Виден роден банкер разкри колко много губим с бавенето на еврото

Сега съм повече градинар, отколкото банкер, но разбирам какво се случва, пошегува се пред бТВ  Левон Хампарцумян.

Еврото е избрано от повечето страни членки на на ЕС като валута и върши добра работа. Има някои предпоставки да вярваме, че ще се оправим с инфлацията на косъм, но ще се оправим.

Целта остава 2025 година. Всичко, което правим, трябва да е насочено към тази дата с идеята, че ще стане, а не обратното, защото това е както дълги години българските администрации така питаха за еврото, че да ни кажат "не".

А сега, слава Богу, от 2020 г. насам правим целенасочени усилия да влезем, така че се надявам да влезем, коментира той.

Хърватия преди и след еврото няма голяма разлика. Разлика има за инвеститорите, защото всичко става по-лесно, посочи той.

Търговците са като акули. Надушат ли кръв, веднага захапват. Така че подобни ситуации не са изключени. За да не се получават спекулации от страна на търговците към потребителите, е необходимо просвещение, административни мерки и като видите, че нещо е много скъпо, не го купувайте.

Като не купувате, търговецът е принуден да намали цената.

Ако пак се върнем на примера на олиото, което по едно време скочи до 7 лева за бутилка, сега е по два и нещо -три лева, посочи той. 

От забавянето на въвеждането на еврото ще има загуби. Държавата ще започне да се финансира по-скъпо, ще имаме икономическа несигурност, другите пазари ще решат, че сме си поставили цел, която не можем да изпълним, българските компании ще продължат да плащат тразакционни разходи, които са от половин до един милиард лева годишно, коментира той.

Страните, които не са в еврозоната, не са много. Така са решили, така са направили. Чехия вече прави стъпки за присъединяване. Други страни не са в нея, но ползват всички блага. Но за нас това не важи. Ние нито сме Швеция, нито Норвегия, нито Дания, посочи той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук