Тази тенденция в сделките с имоти противоречи на К-19 кризата
Българите притежават висок процент недвижима собственост без ипотека, доходите им нарастват и хората вземат по-лесно решения за промяна на дома
За последните около 2 години сключваните сделки с жилища са за имоти с десетина квадрата по-голяма площ, отколкото преди, смятат някои столични брокери, пише Монитор бг.
Според Полина Стойкова, изп. директор на известна посредническа агенция, за последните 2-3 години средната площ на купуваните жилища се е увеличила с 10-15 квадрата и е на ниво около 90 квадрата. “През третото тримесечие на годината делът на купените двустайни жилища е 46%, на тристайните - 38%, а на 4-стайните - 10%. Делът на последните за периода се е удвоил“, пояснява тя.
Гергана Тенекеджиева, изп. директор на друга голяма столична агенция, уточнява, че заради Covid пандемията характеристиките на най-привлекателните за купувачите имоти се видоизменят.
„В момента атрактивни са жилищата с просторна дневна, в близост до парк. Клиентите предпочитат апартаменти с повече помещения при същата или малко по-голяма площ заради потребността от лично пространство за всички членове на семейството, уточняват от „Адрес“.
В София от началото на годината най-много са покупко-продажбите на двустайните апартаменти (43%). Те изпреварват тристайните жилища с почти 10%, което донякъде може да се обясни с търсенето на повече инвестиционни покупки.
В топ 10 на кварталите от началото на 2021 г. с най-много сключени сделки са: „Лозенец,“ центърът, „Манастирски ливади“, „Овча купел“, „Витоша“, „Кръстова вада“, „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Обеля“. Профилът на купувачите е разнообразен, като забелязваме все по-голяма активност от младите на възраст между 20 и 30 години.
Техният дял достига 22%. Развитието на аутсорсинг и IT индустрията и ръстът на заплатите в тези сектори отварят възможности за достъп до финансиране и участие на пазара на жилища. Нерядко обаче тези покупки реално се финансират с помощ от родителите.
Не се наблюдава съществено изменение в средната площ на купуваните жилища за последните 2-3 години. Масовите сделки в момента са за покупка на първи дом, което не предполага търсене на разширение и повече площ“, пояснява Тенекеджиева.
Константин Пандов, от друга столична имотна агенция, също смята, че най-търсени са двустайните и тристайните. „Гарсониери се продават малко, защото такива апартаменти много рядко се предлагат за продажба на пазара на имоти. Бих казал, че дори хората вече живеят в по-малки жилища, защото новото строителство е маломерно“, смята той.
„Пазарът на недвижими имоти ще расте в посока на по-големи жилища, които предлагат по-високо качество на живот, затворени комплекси, в които има много добавени услуги, споделени релакс пространства за социализация, а оттук и полезност за обитателите им“, прогнозира Теодора Димитрова, също от голяма агенция от София.
Според нея българите притежават висок процент недвижима собственост без ипотека, доходите им нарастват и хората вземат по-лесно решения за промяна на дома. По думите й не бива да се забравя, че над 41% от населението живее в пренаселени жилища, при средно за ЕС 17,1%. 55,1% от възрастовата група 25-29 г., създали или на които предстои да създават семейства, живеят в пренаселени жилища.