Щeфaн Шyлтe, глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop нa гepмaнcĸия лeтищeн oпepaтop Frароrt направи обстоен анализ на напечената икономическа обстановка в Германия. Той направи това пред гepмaнcĸoтo издaниe Dіе Wеlt.

Ясно е, че бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa e мнoгo тяcнo cвъpзaнa c гepмaнcĸaтa, ĸoeтo пpeвpъщa pиcĸoвeтe тaм в pиcĸoвe и тyĸ, ĸaĸтo и бизнeca нa Fraport, ĸoитo yпpaвлявaт мopcĸитe лeтищa във Bapнa и Бypгac, отбелязва money.bg.

Настоящите икономически данни за Германия будят тревожни асоциации с началото на XXI век, когато страната беше наричана „болният човек на Европа“ заради сериозните си структурни проблеми.

Днес, макар и да не сме на прага на същия икономически срив, рецесията от -0,3% през 2023 г. и прогнозираният спад от -0,2% през 2024 г. подчертават тревожна тенденция.

Растящата безработица и намаляващите преки чуждестранни инвестиции подсилват опасенията за забавено възстановяване.

В същото време, Германия е изправена пред още по-дълбоки предизвикателства, свързани с демографските промени, нарастващия протекционизъм, бюрокрацията и необходимостта от енергийна трансформация.

Демографската криза – „тихата буря“ за германската икономика

Един от най-сериозните проблеми пред германската икономика е застаряващото население. През 1990-те години 2,8 работещи издържаха един пенсионер, но към 2022 г. това съотношение спадна под 2,2. Очакванията са, че до 2030 г. ще има само 1,5 работещи на един пенсионер, а до 2050 г. – едва 1,3.

Това оказва огромен натиск върху пенсионната система, правейки я все по-неустойчива. Държавната пенсия вече не е достатъчна, което налага преход към алтернативни форми на лично пенсионно осигуряване.

Същевременно, въпреки икономическия застой, германският пазар на труда остава благоприятен за работещите. Компаниите изпитват затруднения да намират квалифицирани кадри – не само високообразовани специалисти, но и стажанти.

Дефицитът на работна ръка се усеща особено силно в сектори като хотелиерството, ресторантьорството и организирането на събития.

Протекционизмът измества глобализацията: Как влияе на бизнеса?

В началото на хилядолетието глобализацията беше основен двигател на икономическия растеж. Днес обаче, нарастващият протекционизъм и търговските бариери доминират в обществените и икономическите дискусии.

През 2000 г. Brexit изглеждаше немислим, а идеята за високи мита и ограничения върху вноса беше далеч от реалността. Днес националистическите настроения набират сила, плурализмът се възприема като „твърде прогресивен“, а имиграцията често се разглежда като проблем, а не като възможност за икономическо развитие.

Компанията Fraport AG, международен летищен оператор, е пример за обратната тенденция – бизнес, базиран на свързаността между хора, култури и пазари.

На летище Франкфурт работят служители от над 100 националности, което е доказателство, че разнообразието е ключът към икономическия успех. За да остане конкурентоспособна, Германия трябва да насърчава имиграцията така, че тя да подпомага икономиката, а не да натоварва социалната система.

Прекомерната бюрокрация спъва икономическия растеж

Бюрокрацията е друг сериозен фактор, който забавя развитието на Германия. Според института Ifo, страната губи до 146 млрд. евро годишно заради административни пречки. Това са средства, които биха могли да бъдат инвестирани в социалната система и бъдещи проекти.

Опростяването на процедурите е от решаващо значение за постигането на амбициозните цели, като например разширяване на енергийната инфраструктура. Без ефективно управление, преходът към зелена енергия остава забавен, а бизнесът изпитва трудности при внедряването на устойчиви технологии.

Климатичните промени и зелената трансформация

Германия е изправена пред необходимостта от мащабни инвестиции в устойчиви технологии. Държавата трябва да осигури стабилни стимули и финансови програми, които да подпомогнат бизнеса в процеса на трансформация.

Пример за липсата на последователност в политиките е увеличаването на авиационния данък.

Вместо събраните средства да бъдат инвестирани в проекти за устойчиво развитие, те се използват за покриване на бюджетни дефицити. Това допълнително натоварва авиационната индустрия, която вече страда от високите разходи за опериране в Германия.

Как да се избегне нова икономическа криза?

За да не се превърне Германия отново в „болния човек“ на Европа, са необходими решителни мерки за укрепване на националната икономика:

  • Намаляване на бюрокрацията – ускоряване на административните процедури и опростяване на регулациите за бизнеса.
  • Привличане на квалифицирани мигранти – имиграционна политика, която насърчава трудовата заетост, вместо да натоварва социалната система.
  • По-ниски данъци – намаляване на данъчната тежест с цел стимулиране на трудовата активност и повишаване на конкурентоспособността.
  • Инвестиции в зелена енергия – дългосрочна стратегия за преход към устойчива икономика.
  • Подкрепа за иновациите – създаване на по-благоприятна среда за нови технологии и стартиращи компании.

Ако тези реформи не бъдат реализирани навреме, временната икономическа „настинка“ може да прерасне в дългосрочен и изтощителен „грип“. Без силна икономика, социалната държава не може да бъде устойчива – а това би могло да доведе до още по-дълбоки кризи в бъдеще.

Германия има всички шансове да избегне съдбата от началото на 2000-те, но само ако бъдат предприети решителни икономически реформи. В противен случай страната рискува да загуби статута си на водеща икономика в Европа.