Тук живеят най-богатите семейства в България: Глезят се с 5 бона повече от...

В Югозападна България живеят най-богатите семейства в България. Там, разбира се, попада и София. 

Средногодишните доходи на семействата в Югозападна България са с цели 5 хиляди лева по-високи от тези на семействата в най-бедната част - Северозападна.

Харчим една трета от бюджета си за храна, годишният доход на домакинство, съставено само от пенсионери, е наполовина по-малък от този на останалите домакинства, а разликата в семейния бюджет между Северозапада и Югозапада достига 5000 лева.

Как изглеждат българските домакинства - Националната статистика следи от почти 100 години.

Затова наблюдението на домакинските бюджети, което ви показваме, е най-старото по рода си, което се провежда у нас.

То дава информация за доходите, разходите и потреблението на българите, като по този начин ни показва социално-демографските ни характеристики, как са благоустроени жилищата ни и с какви стоки за дълготрайна употреба са снабдени, пише NOVA.

За какво сме харчили парите си в миналото и за какво сега?

Ето кои са трите основни пера в домакинския бюджет през 30-те години на миналия век и кои са те днес, според последните данни за 2022 г. И преди, и сега, най-голяма част от бюджета се заделя за храна. Но докато преди близо век тя е представлявала близо 70% от общия разход, сега процентите са 30, като в тях се вместват и безалкохолни напитки.

Вторият по размер разход преди е бил предназначен за облекло и обувки, а днес – за жилища и сметки. Следващо по ред някога е било отоплението, а днес мястото му заема транспортът.

В настоящето вариантите за домакинство са различни. То може да бъде съставено от 1 човек, както и да бъде многобройно. В него може да има или да няма деца или пенсионери, както и да бъде съставено само от пенсионери.

Западната част на страната държи и двата рекорда за годишен доход на домакинство.

Най-висок е той в Югозапада – 21 000 лева, а най-нисък е в Северозапада – 16 000. Съответно осреднено бюджетът се равнява на 18 600 лева.

Предвид това, ето и от какво основно е съставен годишен доход на всички тези домакинства взети заедно. Най-голямата част от него – логично, идва от работна заплата. Една трета се формира от пенсиите, като днес частта, която те осигуряват, е по-голяма отколкото преди 4 години, например.

Докато при самостоятелната заетост и друг вид приходи, е обратното. Макар и сред основните в домакинския доход, те допринасят с все по-малко за него.

С най-голям бюджет разполагат домакинствата с 2 деца под 18-годишна възраст. Освен от заплата, тук голяма част от бюджета се допълва от някакъв вид самостоятелна заетост, а има и социални обезщетения.

Дали в едно домакинство няма пенсионери и деца или пък има пенсионери, оказва се не е определящо за бюджета му, защото той е еднакъв и в двата случая. Основна и тук е работната заплата, но при домакинствата с пенсионери в тях, голям процент от дохода носят и пенсиите.

Липсата на разлика идва оттам, че едно домакинство без пенсионери и без деца, както вече казахме, може да бъде съставено само от един човек, което съответно означава, че заплата в него е само една. Значително по-нисък – наполовина, пък е годишният доход на домакинствата, съставени само от пенсионери, където основният елемент, които носи финанси, са пенсиите.

За какво обаче, харчим парите си?

След годишния доход, ще хвърлим поглед и на годишния разход. Средният за домакинство е 17 300 лева.

Основното перо – около една трета, е предназначено за храна, алкохолни, безалкохолни напитки и цигари. Към 19% заделяме за дома си – за сметки за ток, вода, горива за битови нужди, за обзавеждане и за поддръжката му. Третото по големина перо е за транспорт.

По отношение на различните видове домакинства можем да кажем, че за храна, за дома и за здравеопазване най-много от парите си харчат домакинствата, съставени само от пенсионери. За сметка на това обаче те не харчат за почти нищо друго. Всички останали техни разходи да свити да минимум.

Най-малка част от годишния си бюджет заделят за храна и за дома домакинствата без пенсионери и без деца. В сравнение с останалите обаче, те дават повече за транспорт, свободно време и други нужди.

Изследването не би било пълно, ако не разгледаме и покупателната способност на домакинствата, която представлява количеството дадена стока, което можем да закупим с годишния си доход, ако го изразходваме само за това.

За целта сме подбрали 5 основни хранителни продукта. Покупателната ни способност е намаляла по отношение на едни – като хляба и сиренето например, от което днес можем да си купим с 90 килограма по-малко отколкото през миналата година, но пък се е увеличила спрямо други продукти като месото, от което можем да си позволим 180 килограма повече, отколкото сме могли преди 4 години.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук