Възможно ли е: Пенсиите у нас са се увеличили, ето с колко

Ръстът на пенсиите през миналата година изпреварва инфлацията, но увеличението на доходите от заплати значително изостава от покачването на цените, показват данни на Националния статистически институт.

Средният доход на човек за цялата 2022 г. е 9008 лв., което прави по малко над 750 лв. на месец. Сумата е доста малка, като се има предвид, че средната заплата за декември достигна 1947 лв. Но ако в семейството има деца, безработни или пенсионери, средният доход на човек намалява значително, дори някой от родителите да получава висока заплата.

Доходите от пенсии формират 33,7% от парите в домакинските бюджети, показват данните на НСИ. Оказва се, че всеки трети лев в джоба на българите идва от пенсии. Ако към пенсиите добавим обезщетенията за безработни, добавките за деца и останалите социални помощи, се оказва че 35,8% от доходите в страната идват от държавната хазна.

За цялата 2022 г. доходите от пенсии в семейните бюджети са нараснали средно с 31,5% спрямо предходната 2021 г. Като махнем средногодишната инфлация за миналата година, се оказва че реално доходите на българите от пенсии са нараснали с 14 на сто. Съвсем различна е ситуацията при доходите от заплати.

„През миналата година те са се увеличили само с 10,8%. Това е доста по-малко от инфлацията. Което означава, че реално хората на заплата са обеднели в резултат на повишението на цените. С парите от заплати, които влизат в семейните бюджети, българите могат да купят по-малко стоки и услуги спрямо година по-рано.

Вместо, като работим, стандартът ни на живот да се подобрява, реално работим, а обедняваме. Това е резултат от изпускането от контрол на инфлацията през миналата година, когато цените нараснаха близо два пъти повече от средното поскъпване за страните от ЕС.

Заради покачването на цените хората търсят възможности за допълнителни доходи извън основната заплата. През миналата година доходите от работа извън заплатата са се увеличили с 45%. Въпреки това, тези доходи имат много малък дял в бюджетите на домакинствата.

Докато част от българите са принудени да теглят от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет, други трупат пачки в банките. През миналата година всеки е изтеглил средно по 376 лв. от спестяванията си.

Това е с 35 повече спрямо изтеглените пари през предходната година и близо два пъти и половина повече спрямо 2013 г., показват данните на НСИ.

Успоредно с това значително нарастват влоговете в банките. През миналата година всеки българин е внесъл на влог в банка средно по 651 лв. Това е с 22% повече спрямо предходната година и близо девет пъти повече спрямо 2013 г.

Разбира се това са средни данни. Някои хора теглят от спестяванията си, а други трупат още по-големи суми на влог.

Оказва се, че по време на рекордно високата инфлация част от хората са внесли рекордни суми по банковите си сметки, а други се чудят как да оцелеят на фона на покачващите се разходи за издръжка на живота.

Заради изоставащия ръст на заплатите спрямо пенсиите, намалява делът на доходите в семейните бюджети, който осигуряват трудовите възнаграждения. Заплатите формират само 53,9% от доходите на българите.

През 2019 г., последната година преди пандемията, заплатите формираха 56,6% от всички доходи на хората. Но пенсиите започнаха да нарастват по-бързи и съответно ролята на заплатите за доходите на домакинствата намалява.

За период от 10 години доходите на хората от пенсии са нараснали близо 2,5 пъти, показват данните на НСИ. Именно при доходите от пенсии е най-голямото увеличение за такъв дълъг период от време.

За цялата 2022 г. средният доход на човек е 9008 лв., което прави малко над 750 лв. на месец. За 2013 г. средният доход на човек е 4814 лв., или по малко над 400 лв. на месец. За период от 10 години увеличението на доходите на българите е 1,9 пъти, изчисляват от НСИ.

С 1,9 пъти са нараснали и доходите от заплати. Но увеличението на доходите от пенсии в семейните бюджети е значително по-голямо от ръста на заплатите.

Като вземем предвид инфлацията, реалният ръст на доходите за 10 години е с 46,2%, изчисляват от НСИ. Това се дължи на добрите за икономиката години в периода преди пандемията.

През миналата година инфлацията беше изпусната от контрол, което доведе до много негативни за икономиката процеси - част от хората обедняха, а други спечелиха значителни суми в резултат от покачването на цените.

Повишаването на пенсиите допринася за това разликата между доходите на най-богатите и най-бедните хора в страната да не е още по-голяма. Но за повечето хората на заплата високата инфлация реално намалява доходите им.

