Варуфакис ни предупреди: Много ще си патите, ако приемете еврото сега!

Каква е гледаната точка на една своеобразна "рок легенда" в света на парите - бившият финансов министър на Гърция

В началото на седмицата гуверньорът на БНБ Димитър Радев увери, че присъединяването ни към еврозоната ще доведе да увеличаване на доходите ни. Каква е другата гледна точка. Тя е на една своеобразна "рок легенда" в света на парите - бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, който преди дни беше за първи път в София. съобщава bTV.

Г-н Варуфакис, казвате, че България не трябва да приема еврото. Защо?

- Това е малко като да имаш застраховка на колата. Всяка година плащаш за застраховката и имаш чувството, че парите отиват на вятъра – освен ако не катастрофираш. Но когато катастрофираш, изведнъж осъзнаваш колко е важно да си застрахован. Същото е и в ЕС, в контекста на вашата собствена валута, която в момента е с фиксиран курс спрямо еврото – т.е. в общи линии имате евро.

Но ако се стигне до голяма катастрофа – а те се случват в Еврозоната, спомнете си 2010 г., 2015 г., дори и преди това– то вашата валута може да поеме сътресението. Какво ще спечелите, като се откажете от собствената си валута? Нищо! Ако сте много богат българин, може да искате активите Ви да са оценени в евро завинаги. Но интересите на по-голямата част от българите няма да бъдат защитени, ако въведете еврото.

Вижте, не съм против обща европейска валута. Моята препоръка не е "Никога не го правете". Препоръката ми е "Изчакайте" – изчакайте, докато се оправи еврото. Еврото не е стабилизирано, не вярвайте на приказките от Брюксел, Франкфурт, Берлин, понякога и от Атина, че еврото е "стабилизирано" след дълговата криза от 2010 г. Все още нямаме истински банков съюз…

И ако позволите още нещо – България е бивша комунистическа страна като Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чешката република. Кои от тези държави се справят най-добре в ЕС? Полша, Унгария и Чешката република. Какво е общото между тях? Влязоха в ЕС, но не и в Еврозоната. Държави като нашите, все пак сме съседи – Гърция, България, Португалия, влезли в Еврозоната – при тях има няколкогодишен период на нелогична радост, защото идват пари и хората си мислят "О, Европа дава пари"….
 

- Така ли беше и при вас, когато през 2002 година приехте еврото-това празнувахте по улиците, пиехте шампанско, имаше еуфория!?

- Да. Глупаво беше, не мислите ли? Защото тази еуфория беше основана на неведение относно предстоящата трагедия. Знаете ли какво внесохме ние, гърците, в Еврозоната? Ниски нива на задлъжнялост на индивидуално равнище.

Гърците нямаха кредити, ипотеки…Бяхме собственици на домовете си! Бяхме идеалните клиенти за „Дойчебанк“, „Сосиете Женерал“, „БНП Париба“, на немските и френските банки. Подхвърлиха ни много кредити, всеки почна да живее като за последно, цените на имотите скачаха, хората се забавляваха – изгради се балон.

А след това балонът се пръсна и после стигнахме до хуманитарна криза, която продължава и до днес. Сега сме по-разорени, дори от тогава. Пропагандата го прикрива, но истината е, че Гърция още е във фалит. Това ли искате?

- Вярвате ли, че Планът за възстановяване и устойчивост е лекарство за болните ни икономики на Европа?

- Едва ли ще ви изненадам след всичко, което казах, ако отговоря, че не само не е достатъчното лекарство, но е и грешното лекарство. Прави повече зло, отколкото добро! Пандемията беше невероятна възможност най-накрая да се създаде единна фискална рамка, един общ дълг. Вместо да се създадат истински еврооблигации, еквивалент на щатските съкровищни бонове, бе създаден Фондът за възстановяване и развитие.

Фондът има елемент на единен дълг – да се съберат тези 800 милиарда евро, след което да се разпределят. Но тези пари не отиват към правителството, към държавния дълг, те отново имат асиметрични дългове. Европейската централна банка е заставена да продължава да печата пари, защото Фондът за възстановяване и развитие не помага!

А парите къде отиват? В местните олигархии. Нека да говоря за моята държава, като гръцки депутат имам право на това. Ако се проследят къде отиват парите – отиват към обичайните 10 семейства и фирмите им, някои чуждестранни компании, които купиха гръцки летища и т. н… Същото се случи и с Германия – ето защо бедните немски работещи данъкоплатци, те са тези, които в крайна сметка плащат всичко, ще субсидират гръцките и италианските олигарси. Това не е рецепта за обединение на Европа!

- Не знам доколко следите и познавате българската политика, но един от лидерите на партията която спечели изборите - Кирил Петков, обещава да постига „леви цели с десни политики“. Бихте ли превели какво точно означава това?

- Това е реторика. Политиката е това -реторика: антично гръцко изкуство! Какво подозирам аз – лявото има лоша репутация за управлението на парите на хората. Левите правителства искат да преодолеят този проблем с репутацията, като казват, че ще използват десни методи, но ще бъдат добри с хората, с мнозинството, със страдащите, в резултат на твърдото евро, твърдите парични политики. Това е тълкуванието ми.

- Но знаете ли, аз си го казвам директно, всички го знаят – аз имам леви убеждения – за някои даже екстремно леви. Каквото и да е определението -ляво или дясно - това няма значение! Трябва да съдите хората по делата им, не по етикетите, които си лепват на челото.

