Започва ли да се оформя нова криза след пандемитята

В момент, в който светът едва преживява безпрецедентна здравна и икономическа криза, централните банкери вече се чудят дали следващата не е зад ъгъла, пише money.bg.

От Вашингтон до Франкфурт онова, което започна преди месеци като шум от притеснение, се превърна в хор, в който служителите питат дали рисковата склонност към множество пазари на активи може да предвещава дестабилизиращо последствие, което може да провали глобалното възстановяване.

В средата на май Европейската централна банка и Централната банка на Канада предупредиха нарастващи заплахи, напомнящи на случилото се по време на финансовата криза от 2008 г. Междувременно драматичните колебания на Биткойна след предупреждение за криптовалутите от Китайската народна банка показаха колко чувствителни са станали някои пазари.

Песимистите в световните парични институции могат да намерят балони почти навсякъде, накъдето погледнат - от акции до недвижими имоти, докато служители като шефа на Федералния резерв Джером Пауъл твърдят, че всякакви заплахи остават ограничени.

Централните банки носят известна отговорност за пламенността на финансовия пазар след огромни дози стимули и ликвидни инжекции, за да поддържат икономиките на повърхността.

Получената волатилност е поне отчасти ефект на еуфория, аплодираща бърз растеж, чийто обхват може само да се предполага - с евентуални последици, очаквани да варират от доброкачествен бум до инфлационна спирала.

Спекулациите на пазара доведоха до голяма волатилност в последно време, включително диви повишения и спадове в биткойна от рекордно високото ниво над 60 000 долара през април.

По-традиционните активи също се борят, като лихвите по германските облигации, например, се покачват около 50 базисни пункта тази година, затваряйки за пробив на положителна територия за първи път от повече от две години.

ЕЦБ наблюдава заплахата от икономически преливания, например от корекция на пазара на акции в САЩ. Служители на Банката на Канада изразиха подобни опасения ден по-късно и подчертаха жилищния пазар, тъй като очакванията за продължаване на ръста в цените увеличават покупките на горива.

Три седмици по-рано, политическа среща на Фед се превърна в дебат за стабилността, след като участници на пазара наблюдават "повишения" апетит за риск и обсъждат опасностите, породени от дейността на хедж фондовете. В следващ доклад те предупредиха за "уязвимости" и "разтегнати оценки", влошени от високия корпоративен дълг.

Междувременно гуверньорът на Банката на Англия Андрю Бейли наскоро се зачуди гласно дали спекулациите с акции и биткойн не могат да бъдат "предупредителен знак". 

Централните банки от известно време са изправени пред трудности. Още през януари ръководителят на пазарите на ЕЦБ Изабел Шнабел каза на колегите си, че акциите могат да станат уязвими за "по-широко преоценка на цените".

В Китай, с по-напреднал цикъл на възстановяване от американския, най-добрият банков регулатор разкри през март, че е "много притеснен" от балони, като посочи "много опасни" инвестиции в недвижими имоти.

Някои висши централни банкери се опитват да бъдат сдържани в изказванията си, въпреки мигащите предупредителни светлини. След решението на Фед през април, Пауъл настоя, че "цялостната картина на финансовата стабилност е смесена, но балансирана и управляема".

Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис Де Гиндос, чиято работа включва изготвяне на оценка на заплахата на неговата институция, се оттегли от тревожния си тон миналата седмица, като заяви, че икономическите рискове са "много по-балансирани от тези в миналото".

Трудността за централните банки е в управлението на последиците за цените на активите на тяхната парична политика, предизвикателство, което ги подтикна към супероблекчена монетарна политика след бедствието от 2008 г. Периодично това прави институции като Фед обект на критика.

"Централните банки отчаяно искат да бъдат сигурни", каза Джеймс Атей, инвестиционен директор в Aberdeen Asset Management Plc. "Това също така означава, че държат политиката твърде облекчена за твърде дълго."

Служителите на финансовите институции са изправени пред това да се осмелят да прекратят стимула, като поемат риска да задушат икономическото възстановяване.

Исландия направи този удар миналата седмица, като проведе първото затягане на политиката в Западна Европа с увеличение на лихвените проценти, за да ограничи инфлацията и неистовия ръст на пазара на жилища.