Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли като неоснователно искането на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – КРИБ гласът на българския бизнес, „Стомана Индъстри” АД, „Каолин” АД и „Биовет” АД за спиране на решение. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени нови цени на природния газ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдебният състав приема, че искането за спиране е неоснователно. В чл. 120, ал. 2 от Конституцията, е въведен принципът за непълната обжалваемост на административните актове. Конституцията изключва от категорията на обжалваемите актове тези, които по силата на специални закони не подлежат на съдебен контрол. В мотивите на определението пише: „В случая, необходимостта от защита на основни и важни обществени интереси, е мотивирала становището на Великото народно събрание за въвеждането на това конституционно (а в последствие предвидено и в специални закони) ограничаване на правото на жалба против административните актове. При това, принципът се реализира и следва да се прилага по отношение обжалваемостта както на актовете като цяло, така и на отделни техни части, включително разпорежданията, които постановяват предварителното им изпълнение”. Въз основа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, законовата уредба на РБ познава няколко вида нормативни решения. В едни от случаите съдебният контрол върху актове на администрацията е изцяло изключен. В други, съдебният контрол е допустим, но жалбата против акта, за разлика от общия принцип на чл. 166, ал. 1 от АПК, не спира допуснатото предварително изпълнение. Втората група случаи от своя страна също показва разнообразие. Понякога законът изрично предвижда право на съда, по негова преценка, да разпореди спиране. В други, липсва въобще възможност за съда да постанови спиране на изпълнението на акта, дори и при наличието на основанията, посочени в чл. 166, ал. 2 от АПК. Тази липса на правомощия също неправилно е квалифицирана от жалбоподателите като „отказ от правосъдие”. Правосъдие може да се предоставя на гражданите само в предвидените от закона случаи.
Съдът е категоричен, че при наличието на конституционно предвидената възможност за ограничаване на обжалваемостта (пълна и частична) на административния акт и законовата норма на специалния Закон за енергетиката, изключваща спирането на изпълнението, удовлетворяването на искането за спиране действието на решението на ДКЕВР ще доведе до нарушаване на Конституцията и закона от съда, което е недопустимо.  /БЛИЦ