Бях член на радикално ляво правителство, което накрая – затова и подадох оставка – наложи най-токсичните, олигархични десни политики някога….Така че съдете хората по действията им и най-важният критерий е дали помагат на по-голямата част от обществото. Ако клониш към ляво, трябва да възстановяваш баланса на силите в полза на по-слабите. Това е критерият!

- Време ли е в тези трудни времена да се вдигат доходите?

- Вижте, живеем в много странен свят. Никога преди колективно не сме имали толкова много пари, особено Запада, Западът плува в пари! Никога не сме имали спестен 30% от общия доход! Това е едната страна на противоречието. От друга страна, никога преди не сме имали толкова много хора, които нямат надежда за децата си, които знаят, че децата им ще имат много по-лош живот от техния собствен. Как е възможно да имаме толкова много пари и по-голямата част от хората да живеят в безнадеждност? Имаме токсично неравенство.

Да ви дам пример. По време на пандемията, централните банки на Г-7 отпечатаха 9 трилиона долара. 9 хиляди милиарда долара!!! Като става дума за COVID пандемията, Международният валутен фонд оцени, че с 50 милиарда – само 50 – бихме могли да ваксинираме целия свят, плащайки на „Бионтех“, на „АстраЗенека“, на „Модерна“, давайки им каквото искат. Като отпечатат 9 трилиона, 9 хиляди милиарда, какво са 50 милиарда? Нищо! И не го направихме!

Като отпечатахме 9 трилиона, богатството на 20-те най-заможни в света скочи с 3,5 трилиона. Три и половина трилиона! От 9-те хиляди милиарда, три хиляди и петстотин милиарда са отишли в 20 семейства. Даже 20 души, не семейства дори. Според мен това обяснява защо имаме повече пари от всякога и по-голяма бедност от всякога. На въпроса Ви "Дали доходите трябва да растат?" – абсолютно!

- Казвате, че в ЕС има толкова демокрация, колко кислород на Луната. Искате ли да определите с по няколко думи европейските лидери, които ще ви назова? 

- Разбира се, но нека само първо да уточня какво имах предвид… Проблемът на Европа е, че ние насочихме всички важни решения към Брюксел, далеч от нашите демократични парламенти. Оставихме ги в Брюксел, където няма демокрация. Подобно на Организацията на страните износителки на петрол, разработихме бюрокрацията си, в която няма демокрация. Това имах предвид. Да чуем сега имената.

Много добър пример за това какво не е наред в Европа. Тя е провален министър на отбраната в Германия без никаква кариера. Избрана е от двама души зад затворени врата – Ангела Меркел и г-н Макрон, които се срещнали в една стая и решили тя да е председател на Европейската комисия. Тя не е избрана, не е проверена от никого, доказано некомпетентна – погледнете фиаското с ваксините. Тя се провали в подписването на договори  с „АстраЗенека“, с „Пфайзер“ и няма как да я махнем!

- Ангел Меркел?

- Много умна жена. Тя е примерът за успешен канцлер по отношение на опазването на властта на правителството на Германия и на използването на тази власт за изграждане на огромен политически капитал, който тя…абсолютно и изцяло похаби! Вследствие на това оставя Германия по-богата от всякога, но 50% от населението й сега е по-зле, отколкото преди 15 години!

Германия изостава по отношение технологията – България има по-добра телефонна система от Германия, жп линиите им се разрушават. Пълно противоречие – фантастично успешен политик, създал страхотен капитал, който тя пропиля и на германско, и на паневропейско равнище!

- Борис Джонсън?

- Симпатично движещо се бедствие. Всъщност е симпатичен – няма как да му се разсърдиш, така, както не можеш да се сърдиш на диво дете, вършещо пакости. Много умен, успя да засенчи опозицията.

Показа невероятен опортюнизъм, поемайки ролята на преразпределящ доходите, на патриот, на политик, който е едновременно либерален и много консервативен. Но ще остави Великобритания силно отслабена вследствие на опортюнистката си способност да стане министър-председател на всяка цена.

- Наричаха ви "Гръцкия Брус Уилис", защото не носите сако и вратовръзка, карате мотор. Защо не обичате протокола?

- Никога не съм харесвал вратовръзки. Баща ми ги обичаше, той не излизаше да купи мляко без вратовръзка. Аз никога не ги обикнах. Още когато се превърнах от размъкнат студент в професор в Англия, осъзнах, че няма проблем да продължа да нося коженото си яке. Винаги съм имал мотор, още от 16-годишна възраст, чак до сега… Повярвайте ми, ако бях карал от Атина до София на мотора, щях и сега да нося коженото си яке.

- Какъв ще бъдете след 10 години?

- О, Боже, след 10 години ще съм на 70-71. Надявам се да не бъда в политиката, опасявам се обаче, че може и да бъда. Това, което най-много обичам в живота, е да пиша. Винаги съм го правил. Дори като лидер на политическа партия, като министър на финансите. Неотдавна написах научнофантастичен роман, за мен това е терапия, това ми доставя удоволствие.

Да бъда вкъщи, да пиша, със съпругата ми Данае, която се занимава със своето изкуство, с кучето ни Маугли, трябва да го спомена, с дъщеря ми. Надявам се да не се занимавам с политика след 10 години. Молете се за мен да не бъда в политиката след 10 години!