Студенти теглят до 8 бона за работа в чужбина

Студентите у нас теглят между 5000 и 8000 лева кредит, за да могат да работят през лятото в чужбина. Сумата обикновено покрива разходите за транспорт, докато някои използват парите, за да платят и семестриалните си такси в чуждестранен университет. Това каза председателят на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ) Деян Василев за „Монитор”.
 
Рядкост е студенти да се допитват до кредитни консултанти. Обикновено това го правят родители, които искат да теглят сума, защото децата им нямат достатъчно доходи.
 
„Това са големи изключения - понякога родители теглят ипотеки, за да купят жилище на децата си”, каза Василев. Той допълни, че в случай че студент тегли пари, то той го прави чрез потребителски кредит.
 
„Учащите теглят, за да си платят билетите до дадена страна или когато искат лятото да работят в далечни страни, като в Америка например”, уточни председателят на АКПБ. Според него сумите може и да са по-големи, но условията за това у нас не са толкова благоприятни.
 
„Във Великобритания лихвите по кредитите за образование са по-добри и може да се отлагат”, даде пример Василев, като спомена, че подобен вид кредит, субсидиран от държавата, съществува и у нас и се тегли за срок от 5 години.
 
При теглене на кредит, студентите вписват родителите си като гаранти. Това е по-обичайно при ипотеките, макар и при потребителските кредити, в случай на по-ниски доходи, някои също да прибягват до това да вписват настойниците си като съдлъжници.
 
Скорошно проучване сочи, че 52,2% от студентите у нас се справят добре с личните си финанси. 10% от анкетираните са отличници по мениджмънт, а 36% не се справят добре с разумното харчене на парите, показват данните на JA България и NN България.
 
Близо 70% следят своя бюджет веднъж седмично или месечно, като водещо място в записването води бележникът (34.1%). Средно 13% пък спестяват част от своя месечен доход, но въпреки това 37% от всички отговорили биха спестявали, за да стартират бизнес.
 
Финансисти съветват поне 10% от доходите на депозит. Според тях така се получава авариен фонд или буфер, който може да се използва в спешни случаи като катастрофи, операции.
 
„Спестените пари трябва да може да ни стигнат за покриване на разходите за живот за поне 3 месеца”, каза Василев. По думите му, ако нямаме такъв буфер, то ще прибегнем до теглене на бързи кредити, а това може да доведе до потъване.
 
„Не е хубаво да се теглят кредити за ваканции или някакви стоки за потребление”, коментира още Василев, като посъветва да търсим финансиране повече за дейности, които ни образоват и обогатяват.
 
„Дали това ще е купуването на кола, с която ще се придвижваме, или както в случая - образование в чужбина, пак трябва да ни помогне на развитието”, завърши Василев.