Турските бизнесмени се мобилизират за отпор срещу валутната криза

Трудни дни преживява Турция. Рязкото обезценяване на турската лира на фона на драстичното повишаване на котировките на долара и на еврото преди една седмица / датата 7.08. бе наречена черен петък/ шокира финансовите пазари и икономическите среди. Как турският бизнес реагира на кризата, има ли риск за влошаване на търговскоикономическите отношения на Турция с България и с други страни коментира председателят на турско-българския бизнес съвет към Съвета за външноикономически отношения на Република Турция Осман Ак в интервю за БТА.

"Смятам, че успяхме да преодолеем паниката от началото, въпреки че като цяло кризата не е отминала", посочи бизнесменът. В същото време, тъй като в основата на кризата стои умишлено разглезеното държание на САЩ, тя отключи и една нова синергия в Турция, на националния рефлекс на противодействие", посочва той. По думите му в Турция не е лесно гражданите да се обединяват около една идея, има различия в политически и социален аспект, но стане ли дума за национален интерес, тогава се консолидират. "Така се получи и сега и това е важен фактор, който Вашингтон не отчита. Всъщност Тръмп отдавна дебнеше удобен момент, за да срази Турция икономически, понеже не може да си послужи с военни интервенции, както прави в други региони, тъй като Турция членува в НАТО.

Моментът бе избран съзнателно, през септември-октомври Турция трябва да изплати част от задълженията си към чуждестранните банки. Планът му бе страната да се доведе до невъзможност да покрие задълженията си, да парализира външната търговия, да бъде притисната чрез банките, но смятам, че планът няма да успее", отбеляза той. Според Осман Ак за кризата има причини и от вътрешноикономически характер. "По-малката картина на кризата включва ред наши грешки, които всъщност подготвиха почвата. Ясно беше, че бюджетният дефицит и дефицитът по текущите сметки ще бъдат коз за САЩ, които се възползваха. Постигайки бърз икономически растеж, вместо да инвестира печалбите в производствените дейности, Турция започна да инвестира повече в сферата на потреблението. Нарастването на потреблението се превърна в навик за населението, настани се презумцията, че всичко е сто на сто заслужено, че това ще продължава вечно. Но това е погрешно мислене. Когато разполагате с определен капитал, с определен бюджет, и го вложите в производството, тогава имате право да харчите печалбата както искате. Но когато имате дългове и се насочвате към непрекъснато потребление, значи, че харчите не собствени, а чужди капитали. Това важи за личния, за семейния бюджет, а също и за държавния бюджет. В това се състои националната ни грешка. Смятам, че валутната криза е повод, за да се възвърне здравият разум в Турция".

На въпрос какви конкретни мерки се планират, той отговори: "Тези дни провеждаме срещи с ръководители на бизнес съвети с различни страни, разговаряме и в ръководството на Съвета за външноикономически отношения, ясно ни е, че ситуацията не е лека, но няма място за паника. Общата идея, около която се обединихме, е, че ще насочваме инвестиции главно в производството, ще се ползва валута само при належаща необходимост, т.е. само от тези компании, чийто бизнес е свързан с външна търговия. Главното, което искам да подчертая, е, че работодателите няма да съкращават работници. Това е много важно и внесе успокоение в обществото". А ще има ли, "затягане ли коланите", популярен въпрос, който неизменно се задава при кризи? "Затягане на коланите непременно ще има. Но не в посока на свиване на социалните фондове, а в посока на ограничаване на разхищенията, на разточителството. Към момента в Турция има сериозно богатство от капитал, който се къта под дюшеците.

Това богатство, тези пари трябва да се насочат за инвестиране в икономиката, в производството, за стабилизирането му със съответни мерки в национален мащаб." Осман Ак не очаква силен отлив на европейски инвеститори от Турция. "Финансовото министерство обяви пакет от мерки за подкрепа на икономиката на страната. Банките в страната ще продължат да отпускат кредити, а за запазването на парите на компаниите се предвижда гъвкавост при сроковете за погасяване на кредитите. Банките няма да изискват от компаниите, изтеглили заеми, да погасяват частите от задълженията по кредитите, възникнали заради промените във валутните курсове. Освен това, клиентите на турските банки ще бъдат уведомявани за задълженията по кредити, за наличие на чекове без покритие, което няма да ограничи достъпа до кредити. Искам да подчертая, че това са много важни решения, около които бизнесът се консолидира. Освен това, важен момент е, че турските банки остават стабилни, което е положителен актив в сравнение с кризата през 2001, когато банковата система на страната претърпя структурни промени". По думите му европейските пазари ще бъдат приоритетни за Турция.

"Износът ни през миналата година надхвърли 142 млрд. долара, над половината е за европейските страни", посочи той. "Европа е много важен пазар за нашата страна. Особено в момент като сегашния, тъй като някои европейски лидери също са обезпокоени от поведението на Америка. Вярвам, че сега е моментът, за да се разрешат някои проблеми, които имахме с Европа. По иницатива на Съвета за външноикономически отношения проведохме съвещание с ръководителите на бизнессъветите с европейските държави и набелязахме редица инициативи. Идния месец /28-29 септември, б.а/ президентът Ердоган ще посети Берлин и ще разговаря с Ангела Меркел. Смятам, че срещата е изключително важна на фона на трудния период, който се изживя в турско-германските отношения и ще отключи нови възможности". Ак отговори и на въпроса как ще се развиват отношенията с България и с българските бизнес среди. "България също е приоритетна за нас, тя е четвъртият по големина пазар за турските стоки след Германия, Италия и Румъния.

Българските туристи са значителен контингент, пазарите в пограничните райони печелят основно от български купувачи. Както навремето ние успяхме да убедим турските инвеститори, че държавната политика на България е добра за привличане на чуждестранните инвеститори и ги убедихме да инвестират в България, така ще постъпим сега ние с българските партньори и приятели. Подготвяме организирането в България на форум за инвестиционната политика на Турция, с участието на министъра на търговията г-жа Рухсар Пекджан.

Пак през тази есен София ще бъде домакин на българо-турски бизнес форум, вероятно с участието на българския министър на икономиката Емил Караниколов и отговорни представители на двете страни. Подготвяме подобни инициативи и в балканските страни. Наясно сме, че ще има предубедени, които ще използват кризата, за да отклоняват инвеститорите от Турция, но ние ще комуникираме и с тях, ще ги убеждаваме. Както казах и в началото, ще мобилизираме всички сили, за да преодолеем кризата с колкото се може по-малко загуби", подчерта той. Подчертавайки, че има собствен бизнес в България, който е базиран в Ботевград, Осман Ак посочи: "Валутната криза не засегна нашите производствени мощности в България, но това не премахва нашата отговорност като компания. По-важна е ситуацията в страната, както и стъпките, които ще предприемаме за изхода от кризата".