Тайната падна: Станаха ли по-богати или по-бедни българите заради К-19

Брутните финансови активи на домакинствата по света са нараснали с 9,7 процента през 2020 г., достигайки "магическите" €200 трлн. за първи път в историята, показва докладът на Allianz за благосъстоянието на жителите на 60 държави, включително и България.

Covid-19 унищожи живота и поминъка на милиони хора, а световната икономика се потопи в най-дълбоката си рецесия след Втората световна война.

В същото време паричната и фискалната политика мобилизираха огромни суми за подкрепа на икономиката, пазарите и хората, анализират от компанията.

Основен двигател са спестяванията, посочват още от Allianz. Здравните мерки ограничиха възможностите за потребление, предизвиквайки феномена "принудителни спестявания". Данните сочат, че новите спестявания са нараснали със 78 процента до €5,2 трлн., абсолютен рекорд.

Притоците в банкови депозити (опция при принудителни спестявания, когато в банковата сметка остават неизразходвани приходи) почти се утроиха (+187%). Депозитите представляват половината или повече от новите спестявания на всички разглеждани пазари.

В резултат на това за първи път банковите депозити нараснаха в световен мащаб с двуцифрен процент от 11,9%. Предишният пик на растеж беше 8% през 2008 г. по време на финансова криза.

Докато активите в ценни книжа, подпомогнати от силните фондови пазари, нарасна с 10,9%, активите на застрахователните и пенсионните фондове показаха много по-слабо развитие, като се увеличиха с 6,3%, се казва в доклада.

2021 г. би трябвало също да се окаже още една добра година за домакинствата, тъй като общият ръст на финансовите активи в световен мащаб е около 7%. "Цифрите са много впечатляващи", каза Людовик Субран, главен икономист на Allianz.

"Но трябва да се разровим по-дълбоко. Повечето домакинства не са спестили, а просто са оставили парите си настрана. Всички тези странични пари по банкови сметки са пропиляна възможност.

Вместо това домакинствата трябва да инвестират в пенсионирането си и в зеления преход, давайки възможност на обществата да овладеят първостепенните предизвикателства, пред които сме изправени - климатичните и демографските промени.

Страхувам се, че ако в крайна сметка домакинствата започнат да харчат, парите ще свършат като отмъщение и само ще подхранват инфлацията. Спешно се нуждаем от нова "култура на спестяване", категоричен е той.

През 2020 г. финансовите активи на развиващите се пазари (+13.9%) нараснаха отново по-бързо, отколкото на развитите пазари (+10.4%), като след три годишен период се върнаха към познатите модели на растеж. В резултат на това разликата в просперитета между богатите и бедните страни също се сви донякъде.

Къде е България?

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с оскъдния 0,1% през 2020 г., което е най-слабото увеличение от 2000 г.

Така българските домакинства са сред малкото нещастни спестители, които не са почувствали увеличение през 2020 г. Основната причина за това е класът на активите в ценни книжа, който представлява 43% от всички активи, и е намалял с огромните 9,3%.

Това е първият спад от 2012 г. насам, дължащ се отчасти на факта, че българските спестители се превърнаха в нетните продавачи на ценни книжа през 2020 г.

Другите два класа активи - банкови депозити, както и активи на застрахователни и пенсионни фондове, показаха силен растеж, увеличавайки се съответно с 10.0% и 10.8%. Но за разлика от повечето съседни страни, няма как да говорим за бум на спестяванията.

Напротив, новите спестявания паднаха близо до нула (увеличаването на банковите депозити е просто обратната страна на продажбата на ценни книжа), казват от Allianz.

Ръстът на задълженията се забави до 5.0%, което е най-бавното увеличение от четири години насам. Поради свиване на икономическото производство през 2020 г., съотношението на дълга (пасиви в % от БВП) скочи до 31%.

Това все още е значително под нивата, които се наблюдават например в Чехия (42%) или Словакия (51%).

В крайна сметка нетните финансови активи се свиха с 1,1%. С нетни финансови активи на глава от населението от 10 010 евро, България остана на 35-то място в класацията на най-богатите страни (финансови активи на глава от населението, вижте таблицата за топ 20).

Така България се нарежда в защитна позиция сред страните в региона - под Словения (25), Чехия (26) и Унгария (30), но изпреварва Полша (37), Словакия (38) и Румъния (40).

Нещо повече, от 2000 г. България се изкачи със седем стъпала, подчертавайки успешния процес на догонване през последните десетилетия.

Това контрастира с много западноевропейски страни като Италия, Франция, Белгия или Великобритания, които спаднаха драстично в класацията от 2000 г.

В резултат днес първата десетка изглежда различно в сравнение с 2000 г.: наблюдаваме по-силно присъствие на скандинавско-азиатска афера, но САЩ и Швейцария все още царуват.