Задават ли се трудни времена за ОПЕК?
Срещата на държавите от Организацията на петролните износители (ОПЕК), която се проведе в началото на седмицата, премина в спокоен тон и поднесе изненади на пазарите.
Ограниченията в квотите за добив ще бъдат запазени за още девет месеца, като дневното производство ще остане с 1.2 милиона барела под нивата от миналия октомври.
Но зад привидното спокойствие на членовете на петролния картел прозират огромни потенциални проблеми - както за петролния пазар, така и за ОПЕК, пише The Economist.
САЩ и Иран, която е член на картела, са изправени на ръба на военен конфликт. Спадът в добивите на Венецуела се засили от началото на годината, когато Вашингтон обяви санкциите срещу държавния петролен гигант PDVSA.
А ескалацията на гражданската война в Либия заплашва местното производство, което също може да регистрира значително понижение в летните месеци.
Но въпреки всички тези политически проблеми, петролните производители са загрижени много повече за спада в търсенето, отколкото за предлагането. Цената на петрола от сорта Брент се повиши до 74 долара за барел в края на април, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че няма да даде отсрочка за санкциите срещу иранския износ.
Това означава, че държавите, които до този момент са доставяли петрол от Ислямската република, ще трябва да потърсят други източници.
През май обаче цените отново тръгнаха надолу на фона на повишаващите се запаси, опасността от ескалация на търговския конфликт между САЩ и Китай и срива на доходностите по държавните облигации в ЕВропа и САЩ, който се приема като сигнал за поредното бягство на инвеститорите от рисковите активи.
В края на юни стана ясно, че преговорите между Вашингтон и Пекин ще бъдат възобновени, но евентуалното споразумение между двете водещи световни икономики все още е много далечен сценарий.
Изправени пред всички тези фактори на несигурността, последното нещо, което държавите от ОПЕК желаят, е да се окажат на пазар, който е "наводнен" с петрол.
Решението на картела да запази ограниченията в добивите обаче също крие своите рискове. Първият от тях е свързан с това доколко организацията е готова да продължи да губи пазарен дял за сметка на Съединените щати.
През 2014 г., в разгара на "шистовата революция", добивите на американски петрол достигнаха пикови стойности. Тогава ОПЕК отказа да свие производството си с надеждата, че сриващите се цени ще дадат добър урок на новоизлюпените американски петролни предприемачи.
Оказа се обаче, че сривът на цените доведе до катастрофални последствия, както за петролните държави от Близкия изток и Латинска Америка, така и за малките компании от Тексас, Уайоминг и Юта.
Шистовите производители обаче започват постепенно да се възстановяват от ударите. Добивите на петрол в САЩ за миналата година надхвърлят тези на всяка друга държава, но от ОПЕК не са склонни да позволят на цените да се сринат отново.
Държавите от организацията поддържат орязаните квоти за добив с надеждата да ограничат предлагането на пазара. В резултат на това пазарният дял на картела се понижава от 42.2% през 2016 г. до 39.2% към края на март 2019. В същото време делът на САЩ нараства от 10.9 на 14.5 на сто.
Вторият сериозен въпрос е дали Саудитска Арабия и Русия ще започнат да изпитват по-силно негативните ефекти от ограничения добив. Сривът на производството в Иран и Венецуела засега помага на ОПЕК да поддържа заложените лимити, въпреки ръста на добивите в САЩ.
Според прогнозите на енергийната консултантска компания Wood Mackenzie, цитирани от The Economist, северноамериканските находища (без тези в Хаваите и Аляска) ще произвеждат с 1.2 милиона барела повече петрол дневно през 2019 г., в сравнение с 2018 г. В същото време добивът в Иран ще падне с 1 милион барела дневно.
Тази тенденция обяснява и сравнително стабилния пазарен дял на Саудитска Арабия. Кралството запазва почти същия пазарен дял, който имаше и през 2016.
За Русия негативните ефекти са още по-слаби. Москва се съгласи да работи заедно с ОПЕК за стабилизирането на цената на петрола. В резултат на това нарасна и политическото влияние на Кремъл в Близкия изток.
В края на миналия месец руският президент Владимир Путин обяви, че се е договорил със Саудитска Арабия за запазване на ограниченията върху квотите за добив, с което срещата на ОПЕК във Виена на 1 и 2 юли на практика беше превърната в чиста формалност.
В замяна на засилването на своите позиция Русия не жертва почти нищо до този момент. През по-голямата част от времето нейните добиви надвишаваха квотата, договорена с ОПЕК. Единственото изключение беше месец май тази година, а основната причина за това бяха техническите проблеми в един от най-големите руски петролопроводи. Пазарният дял на руските петролни компании всъщност се увеличава през последните три години.
ОПЕК и Русия изглеждат решени да продължат своето партньорство. Една от точките в дневния ред на форума във Виена включваше формализирането на отношенията с държавите извън картела.
Добивите във Венецуела и Иран обаче не могат да падат до безкрайност, а ако "черното злато" продължи да поевтинява, Саудитска Арабия и Руския ще бъдат изправени пред тежък избор - да оставят цените да се сринат или да ограничат още повече своето производство, жертвайки пазарните си позиции за сметка на американските шистови компании.