Казват, че чистият въздух е въпрос на пари, а в енергийно бедната България екологията е лукс, който засега не можем да си позволим. Но, както знаем, което не става с пари, става с много пари.

Такъв е случаят с дървения материал, който стана „златен“ през последните няколко месеца. Цената му от април до януари скача почти двойно - от 90 до 160 лева за тон, уточнява "Марица". Според производители на пелети, които го използват за суровина, тя може да стигне до 200 лева. Без при това изкупната цена да мръдне и стотинка нагоре.

По всичко личи, че пазарът е завладян от търговци, които се възползват от COVID-19 кризата и драстичното поскъпване на тока и продават материала далеч над себестойността му. Малцина производители обаче могат да си позволят солената цена.

Така дървото, което е кът, отива при „избрани“ големи фирми, които разполагат с милиони в излишък, за да се снабдят с него. Горят онези не толкова мащабни производства, които не успяват да отделят 5 или 10 лева отгоре за тон, разказват от бранша.

По думите им, пазарът е жертва на спекула, тъй като до ден днешен държавата не е променила изкупната цена на дървесината по горските стопанства, а продажната стойност на материала рязко се е вдигнала. По думите им - кучето е заровено при посредника между горското стопанство и предприятието.

Кой печели?
Доставчикът купува дървесината на една цена и я предлага на друга, много по-висока. Той никога няма да загуби. Оттам идва спекулативното търсене и предлагане. Предприемачи твърдят, че докато малкият бизнес брои 165 лева за тон дървесина, големият плаща 160. Ако големият вдигне на 165, малкият - за да работи, трябва да плати 170. Пропорцията нататък остава аналогична.

Друг проблем, който също не е за пренебрегване, е че от началото на 2021 г. държавата е намалила с 30% добива на дървесина от началото на 2021 г. На фона на консумацията на суровината в национален мащаб тези проценти не са никак малко, категорични са производители на пелети. Според тях това е другата причина за недостига на дървесина и качването на цената ѝ. Изкупната цена е константа, търсенето е огромно, а посредникът винаги печели.

Кой губи?
Губещите са доста повече от печелещите. Губи клиентът, защото цената на пелетите се вдига, а качеството им често е съмнително. На загуба е производителят, защото, за да се снабди с ценната напоследък суровина, плаща по-висока продажна цена. А най-важното - екологично чистото по принцип гориво започва да се произвежда с много примеси, които вредят върху околната среда.

Абсурдното е, че пелетите са единственото гориво за битово отопление, което не се контролира от държавата. И едва ли някой освен тесните специалисти би се заинтересувал от този факт, ако преди месец от Агенцията за метрологичен и технически надзор не бяха съобщили, че получават все повече сигнали за некачествени пелети.

Жалбите са адресирани до тях вероятно по аналогия, тъй като от агенцията следят за качеството на въглищата и брикетите.