи да затруднява икономиките, бизнеси ще затварят, работници ще губят работата си, а банките се изправят пред ръст на лошите заеми.

Брутният вътрешен продукт в световен мащаб се е понижил с 15,6% през първите шест месеца на годината, което е спад четири пъти по-голям от този през 2008 г., според американската инвестиционна банка JPMorgan Chase.

Част от този спад вече е възстановен, но Международният валутен фонд прогнозира, че световната икономика ще се свие с 4,9% през цялата 2020 г., дори когато правителствата започнат да намаляват програмите за подкрепа.

БВП в еврозоната и Обединеното кралство се очаква да спадне с 10,2 процента тази година, докато американската икономика се смята, че ще се свие с 8%.

Ако първият етап от коронавирусната криза беше ускорен от държавното блокиране, следващите месеци вероятно ще се характеризират от потребителски страх и правителствени ограничения върху цели индустрии, като пътувания, туризъм, развлечения, хотелиерство и търговия на дребно.

Повечето експерти, включително тези в британската централна банка и Европейската централна банка, не очакват глобалната продукция да се възстанови до нивата си отпреди кризата до края на 2021 г., освен ако тази зима няма голяма втора вълна на вируса, което ще забави още повече процеса по възстановяване.

В сряда регулаторите на пазара в ЕС предупредиха, че инвеститорите може да подценяват риска от икономическо разочарование.

Изглежда, че цените на акциите не са свързани с икономическата реалност, коментира Европейският орган за ценни книжа и пазари. Органът подчертава, че европейските акции покъпват с повече от 40 процента от срива им през март, въпреки че някои прогнози показват, че икономиката на континента може да не се възстанови напълно до 2023 г.

Ефектът на доминото

Да вземем за пример летищата като илюстрация как спадът на търсенето в една област въздейства по-широко.

Докато предпазливите пътници отменят ваканциите си, трафикът на летищата се забавя. Това срива бизнеса там до такава степен, че фирмите не успяват да покрият разходите си. След няколко месеца търговците по летищата може и да затворят, защото не могат да си позволят да чакат завръщането на пътниците.

Бизнесът обявява фалит, служителите му са уволнени и доставчиците му се оказват с един клиент по-малко.

Летището се бори да отдаде под наем търговско пространство, а надолу по веригата на стойността дистрибуторите и другите производители приходите намаляват и те също трябва да правят съкращения.

Истории като тази се разиграват по целия свят в страни, където туризмът е ключов източник на приходи. Данните показват, че авиокомпаниите през август са продали по-малко от една пета от самолетните пътувания, регистрирани през август 2019 г. Пристигащите в Япония например намаляват с 99,9%.

С всеки засегнат бизнес - хотели, ресторанти, спортни зали, йога студия, концертни зали, кина, круизи, филмови студия, таксиметрови компании, конгресни центрове, спортни заведения, тематични паркове, този модел се възпроизвежда и оказва допълнителен натиск върху икономиката, промяна на лицата на цели квартали и принуждава индустриите да се адаптират или да умрат.

Следващите няколко месеца вероятно ще нанесат особено големи щети на малкия бизнес, тъй като схемите за държавна подкрепа намаляват или приключват. Делът на фалитите на малките фирми може да се утрои до 12% през 2020 г. от средно 4% преди пандемията, според анализ на Международния валутен фонд.

Вълни от безработица

Икономистите са загрижени, че големите компании вече обявяват мащабни съкращения, въпреки че все още съществуват схеми за държавна подкрепа. Съкращенията обхващат висококвалифицирани служители, както и нискоквалифицирани работници. Мултинационалните компании преоценяват дългосрочните си потребности от персонал отвъд пандемията, което прави по-вероятно продължителен период на несигурност.

„Някои компании смятат, че техният бизнес модел е трайно повреден от пандемията“, коментира Джон Уит, икономист от швейцарската банка UBS. „Много работни места няма да бъдат възстановени, дори ако има медицински пробив, като ваксина“, допълва той.

Според официалните данни в еврозоната през трите месеца до юни, в разгара на пандемията, 4,5 млн. души са останали без работа. Във Филипините безработицата достигна рекорден връх от 45,5% през юли.

През април в САЩ се наблюдава връх на безработицата от 14,7%, а юлският процент е 10,2%. Във Великобритания големи компании обявиха съкращения на над 120 хил. работни места от началото на кризата, сочат данните, събрани от Sky News.

Най-силно засегнатите сектори са търговията на дребно и авиацията.

Предстоят и още съкращения. Светът може да очаква да бъде ударен от „различни вълни на безработица“, тъй като затварянията, стратегическите промени и съкращенията в една част от икономиката принуждават други компании да намалят или замразят наемането на хора, коментира Джерард Лайънс, икономист от Netwealth и бивш съветник на Борис Джонсън, когато беше кмет на Лондон.

Работните места в центъра на Лондон се клатят, след като корпоративни гиганти като Schroders, HSBC и PwC обявиха плановете си да позволят голяма част, ако не и всички, от техния персонал да продължат да работят от вкъщи за неопределено време.

Очаква се процентът на свободните работни места да достигне върхове, които не са наблюдавани от 2008 г., което ще доведе до 12% спад на доходите от наеми за собствениците на офиси в Лондон и до рязък спад в бизнеса на фирмите, обслужващи дневните работници в центъра на града.

Лайънс прогнозира, че световната икономика ще продължи да се възстановява бавно, компенсирайки загубите си от пандемията до края на 2021 г. Той признава обаче, че възможността за втори силен спад и задълбочаване на рецесията през следващата година е основателна.

Всички гледат банките

Спадът в реалната икономика обикновено се усеща във финансовата система и коронавирусната криза едва ли ще бъде изключение. Съкратените работници се борят да намерят подобна работа, тъй като спадът засяга цели сектори.

Преквалификацията отнема време, а обезщетенията за безработица не са достатъчни за покриване на ипотека или наем.

С изтичането на „дълговите ваканции“ започват пропускания на плащания и банките прекласифицират заемите като „неизпълняващи се“, което може да ги задължи да бъдат по-консервативни при бъдещо кредитиране.

Така може да се роди кредитна криза.

През ранните месеци на пандемията банките изиграха съществена роля за предпазване на икономиката от срив, като предоставиха държавногарантирани заеми и позволиха на кредитополучателите да отлагат плащанията. Тъй като голяма част от тези спешни мерки вече се изчерпва, някои вътрешни лица казват, че самите банки скоро ще се нуждаят от държавна подкрепа.

Регулаторите по света са уверени, че няма да се повтори 2008 г., когато най-големите банки бяха изложени на риск от колапс, тъй като имаха много по-малки финансови буфери.

Това обаче не означава, че някои по-малки заемодатели няма да се нуждаят от спасяване или че няма да намалят предлагането на кредити, за да отговорят на капиталовите изисквания, въведени след финансовата криза.

Граници на действие

Точният ход на икономиката ще зависи от темповете на медицинската наука за справяне с пандемията и какви мерки предприемат правителствата, за да притъпят нейните ефекти. Разработването на ваксина ще помогне, но това няма да е икономическа панацея.

Въпреки че има шест ваксини в късен етап на разработване, както и руската, която вече беше пусната на пазара, никоя от тях няма да има драматично въздействие през 2021 г. Въпроси относно ефикасност, скорост на разпространение, продължителност на ефекта и потенциалните мутации на вируса усложняват ситуацията.

Междувременно правителствата имат ограничения по отношение на възможностите за въздействие. Страните по света обявиха мерки за подкрепа в размер на 11 трлн. долара, финансирани предимно със заеми.

По оценки на МВФ това е еквивалент на осемкратния брутен вътрешен продукт на Испания през 2019 г. Централните банки предоставиха милиарди корпоративно финансиране за своя сметка отделно от техните програми за изкупуване на облигации.

Програмите за подпомагане обаче не могат да се поддържат вечно.

Друга възможност на правителствата за създаване на търсене и стимулиране на растежа са инфраструктурните проекти, много от които ще тръгнат до края на годината в Обединеното кралство, Европа и САЩ. Реализацията им обаче отнема години, за да филтрира икономиката.

По-специално Великобритания показва признаци на примиряване с факта, че трайните щети са неизбежни и ще се наложи пренастройка. Финансовият министър Риши Сунак често повтаря, че „не може да спаси всяко работно място“.

Докато Италия и Германия предлагат разширяване и удължаване на програмите за подпомагане, Великобритания планира да приключи програмата си през октомври.

Продължително въздействие

Освен непосредствените загуби през 2020 г., най-лошите аспекти на кризата могат да отнемат години, за да се почувстват. Голямата депресия е предизвикана от пазарния срив през октомври 1929 г., но икономиката е на дъното до март 1933 г. с колапса на банковата система.

Изплашеният бизнес ще се избягва рискове дълго след пандемията, което ще потисне инвестициите.

Най-очевидната заплаха този път е дефлацията. Тя не е митично чудовище. Ранна оценка на статистическата служба на ЕС установи спад от 0,2% в цените за август.

И докато ниските цени може да са чудесни за потребителите с налични пари, за по-широката икономика това е силно разрушителна сила, защото насърчава хората и компаниите да отлагат покупките в очакване на по-ниски цени.

Това тласка икономиката към низходяща траектория и оскъпява изплащането на заеми, тъй като фирмите и правителствата по-трудно събират приходите, за да изплатят дълговете си.

За страни като Италия, Гърция, САЩ или Япония, които трупат нови дългове, свързани с коронавируса, в баланса, който вече е дълбоко на червено, резултатите могат да са катастрофални.

„Никога не сме имали дефлация при толкова много дългове, това може да удуши икономическата активност“, казва Едуардс от Société Générale. Той очаква дефлация през следващите 2 години, особено в Европа и САЩ, а след това рязък скок на инфлацията до 5-6%. "Няма безболезнен изход от това", посочва той.