Спестовните книжки и парите от соца на хиляди българи отиват в историята!

Спестовните книжки остават в историята. Банката, в която милиони още от времето на соца внасяха пари за деца и внуци, закрива известните влогове. На потребителите при закриване на спестовните книжки, наличните средства в него, заедно с дължимата лихва, се прехвърлят към разплащателна сметка в съответния трезор, пише "Монитор".

В случай че такава сметка липсва, то финансовата институция може да открие служебно разплащателна сметка на наше име, като за нея ще важат същите правила, както при стандартните разплащателни сметки.

Спестовните книжки са предпочитан метод за заделяне на пари години наред. Те имат няколко разновидности, като най-често използвани от тях са срочните и безсрочните депозитни сметки. Стандартната спестовна сметка е вид безсрочен влог с нисък, но стабилен лихвен процент. Основната разлика между нея и срочния депозит е, че вторият има дата на падеж.

Съответно свободата за теглене и използване на сумата в него е ограничена. Това означава, че ако клиент иска предсрочно да използва събраните си пари, то той трябва да пусне предизвестие към банката и да има предварителна договорка с финансовата институция.

Друг вид спестовна сметка е т. нар. детски влог, който се открива за лица, ненавършили пълнолетие. Това е удобен начин родители да заделят средства за по-сериозни бъдещи харчове на своето дете, като например висшето образование, ако е зад граница, покупката на собствен апартамент, автомобил и др. С детския влог може да се правят плащания, да се внасят суми в брой, с преводи или чрез електронно банкиране. Когато лицето, на чието име е влогът, навърши 18 години, сметката се превръща в безсрочен влог.

Недостатък на този тип инвестиция обаче са ниските лихви. Последните данни на Българската народна банка (БНБ) сочат, че лихвите по депозитите у нас реално са нулеви, което означава, че доходността далеч не е висока.

Отделно някои банки начисляват такси за обслужването и поддръжката на спестовна сметка. Техният размер се определя спрямо размера на сумата, която съхраняваме във влога. Така на месец може да даваме между 4-10 лв., ако имаме спестявания до или над 200 бона. Единствено детските влогове са освободени от такси.

От друга страна, използването на разплащателна сметка също има своите минуси. Да, тя улеснява достъпа до средства и парите ни са на сигурно място, но изисква редица разходи за поддръжка или това са т. нар. банкови такси, които през последните няколко месеца продължават да растат.

Статистиките на БНБ показват, че откриването на разплащателна сметка в офис, в национална валута и без издаване на дебитна карта излиза между 1-5 лв., а при някои финансови институции цената стига дори 7-8 лв. В случай че се издаде и дебитна карта наред с разплащателната сметка, то таксата за това е между 1-7 лв. Редки са случаите, в които не се начислява такса, дори когато става въпрос за
дистанционно банкиране.

Всъщност при повечето банки у нас няма възможност за откриване на разплащателна сметка чрез онлайн банкиране. От общо 27 доставчика на платежни услуги на българския пазар 18 доставчика не предлагат откриване на този тип сметка онлайн без издаване на дебитна карта, а други 16 също не го предлагат, когато има нужда от издаване на такава карта.

Поддръжката на сметката пък също не излиза евтино. Месечната такса за разплащателна сметка в български лева излиза между 2,50-4 лв., а когато има издадена дебитна карта, то сумата е с едва левче по-ниска. Справката в статистиките на БНБ показа още, че сред най-скъпите услуги е именно закриването на разплащателна сметка. Закриването на сметка, открита до 6 месеца преди нейното заличаване, без наличието на дебитна карта, струва между 1-10 лв. При издадена дебитна карта таксата е максимално 5 лв., макар и в една от банките отново да е 10 лв.

Не трябва да се забравят и таксите за издаването поддръжката и смяната на дебитна карта, която е необходима при разплащателните сметки, ако искаме по-голямо удобство. Повечето търговски банки обаче известяват за промени в тарифите си на своя сайт, на което клиентите рядко обръщат внимание, и така се стига до ситуация, в която потребителите плащат по-високи такси, без да разберат защо.

Всъщност увеличението на таксите за банкови услуги, предлагани на гише, е логично, тъй като дистанционното банкиране продължава да се разраства, а при него основните действия с банковите сметки – проверка на наличност, паричен превод и пр., са безплатни или пък с такси от порядъка на 50 ст. или левче. Отделно финтех индустрията също се развива, като предлага услуги, за които не се начисляват такси.