Световната столица на нощните клубове е на ръба на краха

Популярното и вярно схващане е, че в нощните клубове на Берлин всеки може да е който си поиска, стига да не поставя останалите в опасност. По време на пандемия обаче това е проблем, пише The Wall Street Journal, цитирано от money.bg.

Както Париж си има Лувъра, а Лондон своите кралски дворци, Берлин се гордее със своите клубове. Нощната сцена в германската столица се заформя в годините след падането на Берлинската стена, когато любителите на електронния звук се събират на импровизирани партита в изоставени индустриални сгради.

През 1991 г. врати отваря и познатия по цял свят клуб Tresor. Заедно с култовия Berghain и още толкова много места в града, парти сцената задоволя вкусовете на всеки - за музика, наркотици и секс.

Именно клубовете са притегателната сила, която привлича голяма част от общо 13 млн. туристи в германската столица всяка година. И са основната причина младите таланти да се местят да живеят и работят в една от най-големите стартъп сцени на Стария континент.

Но докато мерките срещу пандемията в Германия вече са почти част от историята, мощните озвучителни системи остават тихи, а градът се опасява, че може и да няма бъдеще за нощната икономика - поне докато не бъде намерена ваксина или лекарство за Covid-19.

Почти 4 месеца след пристигането на вируса в Европа, нощните клубове и електронните артисти се лутат между меланхолично примирение, отричане и страх, че това е краят.

"Берлин без клубове е като супа без сол", отсича Дмитрий Хегеман, собственик на Tresor. "И ако супата не е вкусна, младите няма да дойдат".

Клубовете в Берлин са изправени пред екстремна версия на това, което споделя германския бизнес като цяло. Засега държавната помощ и дарения от почитателите на електронната музика помагат за избягване на фалити. Освен помощта от Берлин, клубовете могат да получат помощ и по програма на стойност €25 млрд., която покрива до 80% от разходите до август.

Но правителствената помощ не е дълготрайно решение. Учени предупреждават, че тълпи от потни танцуващи в тесни пространства са идеална възможност за разпространение на вируса - което прави отварянето на клубовете мечта за бъдещето. Някои от първите случаи на Covid-19 са проследени до клубовете, а Южна Корея последната вълна от миналия месец тръгва именно от парти.

Собствениците на клубове се опасяват, че вълна от фалити ще промени лицето на града - и ще изтрие неговата привлекателност. "Опитвам се да не мисля твърде много относно това, което ни чака - иначе не мога да спя", признава Памела Шобес, мениджър на Gretchen.

До края на юли клубът ще е натрупал задължения от поне €50 хил., а с марж от 0,04% правителствените заеми не са възможност.

И преди пандемията клубовете бяха под риск заради ръст на цените на имотите. Повечето от тях работят с минимален марж, а входът е €10 - частица от това, което искат клубовете в Лондон и Ню Йорк.

В Берлин клубовете се смятат за културни институции, където атмосферата, а не печалбата, определят кой е успешен.

Според скорошно изследване 51% от клубовете в Берлин работят или на загуба, или едвам излизат на нулата. Повечето от останалите печелят минимално.

На други места по света клубовете експертиментират с мерките срещу вируса - например в холандския град Nijmegen миналата седмица DJ пуска за 30 души, настанени на столове. В Германия друг клуб пусна 100 души с вход от €70, като между танцуващите имаше място от почти 2 метра.

Не и в Берлин.

Клубната сцена в града, която не познава граници, предвид наркотиците, секс стаите и фетиш местата, не намира пресечни точки със социалното дистанциране и строгите правила за хигиената.

Именно "тоталната свобода" прави нощния живот в града толкова специален, казва Буркхард Кийкер, директор на агенцията visitBerlin, която рекламира столицата в чужбина - и понякога помага на известни гости да влязат в Berghain.

В средата на март клубовете опитаха да запазят сцената жива чрез лайв стрийминг от затворените зали.

Съвсем малко клубове виждат начин да отворят отново без да унищожат преживяването. А и засега правителствените субсидии означават, че няма належащ натиск да го направят. И така много собственици просто чакат.

А междувременно любителите на електронния звук губят търпение и наскоро 3 хил. се събраха на протест, който бързо се превърна в опън еър парти.

Хегеман се тревожи, че дори и клубовете да отворят, туристите (които са 80% от гостите в клуба и носят €1,48 млрд. приходи за икономиката на Берлин годишно) скоро няма да се завърнат.