Той живееше в пералня и преподаваше холандски, а сега е милиардер (ВИДЕО)

Много преди Франк Вандерслуут да стане един от най-големите земевладелци в САЩ, той е бедно момче, растящо в семейната ферма от 320 декара в Колокала, Айдахо, малко градче на около 100 км от границата с Канада.

Неговият баща е железопътен работник, който спира да ходи на училище в трети клас. Той излизал за работа всеки понеделник сутрин и се прибирал вкъщи чак в петък вечерта. Семейството трябвало да се грижи за фермата.

На 12-годишна възраст Вандерслуут вече отговарял за ежедневната работа във фермата, в това число доене на кравите, хранене на конете, овцете, козите и кокошките и набавяне на дърва за готвене и отопление.

Един ден неговият баща, който смятал, че липсата на образование му е попречила в живота, провежда откровен разговор с младия си син.

“Седнахме и той ми каза, че иска да живея по-добър живот и затова е важно да отида да уча в университет,” казва Вандерслуут. “Той ми обясни, че не разполага с парите, за да ме изпрати да уча и затова трябва да започна да спестявам.”

Вандераслуут се вслушва в съвета на баща си. Той работел със сепаратора във фермата, който отделял сметаната от млякото. Баща му му позволил да продава излишната сметана, която не се използвала от семейството, от което Вандерслуут печелел по 2.50 долара на седмица.

Той правел най-различни неща и в други ферми в околността, като строене на огради, плъстене на сено и каране на трактори. Още от самото начало започва да спестява за университета.

Когато завършва гимназия, Вандерслуут вече е спестил достатъчно средства за таксата за обучение за пет семестъра в Brigham Young University (BYU). “Не бях спестил нищо за храна и за жилище,” казва той. “Планирах да измисля какво да правя, когато отида в университета.”

Така той пристига в Прово, Юта, няколко дни преди началото на учебната година, за да си потърси работа. Това, което намира, не е е нищо особено – почистване на обществена пералня по три пъти в седмицата срещу 50 долара на месец.

Заплащането е прилично, но най-важното е, че тази работа осигурява на Вандерслуут и място, където да живее – малка стаичка зад сушилните. Единственото, което имал, били котлон, легло и висяща над него гола крушка.

Нямало душ, затова се къпел с мокра гъба. Нямало кухня и миел посудата си на мивката в обществената тоалетна. “Най-големият ми проблем бяха мишките, които постоянно влизаха в храната ми,” казва той. “От финансова гледна точка обаче, пералнята бе идеална.”

Така той изкарва първата си година в университета. След това, на 19-годишна възраст, Вандерслуут (който междувременно две години преди това приема вярата на „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“) решава да напусне училище и да замине на 2.5-годишна мисия в Холандия.

“Баща ми бе много разочарован от това решение,” спомня си Вандерслуут. “Той мислеше, че никога няма да се върна в университета.”

Затова Вандерслуут решава да остави в спестовната си сметка 400 долара, достатъчни за един семестър в университета, след което заминава в чужбина. В Холандия научава езика и намира ментор в лицето на президента на мисията, който емигрирал в САЩ като дете и успява в крайна сметка да стане собственик на стоманодобивна компания.

Неговата история вдъхновява Вандерслуут да преследва собствено бизнес начинание. “Той бе страхотен пример за човек, който е успял сам,” казва Вандерслуут. “Преди да бъда повлиян от него, смятах да ставам дърводелец.”

След като се връща в САЩ, Вандерслуут се записва в Ricks Collegе, привлечен от офертата за безплатно обучение и жилище в замяна на това да преподава холандски език на бъдещи мисионери. Той получава асоциирана степен по бизнес от Ricks и се завръща в BYU, за да довърши обучението си за бакалавър, като се издържа с товарене на камиони, работа като касиер в Sears и собствен бизнес, който представлявал продажба и разпространение на телешка пастърма и фъстъци на барове.

Вандерслуут се дипломира от BYU през 1972 г. като бакалавър по маркетинг. Той е първият член на семейството, който получава висше образование и успява да го направи, без да натрупа никакви задължения, което е едно от постиженията, с които се гордее най-много.

Вандерслуут работи за ADP, а след това и за Cox Communications, преди да започне собствен бизнес през 1985 г. с Melaleuca. “Уелнес компанията” произвежда над 450 продукта, вариращи от витамини и хранителни добавки до екологично чисти домакински препарати за почистване.

Компанията ги продава директно на над 1.8 милиона потребители всеки месец през своя онлайн магазин. Миналата година Melaleuca генерира 1.75 млрд. долара продажби, помагайки на Вандерслуут да влезе в класацията на Forbes на 400-те най-богати американци, с лично състояние, оценявано на 2.7млрд. долара.

Той насочва голяма част от печалбите от своя 44-процентен дял от компанията в големи политически дарения и в инвестиции в земя. Благодарение на Франк, фермата от 320 декара на семейство Вандерслуут в момента се е разраснала до около 475 500 декара, разпрострени в западната част на САЩ.

В днешни дни той не дои крави и не работи със сепаратори за мляко, но пък ръководи “Академията на дядо,” шестседмична програма за неговите 48 внуци (той и съпругата му Белинда имат общо 14 деца, заедно с тези от предишни бракове), която има за цел да ги научи на нещо, което 69-годишният Вандерслуут научава преди близо шест десетилетия – стойността на упоритата работа.