Годишната инфлация е 14%, показват данните на НСИ към края на март. Това е по-малко от рекордните стойности на инфлацията през миналата година.

Но реално няма спад на цените, а повечето стоки и услуги продължават да поскъпват. Просто през последните месеци повишението на цените е по-малко отколкото през същия период на миналата година.

За да преценим какъв е ефектът от инфлацията върху джоба на българите, е по-удачно да видим каква е инфлацията за целия период откакто цените започнаха бързо да нарастват. Цените започнаха рязко да нарастват още през октомври 2021 г., много преди войната в Украйна, която само задълбочи процеса.

От октомври 2021 г. досега натрупаната инфлация е близо 25 на сто. През есента на 2021 г. производители и търговци започнаха да вдигат цените заради поскъпването на тока.

Действащото тогава служебно правителство, в което участваха Кирил Петков и Асен Василев, забави влизането в сила на мерки за компенсиране на цените на тока. Започна лавинообразно покачване на цените, но тогава хората още не усещаха проблема по джоба си.

Година и половина след като започна по-същественото покачване на цените, недоволството на хората е много по-голямо и затова едва през последните месеци от служебното правителство обявиха, че предприемат мерки за овладяване на инфлацията.

Част от тези мерки е вече готовият правителствен сайт, на който хората могат да видят как в редица страни от ЕС с много по-високи доходи от нашите цените на основни храни са по-ниски. Реално това не води до намаляване на инфлацията. Въпреки че цените на горивата и на тока вече са по-ниски спрямо миналата година.

Цените на стоките и услугите вече се твърде високи за джоба на голяма част от българите и те ограничават покупките си. В резултат търговци и производители не могат да вдигат цените, както в края на миналата година.

Хората вече знаят, че цените на много храни у нас са по-скъпи отколкото в страни от Западна Европа, за разлика от края на миналата година, когато представители на правителството обясняваха, че покачването на цените е напълно нормално и инфлацията се дължи на вноса.

Само за март инфлацията е 0,5%, обявиха от НСИ. През миналия месец най-голямо е поскъпването на застраховката “Гражданска отговорност”, става ясно от данните на националната статистика. Само за месец цените на застраховките, свързани с транспорта, са нараснали с 41%.

В резултат цената на “Гражданска отговорност” за автомобил с мощност 100 конски сили, собственост на софиянец с над 10 години шофьорски стаж, вече е средно 295 лв. През лятото на миналата година “Гражданска отговорност” за същия автомобил можеше да бъде сключена за 205 лв.

От основните храни през март най-много са нараснали цените на зрелия лук - с 25,4%, зелето - с 12,7%, сладоледа - с 10,6%, морковите и червеното цвекло - с 10,4%, чушките - със 7,5%, ябълките - с 4,2%, оцета - с 3,8%, бирата - с 3,3%, картофите - с 3,2%, яйцата - с 3,2%, и малотрайните колбаси - с 2,6%. За година поскъпването на месото и месните продукти е с 23,7%, а на млякото, млечните продукти и яйцата - с 34,5%.

Разходите за храна на домакинствата в България са средно 2529 лв. на човек за цялата 2022 г., което прави по малко над 210 лв. на месец, показват данни на НСИ. Разходите на храна през миналата година са нараснали с близо 23% спрямо предходната година.

В резултат парите за прехрана вече формират над 30% от всички разходи на домакинствата. Но някои разходи на българите са се увеличили дори повече от парите за храна.

Всеки българин е похарчил средно по 614 лв. за транспорт през миналата година, което представлява ръст с малко над 27 на сто. Годишните разходи за здравеопазване на човек от населението са средно 546 лв., показват данните на НСИ.

Това е с 23,5% повече спрямо предходната година. За период от 10 години разходите на българите за здравеопазване са нараснали 2,3 пъти. Според доклади на Европейската комисия, България е една от страните от ЕС с най-големи доплащания, които правят хората извън здравните вноски, за да получат медицински услуги.

Въпреки че, в Конституцията на страната е записано, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване.

През миналата година разходите на всеки човек са нараснали с 19,1%, показват данните на НСИ. Това е повече от ръста на доходите през миналата година от 16,9 на сто. Това показва, че реално обедняваме, въпреки увеличението на пенсиите и на минималната заплата.

Само за вода, ток и отопление българите дават по близо 100 лв. на човек на месец. Ако към тези пари добавим и разходите за обзавеждане и поддържане на дома, се оказва, че само за жилището са необходими над 130 лв. на човек на месец.

За година разходите за дома нарастват с близо 20%, а за 10 години се увеличават два пъти.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук